Решение № 4869 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11778/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител Л. Железарова главен юрисконсулт, срещу Решение 282/27.10.2023 г. на Административен съд /АС/ Русе, постановено по адм. дело 201/2023 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г. с изх. 02-180-6500/1880 от 20.01.2023 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, а ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че административният акт е отменен от първоинстанционния съд поради липса на фактически и правни основания за издаването му, което според касатора е неправилно, тъй като мотиви се съдържат резултатите от автоматичните проверки. Моли обжалваното решение да бъде отменено. С касационната жалба са представени писмени доказателства. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касация А. Сезаи, чрез пълномощника адв. Ю. Методиева, депозира писмен отговор по касационната жалба, в който излага съображения за неоснователност на същата. Не се претендират разноски пред касационната инстанция. В съдебно заседание ответникът Сезаи не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че А. Сезаи е регистриран земеделски производител с УРН 573267 в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/. Кампания 2020 е шеста поредна година от последно поетия от А. Сезаи многогодишен ангажимент по мярка 10Агроекология и климат от ПРСР 2014-20200 с направление Контрол на почвената ерозия. А. Сезаи е подал заявление за подпомагане за кампания 2020 на с УИН 18/0106120/91987 на 11.05.2020 г., като е заявил три парцела за подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 - 2020 г. Във връзка със това заявление са извършени автоматични проверки, не е извършена проверка на място. На 20.01.2023 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което исканата сума 1 214.32 лв. е изцяло отказана, като са наложени санкции за бъдещ период в размер на 848.19 лв. съгласно чл.19 от Делегиран Регламент/ЕС/ 640/2014 на Комисията. В Забележка е уточнено, че посочената сума се прихваща в съответствие с чл.28 от Регламент /ЕО/ 908/2014. Неразделна част от УП са Таблица 1- Оторизирани суми/ в лева/ и Таблица 2 - Извършени плащания /в лева/. В хода на съдебното производство е приета административната преписка по предходно Уведомително писмо - с Изх. 02-1806500/1128 от 10.03.2022 г., за извършена оторизация и е изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., което е предмет на съдебен контрол по адм. дело 193/2023 г. по описа на АС-Русе. Постъпило е Становище от ДФЗ с Изх. 02-180-6500/1880 от 19.05.2023 г., в което административният орган е изложил конкретни съображения относно постановения отказ по мярка 10 Агроекология и климат, а именно - че след извършване на административните проверки на основание чл.37 от Закона за подпомагане на земеделските производители, както и на кръстосани проверки от ИСАК са били установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма при липса на мотиви. Посочено е, че в обжалвания административен акт липсват фактически и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми следва да бъдат изцяло отказани. В тази връзка е посочил, че в оспореното уведомително писмо не са изложени мотиви, които да са послужили за крайния резултат, изразяващ се в пълен отказ на сумите за подпомагане, като единствено в таблицата, чийто колони ,имащи значение за казуса, колони 4 и 5 Наддекларирана площ е записано съответно 2,78 ха и 100 %.В обяснението ,дадено под таблицата за тези колони е посочено-Разлика между заявена площ/Колона 2/ и установена площ/Колона 3/ и Недопустима площ, изчислена в проценти на основани ечл.19 от Делегиран регламент/ЕС/ 640/2014. Според административния съд не става ясно защо е налице наддеклариране. В уведомителното писмо не са изложени никакви други фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. АС Русе е посочил още, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт посредством представяне на Становище с Изх. 02-180-6500/1880 от 19.05.2023 г. Първоинстанционният съд е посочил на следващо място, че в уведомителното писмо липсват данни относно извършените административни проверки. Липсват изложени мотиви и за наложената финансова санкция за бъдещ период в размер на 848.19 лв., какво е правното основание за налагането й, как е изчислен размерът и т. н. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 02-180-6500/1880 от 20.01.2023 г. не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Административният орган е изложил допълнително мотиви в Становище изх. 02-180-6500/1880-2 от 19.05.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, изготвено по повод подадената жалба. Представените резултати от автоматични проверки нямат характер на мотиви на административния акт, тъй като в писмото липсва препращане към който и да е документ с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тях факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за отказа за подпомагане. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството/ИАСРЖ/ и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл.54 от Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10Агроекология и климат от ПРСР 2014 - 2020 г., не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. Не се претендират разноски от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение