Решение № 12289 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9845/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Стефанова, срещу Решение 2467/24.07.2025 г., постановено по адм. дело 418/2025 г. по описа на Административен съд Плевен, с което по жалба на Сила 1417 ЕООД е отменен Акт за установяване на задължение (АУЗ) П-04001525011975-135-001/06.02.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 29/14.04.2025 г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че по отношение на дружеството е следвало да бъде проведена ревизия, а не производство по реда на чл. 103 и сл. ДОПК, тъй като е налице подадена справка-декларация по ЗДДС, както и му е отправена покана по чл. 103 ДОПК. Доколкото Сила 1417 ЕООД не е отстранило установените несъответствия и не е подало коригираща декларация, касаторът аргуменитира законосъобразност на спорния АУЗ. Изтъква се, че административният съд не е съобразил, че е установено достигане на облагаемия оборот в рамките на един и същ търговски обект, поради което приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 96, ал. 1 и ал. 10 вр. чл. 102, ал. 4 ЗДДС. Счита, че в случая се касае за декларуеми, счетоводно проследими и изискуеми задължения, поради което не е било необходимо провеждане на ревизионно производство, противно на изложените от съда съображения. Искането, поддържано и в писмени бележки, е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния АУЗ. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника в условията на алтернативност. Ответникът Сила 1417 ЕООД, чрез пълномощника адв. Ботева, в подаден писмен отговор и в допълнителна молба, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Плевен е бил АУЗ П-04001525011975-135-001/06.02.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 29/14.04.2025 г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на Сила 1417 ЕООД са установени задължения по ЗДДС за периода 12.03.2024 г. 31.07.2024 г. в размер на 20 996,33 лв. главница, ведно с 519,08 лв. лихви. В хода на административното производство е установено, че на 05.07.2024 г. дружеството е подало Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. 153912403129445. В тази връзка е извършена проверка за наличие на основание за регистрация по ЗДДС, възложена с Резолюция П-04-001524118607-0РП-001/01.07.2024 г. За резултатите от проверката е изготвен Протокол П-04001524118607-073-001/09.01.2025 г., в който са обективирани констатации, че облагаемият оборот на Сила 1417 ЕООД е формиран по реда на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС от последователно извършване на дейност в един и същи търговски обект магазин в гр. Плевен, ул. Васил Левски 189 В, от две свързани юридически лица Сила 1917, в качеството на заместено лице, и Сила 1417 ЕООД заместващо лице. Прието е, че Сила 1917 ЕООД е извършвало дейност в обекта магазин за облекло, до 04.03.2024 г. включително, а дружество Сила 1417 ЕООД е започнало дейност на 05.03.2024 г. Посочено е, че е налице идентичност по отношение на предлаганите стоки, персонал, фискално устройство, доставчици, във връзка с което е аргументирана приложисмот на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС. Направена е констатация, че облагаемият оборот на Сила 1917 ЕООД за периода от 01.04.2023 г. до 04.03.2024 г. е 90 376,10 лв., който се счита за оборот на Сила 1417 ЕООД в първият ден от дейността. Последващият оборот на Сила 1417 ЕООД за периода от 05.03.2024 г. до 12.03.2024 г. е 9 965,00лв. Във връзка с това е прието, че на 12.03.2024 г. Сила 1417 ЕООД е достигнало облагаем оборот 100 341,10 лв., като е налице хипотезата на чл. 96. ал. 1, изр. второ от ЗДДС достигане на прага за задължителна регистрация по ЗДДС за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, в който случай заявлението за регистрация по ЗДДС е следвало да се подаде в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, а именно до 19.03.2024 г. включително. Във връзка с подаденото на 05.07.2024 г. заявление за регистрация на задълженото лице е издаден Акт за регистрация по ЗДДС 150422403312712/19.07.2024 г., връчен на 19.07.2024 г. Органът по приходите е приел, че данъчните задължения на Сила 1417 ЕООД подлежат на определяне съгласно нормата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот, от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък в случая оборотът на Сила 1417 ЕООД от 12.03.2024 г. до 18.07.2024 г. е 125 978 лв., в т.ч. данъчна основа в размер на 104 981,67 лв. и ДДС в размер на 20 996,33 лв. На 13.12.2024 г. е издадена Покана по чл. 103 ДОПК П-04001524118607-177-001, с която дружеството е уведомено, че са установени несъответствия в подадената от него справка-декларация по ЗДДС за м. 07/2024 г. Указано е, че следва да бъде извършена корекция на СД по ЗДДС и дневника за продажбите, като задълженото лице следва да състави и включи протокол по чл. 117 от ЗДДС с данък върху добавената стойност в размер на 20 996,33 лв. На дружеството е предоставен 14-дневен срок от получаване на поканата да отстрани несъответствията, като подаде коригираща декларация и внесе дължимите задължения. Сила 1417 ЕООД не е отстранило несъответствията и не е подало коригираща справка-декларация в определения му срок. С оглед това и на основание чл. 106 ДОПК е издаден процесният АУЗ, с който на дружеството са установени задължения за ДДС за довнасяне в размер на 20 996,33 лв., ведно с 519,08 лв. лихви. При оспорване на акта по административен ред, органът по чл. 152, ал. 2 ДОПК е споделил изцяло мотивите за издаването му. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи и в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Според административния съд фактите, послужили като основание за издаване на оспорения АУЗ, не могат да бъдат определени като несъответствие по смисъла на чл. 103 ДОПК, тъй като извършената с акта корекция по реда на чл. 106 ДОПК представлява установяване на допълнителни задължения за ДДС и лихви, обоснована с твърдение за наличие на нови факти. Съответно установяването на задълженията е следвало да бъде извършено в рамките на ревизия. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради различни от изложените в касационната жалба съображения. Принципно правилно административният съд е възприел относимата фактическа обстановка и приложимата спрямо случая нормативна уредба, но е извел неправилен правен извод за незаконосъобразност на акта до степен, налагаща отмяната му като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ДОПК предвижда възможност за органа по приходите да издава акт, с който се коригира задължение по декларацията по чл. 105, когато в тази декларация се установят несъответствия, засягащи основата за данъчно облагане или размера на задължението, които не са отстранени по чл. 103. За да се пристъпи към издаване на такъв акт, следва да са изпълнени кумулативно няколко условия, а именно: 1. подадена е декларация, с която задълженото лице само е изчислило основата и дължимия данък и/ или задължителни осигурителни вноски; 2. установени са несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението; 3. лицето е поканено в срока по чл. 103, ал. 1 ДОПК да отстрани несъответствията, но не ги е отстранило или това е направено след 14-дневния срок. Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. В конкретния случай законът борави с понятието несъответствия, за което липсва легална дефиниция, съответно в случая трябва да се търси общозначимото и общоупотребимо значение на думата. Съгласно речник на българския език несъответствие е липса на съответствие, на такова съотношение между неща или явления, при което едни неща, явления подхождат, отговарят на други или са във взаимна връзка, т.е. някаква нееднаквост, разлика, а не установяване на нещо изцяло ново. В случая, както правилно е приел и административеният съд, констатациите на приходната администрация, обосновали издаване на акта, не могат да бъдат определени като несъответствие, тъй като по естеството си представляват установяване на изцяло нови факти, въз основа на които са определени допълнителни задължения, които изобщо не са били предмет на деклариране от данъчно задълженото лице. Смисълът на производството по чл. 106 ДОПК, както вече бе посочено, е да се коригират данъчната основа или размерът на задълженията, но тази корекция следва да е само в рамките на декларираното, като не може с издаване на АУЗ да се въвежда изцяло нов предмет на облагането, както в случая това е сторено от органа по приходите чрез определяне на задължение по ЗДДС. Несъответствията, които могат да се коригират по реда на чл. 106, ал. 1 ДОПК, са такива, установени само по и в самата декларация, без да се търси друга допълнителна информация. Такива могат да са несъответствията между подадената декларация и изискването за попълването ѝ, както и случаите, когато приложените от лицето към декларацията документи не обосновават декларираните данни. Съгласно чл. 106, ал. 3 ДОПК независимо от издаването на акта по ал. 1, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ДОПК предвижда, че данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118. В конкретния случай, както е приел и административният съд, не се касае за несъответствие по смисъла на чл. 103 ДОПК, което да обуслови протичане на производството по чл. 106 ДОПК, съответно извършване по служебен път на съответната корекция, тъй като мотивите за издаване на акта почиват на констатации относно момента на установяване на датата за регистрация по ЗДДС на дружеството, различна от датата, за която дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС, както и твърдение за наличие на предпоставки по чл. 96, ал. 10 ЗДДС, които факти са спорни между страните и е следвало да бъдат установени чрез допустими доказателствени средства и способи в рамките на ревизионно производство. Въпреки че е достигнал до същите правни изводи, административният съд е формирал неправилен краен извод за незаконосъобразност на АУЗ, налагаща отмяната му. Нито в ДОПК, нито в АПК се съдържа уредба относно нищожността на административните актове, като теорията и съдебната практика приемат за нищожен един акт, когато той е засегнат от толкова тежък порок, че не може да произведе целените от него правни последици. В конкретния случай, с оглед обстоятелството, че административните производства за издаване на АУЗ и за издаване на ревизионен акт са различни, не са спазени формата и вида на административното производство, което обосновава и извод за некомпетентност на органа, издал акта, с който могат да се установяват задължения за данъци на лицето. Съгласно чл. 108, ал. 1 ДОПК данъчното задължение в този случай подлежи на установяване с ревизионен акт, от орган по приходите с правомощия по чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. В производството по чл. 106 ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки, извън отстраняването на несъответствията, визирани в посочената норма. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност на органа издател на акта, което влече нищожност на акта. В този смисъл е и трайната практика на ВАС напр. Решение 7819/25.06.2024 г., постановено по адм. дело 2371/2024 г.; Решение 6022/18.05.2016 г., постановено по адм. дело 2089/2015 г.; Решение 1420/10.02.2016 г., постановено по адм. дело 14599/2014 г.; Решение 7975/30.06.2016 г., постановено по адм. дело 6434/2015 г.; Решение 5983/09.05.2018 г., постановено по адм. дело 13226/2017 г.; Решение 3476/20.03.2018 г., постановено по адм. дело 10427/2017 г.; Решение 5496/14.05.2015 г., постановено по адм. дело 8168/2014 г. С оглед изложеното, решението, с което е отменен АУЗ, като неправилно, следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на акта. При този изход на спора в полза на ответника по касация, при навременна претенция, подкрепена с доказателства, се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720,00 лв. с ДДС съгласно списък по чл. 80 ГПК. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед материалния интерес по спора в размер на 21 515,41 лв., при съобразяване разпоредбата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 и § 2а от Наредба 1/09.07.2004 г., тъй като претендираното възнаграждение е в пъти по-ниско от нормативно предвиденото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение