Решение № 6503 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2013 г.

Решение № 6503 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Сливен, бул. "Цар Освободител" № 1, чрез представителя си по пълномощие - гл. експерт в отдел "ПНО" - Мариана Стойкова, против решение № 10 от 13.02.2013 г., постановено по адм. дело № 266/2012 г. на Административен съд гр. Сливен. С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 3 от Наредбата за рекламна дейност на територията на Община Сливен, приета с решение № 678 от 24.09.2009 г. на Общински съвет Сливен, по протест на прокурор от Районна прокуратура гр. Сливен. В касационната жалба са развити съображения по съществото на спора, като се излагат доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Иска се отмяната на решението. Касационният жалбоподател- Общински съвет не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител юрк. Стойкова с което се подържа касационната жалба. Ответната страна - Районна прокуратура гр. Сливен, не се представлява и не излага становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура, в мотивирано становище дава заключение за неоснователност на жалбата и като такава следва да бъде отхвърлена, а съдебното решение като допустимо, правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е постановено в производство по реда на чл. 185 и следващите от АПК. Образувано е по протест на прокурор от Районна прокуратура гр. Сливен срещу разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 3 от Наредбата за рекламна дейност на територията на община Сливен /НРДТОС/, съгласно която разрешение за поставяне на рекламно- информационни елементи не се издава, при наличие на задължения от заявителя към Община Сливен. При проверката на подзаконовия нормативен акт, административния съд по реда на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК е установил въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност следното: Оспореният подзаконов нормативен акт е приет в предписаната от закона форма, от териториално и материално компетентен орган, в кръга на неговата компетентност, при наличие на изискуемият от чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА кворум, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно текста на чл. 30, 1, т. 3 от НРДТОС, който е обект на спора, лицето по чл. 29, ал. 1 /длъжностно лице от администрацията на кметството определено със заповед на кмета/ предлага на кмета на Община Сливен да не бъде издадено разрешение за поставяне на рекламно-информационни елементи в случаите когато заявителят има задължения към Община Сливен. При тази редакция на оспорената разпоредба, решаващия съд е приел, че тя води до нарушаване на принципа на свободната стопанска дейност, което е нарушение на чл. 3, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/. При така установеното, съдът е отменил разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 3 от НРДТОС, приета с решение № 678/24.09.2009 г. на Общински съвет Сливен. Първоинстанционното решение е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е обосновано. Установени са правнорелевантните за спора факти и са направени законосъобразни изводи. Оспореният текст от подзаконовия нормативен акт е приет в противоречие на разпоредбата на чл. 19 от Конституцията на Република България, съгласно който икономиката на страната се основава на свободната стопанска инициатива и се гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като се предотвратява злоупотреби с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Очевидно е в случая, че с оспорения текст от наредбата на общината се въвежда неравенство между стопанските субекти, като се ограничава кръга от лица имащи право да осъществяват дейност по тази наредба. Правилно административният съд е установил и противоречието на оспореният текст от наредбата с нормата на чл. 76, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД и чл. 9б от ЗМДТ. Тази разпоредба от наредбата налага ограничения и тежести които не са необходими за постигане целите на закона при административното регулиране и контролиране на стопанската дейност на територията на общината. Освен това се утвърждава и един несъответстващ на законоустановения начин за събиране на местните данъци и такси. Относно посоченото от касатора основание по чл. 209, т. 2 от АПК, произтичащо от това, че районния прокурор не може да оспорва подзаконови нормативни актове от местно значение, отговор е даден в Тълкувателно решение № 4 от 16.07.2009 г. на общото събрание на колегиите от Върховният административен съд. Съгласно т. 1 от решението, протестът, подаден от прокурор в районна прокуратура до съответния административен съд за отмяна на индивидуални, общи и нормативни актове на местните органи за власт и управление, е процесуално допустим. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение следва да се остави в сила, като допустимо, правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,