Решение № 8875 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1778/2012 г.

Решение № 8875 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1778/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Благоевград, против решение № 1879 от 07.12.2011 г. по адм. дело № 738 по описа за 2011 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено издаденото от касатора решение № 42 от 31.08.2011 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания, като в полза на жалбоподателя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 30, ал. 4 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Стефан Костадинов Балабански от гр. Благоевград е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение, но за прекомерност на присъдените разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Благоевград е решение № 42 от 31.08.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Благоевград, потвърждаващо разпореждане № 9 от 08.07.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Стефан Костадинов Балабански от гр. Благоевград е възобновена с начална дата 21.06.2011 г. въз основа на ЕР на ТЕЛК за общи заболявания № 1717 от 21.06.2011 г. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил оспорения акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, след като е стигнал до правилния окончателен извод за неправилно определяне на началната дата на възобновената пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От фактическа страна е установено, че с разпореждане от 21.08.2009 г. на Стефан Костадинов Балабански като на лице с трайно намалена работоспособност 66 % е била определена пенсия за инвалидност поради общо заболяване за срока на инвалидността до 01.05.2011 г. съгласно ЕР на ТЕЛК за общи заболявания № 0999 от 22.05.2009 г. Лицето се е явило на преосвидетелстване след изтичане на срока на инвалидизиране и с ЕР на ТЕЛК за общи заболявания № 1717 от 21.06.2011 г. му е била определена степен на трайно намалена работоспособност 56 на сто за срок от три години до 01.06.2014 г. ЕР на ТЕЛК за общи заболявания № 1717 от 21.06.2011 г., определящо тригодишен срок на инвалидизиране до 01.06.2014 г., не е било обжалвано и следва да се счита за влязло в сила. Разпоредбата на чл. 71 от КСО създава право на пенсия за инвалидност за лицата, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време в степен 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане съгласно чл. 72 от КСО. По силата на чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето състоянието на трайно намалена работоспособност се установява с акт на медицинската експертиза. В разглеждания случай с ЕР на ТЕЛК за общи заболявания № 1717 от 21.06.2011 г. е установено състояние на трайно намалена работоспособност в степен 56 на сто за срок от три години до 01.06.2014 г., което означава, че срокът на инвалидизиране обхваща периода 01.06.2011 г. - 01.06.2014 г. Правото е упражнено в 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 104 от 2005 г.), поради което пенсията следва да бъде отпусната от определената начална дата на тригодишния срок на инвалидизиране - 01.06.2011 г. Няма данни за подадена жалба срещу ЕР на ТЕЛК за общи заболявания № 1717 от 21.06.2011 г., както и за издадено разпореждане за спиране на пенсията на основание чл. 95, ал. 1, т. 2 от КСО. Предвид установения с експертното решение период на инвалидността всички коментирани от първоинстанционния съд обстоятелства във връзка със служебното преосвидетелстване и наличието на уважителни причини за забавянето му са правно неотносими. Съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза преосвидетелстването се извършва преди 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването, т. е. в случая преди 01.05.2011 г. Разпоредбата на чл. 97, ал. 3 от КСО, респективно чл. 30, ал. 4 от НПОС, се отнася до случаите, в които преосвидетелстването е било извършено след крайната дата по чл. 69, ал. 2 от НМЕ, но с издадения акт органът на медицинската експертиза е продължил срока на инвалидността от съответното първо число на месеца, следващ месеца на изтичането на предишния срок на инвалидизиране. В настоящия случай лицето не е удостоверило с акт на компетентния орган на медицинската експертиза състояние на трайно намалена работоспособност над 50 на сто за периода 01.05.2011 г. - 31.05.2011 г., поради което претенцията му за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване за същия период е неоснователна. Предвид изложените съображения обжалваното отменително решение следва да бъде оставено в сила, като при новото произнасяне административният орган следва да се съобрази с дадените в настоящото касационно решение указания относно правото на лицето на пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 01.06.2011 г. съгласно чл. 71 и чл. 72 от КСО. Неоснователно е искането на административния орган за намаляване поради прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 400 лв. На основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения присъдените разноски за адвокатско възнаграждение могат да бъдат намалени поради прекомерност, ако надхвърлят 450 лв. По същото съображение следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,