Решение № 9922 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6327/2010 г.

Решение № 9922 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6327/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от Любен Младенов Иванов от гр. София искане за отмяна на влязло в сила решение № 5065/15.04.2009 г. на Върховния административен съд, второ отделение, което искане е основано на чл. 239, т. 1 от АПК. Представени са писмени доказателства. Ответниците Васил Огнянов Щраков и Светлин Георгиев Йонов, представлявани от адв. Владимирова, оспорват искането за отмяна и претендират присъждане на направените разноски. Останалите ответници - физически лица, както и началникът на Столична РДНСК, не са изразили становище. Настоящата инстанция намира, че искането е своевременно подадено предвид срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, но разгледано по същество е неоснователно. С процесното касационно решение е обезсилено решението на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 5591/2007 г. и е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на шест физически лица, между които и Любен Младенов Иванов, като е прекратено съдебното производство. Изложените от съда мотиви са липса на активна легитимация, тъй като жалбоподателите не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) и просрочие на жалбата. Във връзка с първия извод е прието, че събраните по делото доказателства не установяват притежавани от тези лица ограничени вещни права върху съседен на тях реституиран имот, поради което не могат да оспорят одобрените от главния архитект на София инвестиционни проекти и разрешението за строеж. Молителят Иванов твърди, че след постановяване на процесното решение са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да му бъдат известни. Като се запозна с представените документи, съдът обаче счита, че в процесния случай не е налице нито една от двете хипотези, визирани в чл. 239, т. 1 от АПК. Отмяната на влязло в сила решение представлява извънинстанционен способ за съдебен контрол, който може да се бъде осъществен при строго определени законови предпоставки. За да проведе успешно производството по чл. 239, т. 1 от АПК, участвалата по делото страна следва да докаже от една страна, че въпреки проявената от нея процесуална активност новото обстоятелство или новото доказателство не е могло да й бъде известно и от друга страна, че то има съществено значение за изхода на правния спор. Новооткритото обстоятелство в случая е невлязъл в сила цялостен регулационен и застроителен план на м. "Лозенец I ч." за кв. 223 и 223а, одобрен със заповед № РД-09-50-149 от 17.03.1999 г. на главния архитект на София, с който е образуван УПИ V-563 и му е осигурено лице към новосъздадена улица - тупик, разположена на регулационната линия с УПИ II-113. Представени са доказателства за образувано пред АССГ дело във връзка с оспорването на плана по отношение на бившия парцел I от кв. 223, отреден за ЖС. Първо, това съдебно производство е образувано след постановяването на решението, чиято отмяна се иска и второ, няма никакво значение за изхода на делото. Този извод се отнася и за представените като нови доказателства заповеди, кореспонденция с МРРБ и АГКК, подадени заявления по ЗДОИ, изразени становища на административни органи и т. н. Обстоятелството дали жалбоподателите, в т. ч. и молителят са имали правна възможност да бъдат вписани в разписните списъци към кадастралните планове, одобрени по реда на ЗКНРБ и ЗТСУ, с което да докажат правния си интерес да атакуват застрояването на УПИ V-563, е ирелевантно за спора. В процесното касационно решение съдът е приел за определящо, че самите документи за собственост изключват качеството им на заинтересовани страни. Те притежават индивидуални обекти, с учредено право на строеж в жилищни сгради, построени в бившия парцел I в кв. 223 по плана от 1958 г., което право не се простира върху целия парцел, а само върху петното, върху което е построена жилищната сграда. Поради това не са носители на вещни права върху новообразувания УПИ V-563, чиято собственост е възстановена по ЗВСОНИ и който понастоящем се намира между жилищните сгради. Отделно от всичко изложено, обсъждането на въпроса дали представените писмени доказателства са нови или не и дали установяват качеството заинтересована страна за молителя е безпредметно предвид просрочието на подадената пред първоинстанционния съд жалба, което обстоятелство касационната инстанция е приела, че е самостоятелно основание за недопустимост на съдебния спор. Предвид горните съображения искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на делото молителят Любен Младенов Иванов следва да се осъди да заплати на ответниците Васил Огнянов Щраков и Светлин Георгиев Йонов сумата 500 лева разноски, представляваща внесено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав