Решение № 317 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2616/2007 г.

Решение № 317 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2616/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218 и вр. чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ответниците по исковата молба Ц. П. Ц. и М. Х. Ц., и двамата от с. Б., община Т., област г., - адв. К, против въззивно решение № 329/28.12.2006 г. по гр.д. № 272/2006 г. по описа на Габровския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: Г. П. И. от град П., кв. Н., област Г., е предявила против Ц. П. Ц. и М. Х. Ц., и двамата от с. Б., община Т., област Г., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). В исковата молба ищцата твърди, че тя и ответникът Ц. П. са наследници на П. Ц. И., от който в наследство им е останал недвижим имот в с. Б., подробно описан в исковата молба. Твърди се също така, че ответникът се е снабдил по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост на този имот. Ищцата излага, че е плащала данък върху нейната наследствена част. Моли да се признае по отношение на ответника, че тя е собственик на 1/2 ид.част от имота, да й бъде предадено владението върху посочената идеална част от имота и да бъде обезсилен нотариалния акт на ответника за тази част. С решение № 21/15.4.2004 г. по гр.д. № 73/2003 г. Тревненският районен съд е уважил исковете. С решение № 312/10.01.2005 г. по гр.д. № 310/2004 г., по въззивна жалба от ответника по исковата молба - Ц. Ц., Габровският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. С решение № 710/3.8.2006 г. по гр.д. № 596/2005 г., по касационна жалба от ответника по исковата молба Ц. Ц., Върховният касационен съд, съставна IV г.о., е отменил решението на първата инстанция и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. С решение № 329/28.12.2006 г. по гр.д. № 272/2006 г., при новото разглеждане на делото, Габровският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че ищцата и ответникът по исковата молба са съсобственици на наследствен имот, като всеки от тях има по 1/2 ид. част. Прието е също така, че ответникът не е доказал възражението си придобиване на имота по давност, тъй като не са изминали повече от 10 години от откриване на наследството, както и че не е доказал предприемането на действия, които да отричат правото на собственост на другия наследник върху неговата част и тези действия да са достигнали до знанието на другия сънаследник. Изводът е обоснован с факта, че между двамата сънаследници е имало кореспонденция от 1995 г., от която се установява, че ищцата е имала претенции върху процесния имот. Не е зачетен факта, че ответникът е живял в имота заедно със съпругата си, тъй като имота е получен в наследство. Срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ответниците по исковата молба Ц. Ц. и М. Ц. - адв. К, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218 б, б. "в" ГПК (отм.). Изцяло се оспорват изводите на въззивната инстанция. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи необсъждането от страна на съда на депозираните свидетелски показания. Твърди се, че решението е необосновано, тъй като по делото няма данни, от които да се направи извод, че давностното владение е прекъснато, а относно представеното по делото писмо се навежда довод, че то не съдържа данни за признаване права на ищцата върху имота. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Ответниците по касация - Г. П. И., не заявява становище в настоящото производство. В хода на касационното производство, на основание чл. 120 ГПК (отм.), делото е прекратено по отношение на ответника по исковата молба - Ц. П. Ц. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като разгледа касационните жалби на ответниците по исковата молба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решениeто на Габровския окръжен съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че ищцата и ответникът по исковата молба са съсобственици на наследствен имот, като всеки от тях има по 1/2 ид. част от него. Правилни са изводите, че Ц. Ц. не е доказал възражението си за придобиване на процесния имот по давност, както с оглед 10 годишния срок, така и с липса на доказателства, които да отричат правото на собственост на ищцата Г върху нейната част и тези действия да са достигнали до нея. Обосновано окръжният съд е стигнал до извод, че представената по делото кореспонденция между посочените лица, неоспорена по надлежния ред, установява собственическите претенции на ответницата по касация. Не се установява по безспорен начин и необезпокоявано владение на имота в продължение на 10 и повече години в полза на Ц. Ц., от показанията на разпитаните по делото свидетели. Последните само установяват, че са виждали в имота Ц съпругата му, но не са установили безспорно, че владението на последните двама е с намерение за своене целия имот и това да е станало достояние на ищцата И, без да се възпротиви. Нещо повече, по делото са налице данни, че последната е предявявала собственически права върху собствената си част, за което Ц. Ц. не я е допускал в имота. Ето защо касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението следва да се остави в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г.о.