Решение № 2119 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14573/2011 г.

Решение № 2119 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14573/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Пламен Георгиев Панайотов от гр. Ямбол, чрез пълномощника му адв. Дженков, против решение № 220 от 26.09.2011 г., постановено по адм. дело № 166/2011 г., по описа на Административен съд - Ямбол, шести състав, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за финансиране по заявление за подпомагане за кампания 2010 г., обективиран в уведомително писмо изх. № 01-6500/15133 от 10.03.2011 г., на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, съответно за неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се твърдението, че неправилно е отказано подпомагане за овце - майки по НДЖ З, тъй като несъответствието на ушните марки за 22 броя животни от заявените за подпомагане общо 125 броя се дължи на неправилно регистриране на животни с паднали марки като нови, вместо да се отрази премаркирането им с нови марки, което не е по вина на касатора. Иска се отмяна на решението и да бъде отменен отказа на подпомагане. Представена е и писмена защита от адв. Дженков. Ответникът - изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова, в подробен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производство, дава заключение за недопустимост на решението, като постановено по недопустима - просрочена жалба или алтернативно за неговата неправилност. Посочва, че уведомителното писмо е съобщено на касатора на 6.04.2011 г., като на същата дата той е подал жалба до Българската агенция по безопасност на храните - Областна дирекция по безопасност на храните - Ямбол (БАБХ- ОДБХ - Ямбол). Отговорът на ОДБХ-Ямбол до него е от 18.04.2011 г. и след като не е бил удовлетворен от същия, жалбоподателят е подал на жалбата си до съда против уведомителното писмо на 27.04.2011 г. Срокът за оспорване на уведомителното писмо до съда е изтекъл на 20.04.2011 г. - работен ден. Ако не се приеме, че жалбата до БАБХ е поставила начало на оспорване по административен ред на административния акт, то подаването и до съда е просрочено. Ако се приеме, че вместо направо до съда, касаторът е оспорил това уведомително писмо до горестоящ орган, такъв спрямо ДФЗ е министърът на земеделието и храните, а не БАБХ. При оспорването по административен ред е допуснато нарушение по чл. 87, във вр. с чл. 85, ал. 1, т. 5 или чл. 88, ал. 2 от АПК, ако е счетено, че не следва да се разглежда жалбата по административен ред. При това положение не може да се приложи чл. 98, ал. 2, изр. второ от АПК, защото липсва произнасяне и потвърждаване на първоначалния акт от компетентен горестоящ орган. При тези данни и ако се приеме, че е налице нередовна жалба, то не може да се произнесе и валиден акт. Ако се приеме, че не е налице оспорване по административен ред, то жалбата, подадена пред съда е просрочена. Ако пък се приеме, че е започнало производство пред горестоящ орган, то не е довършена процедурата по оспорването по административен ред, не са извършени действия по чл. 87 и сл. от АПК, нито пък касаторът е процедирал по реда на чл. 92, ал. 2 от АПК, при което не е възможно да се приложи и чл. 98, ал. 2 изр. второ от АПК, защото няма валидно отхвърляне на жалбата, извършено от компетентен орган. Алтернативно, ако приемете, че е налице допустимо съдебно решение, жалбата намирам за основателна, доколкото в нея е посочено, че касаторът не е уведомен за извършената проверка, а видно от доказателствата по делото, при нея не са намерени определен брой животни, но това не означава, че такива няма. Като се добави, че има доказателства за допусната грешка от страна на ветеринарния лекар при маркирането им, мисля, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и не са обсъдени всички доводи и доказателства. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. На първо място съдът следва да обсъди възражението относно допустимостта на постановеното решение, повдигнато от прокурора, както и в рамките на служебния контрол по чл. 218, ал. 2 от АПК. Постановеното решение е допустимо, като е постановено по допустима жалба. Неоснователно е възражението, че същата е просрочена. Оспореният административен акт - уведомителното писмо е връчено на жалбоподателя на 6.04.2011 г., което не е спорно. Жалбата против него е подадена на 19.04.2011 г., по пощата, видно от приложения по делото пощенски плик и клеймо (стр. 27), т. е. същата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 62, ал. 2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Срокът е спазен, при което без значение за срочността на жалбата е подаването на така наречена "жалба" вх. № 195 от 6.04.2011 г. до БАБХ. Впрочем, същата няма характер на оспорване по административен ред, не само поради насочването й към орган, който не е горестоящ по отношение изпълнителния директор на ДФЗ, а поради съдържанието й, в което липсва искане за каквото и да е произнасяне. В "жалбата" е обективирано искане за извършване на проверка от страна на БАБХ - ОДБХ Ямбол, която е извършена и резултатите от която са отразени в писмо изх. № 253-2 от 18.04.2011 г. Писмото е представено като доказателство по делото, ведно с "жалбата", констативен протокол и две писмени обяснения от д-р Веселин Канев (стр. 118 - 120 от делото). Цитираните доказателства, ведно с всички други, представени с административната преписка са обсъдени и въз основа на същите съдът е установил фактите по спора. Безспорно е установено, че жалбоподателят е подал Общо заявление за подпомагане, в това число и за специфично подпомагане за животни за кампания 2010 г. Заявил е животновъдния си обект, както и 125 броя овце - майки за подпомагане, като животните са индивидуализирани с ушните си марки. При извършената административна проверка е установено за 22 броя животни различие в ушните марки, съответно е прието, че заявените с тази бройка животни не са открити в стопанството и с оспореното писмо е отказано оторизиране изцяло, тъй като броя на животните с нередности (различни) от заявените, установено чрез проверка на ушните марки, съотнесен към броя животни, допустими за подпомагане, е повече от 20 % (22 : 103 = 21.36 %). Установено е от извършената проверка от БАБХ, че действително в обекта на жалбоподателя не са намерени животни с търсените от ДФЗ идентификатори, като тези животни са извън обекта от 4.06.2010 г. От обяснението на ветеринарния лекар, регистриран за района, е установено, че е извършено премаркиране на 16 броя животни, поради паднали идентификатори (ушни марки), но същите са въведени в съответните регистри като нови и след отразяване на наличния брой животни в стадото, останалите са отразени като изгубени. Посочените обстоятелства не са отразени от жалбоподателя при подаване на искането за финансиране или по-късно. При тези данни, съдът е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Приел е, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, надлежно упълномощен от изпълнителния директор, след решение на Управителния съвет на фонда - протокол № 10/7.10.2010 г., при спазване на изискванията за форма и административно процесуалните правила. В тази връзка съдът е отхвърлил възражението за неуведомяване на жалбоподателя за извършената проверка, тъй като не би била установена друга фактическа обстановка. Съдът е приел спазване на изискванията на материалния закон, тъй като категорично е установено, че от заявените от жалбоподателя животни, 22 броя са недопустими за подпомагане - липсват от обекта, тъй като е налице несъответствие с идентификаторите им. Освен това заявителят не е изпълнил изискването на чл. 13, ал. 7 от Наредба № 2 от 11.02.2010 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за 2010 г. (Наредба № 2), като не е уведомил в съответните срокове за извършената замяна на ушни марки за писмено регистриране в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти (СИРЖО). Съдът е приел, че обстоятелството, че посоченото е допуснато по вина на съответния ветеринарен лекар не освобождава заявителя от задължение да уведоми съответните органи, съответно правилно на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 21 от 30.06.2010 за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания (Наредба № 21) е отказано подпомагане. Същото е за пълен отказ на основание чл. 14, ал. 2, т. 2 от Наредба № 21, като изчисленията са правилни. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба не се оспорва установеното от фактическа страна, че касаторът е заявил 22 животни, които не са отговаряли на изискванията и критериите за подпомагане. Оспорва се приложението от съда на чл. 13, ал. 7 от Наредба № 2, съгласно която могат да бъдат заменени заявените животни, като се твърди, че в случая не става дума за замяна, тъй като животните са били едни и същи, като само са премаркирани. Замяната, според касатора, е налице в случай, че се замени едно животно с друго, а в настоящия спор животните са едни и същи, а са сменени само ушните им марки, като винаги са били в животновъдния обект, т. е. за него не е възникнало задължение за уведомяване на органите за замяна, тъй като такава не е налице. Възражението не може да бъде прието. Системата ИСАК, създадена за извършване на автоматичен контрол, обобщава данните от няколко регистри, в това число и данните от системата за идентификация и регистрация на животните, като информацията подлежи на непрекъснато обновяване. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 21 , животни с нередности са тези, които са различни от заявените, което различие е установено именно чрез проверка на идентификаторите им (ушните марки) и за които не е извършена в срок и при условията в Наредбата замяна - чл. 13, ал. 7 от същата. В случая категорично са установени животни с нередности, за които не е използвана възможността за замяна. Тази възможност не се разбира точно от касатора, тъй като може да става дума за промяна на заявеното именно чрез промяна на идентификаторите, която не означава непременно и промяна на самите животни. В случая настъпилата промяна - премаркиране не е заявена, не е отразена промяната в идентификаторите, поради което правилно и в съответствие със закона е прието наличие на животни с нередности. Дори и да се приеме твърдението на касатора, че в животновъдния обект са били налични същите животни, то те не са могли да бъдат идентифицирани като такива, тъй като не са носели заявените в заявлението за подпомагане ушни марки, а други. Субективните причини - поведението на касатора или това на съответния ветеринарен лекар, довели до това различие, са ирелевантни, като правилно е прието, че каквито и да причините, то касаторът е бил длъжен да уведоми СИРЖО или ДФЗ за настъпилата промяна. Заявлението не е отговаряло на критериите за подпомагане и правилно такова е отказано. Неоснователно е и допълнително развитото в писмената защита възражение, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като административният орган не е уведомил заявителя за извършените проверки и няма данни за извършени проверки на място и спазване на задължителния ред за извършването и отчитането им. В случая не са извършени проверки на място, но при съдебното дирене категорично е установено, че животните не са отговаряли на изискванията за подпомагане, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,