Решение № 8353 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4834/2018 г.

Решение № 8353 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4834/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и частна жалба на Министерство на правосъдието и по касационна жалба на областно звено "Охрана" - С. З. против решение № 37 от 14.02.2018 г. по адм. дело № 186/2017 г. на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена жалбата Министерство на правосъдието против отказ № 17-101/07.03.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - С. З. да измени кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. К., одобрени със заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), изразяващо се в нанасяне на два нови самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 35167.502.78.1 и с което производството по делото е прекратено по отношение на областно звено (ОЗ) "Охрана" - С. З.. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства, а жалбоподателят Министерство на правосъдието излага съображения и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят решението в посочените части да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на административния орган да бъде отменен. Претендират и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на СГКК- С. З. не изразява становище. О. В. съдебен съвет оспорва касационните жалби. Ответникът - Районен съд - Казанлък оспорва касационната жалба на Министерство на правосъдието. Останалите ответници по касационните жалби не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните и частната жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба на ОЗ "Охрана" - С. З. против решението в частта, в която жалбата на Министерство на правосъдието против отказа на началника на СГКК- С. З. е отхвърлена, е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая атакуваният съдебен акт не е неблагоприятен за жалбоподателя, тъй като същият не е адресат на оспорения отказ на началника на СГКК - С. З. и не е инициатор на съдебното производство. Следователно решението в частта, в която жалбата на Министерство на правосъдието е отхвърлена не засяга правната сфера на областната структура, поради което за последната не е налице интерес от оспорване на съдебния акт в тази част. Тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на касационна жалба, отсъствието му прави оспорването недопустимо. По тези съображения касационната жалба в посочената част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. Частната жалба на Министерство на правосъдието против съдебното решение в частта, в която производството по делото е прекратено по отношение на ОЗ "Охрана" - С. З., също е недопустима. Съдебният в тази част не е неблагоприятен за жалбоподателя, поради което за последния не е налице интерес от неговото оспорване. По тези съображения частната жалба на Министерство на правосъдието следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. Касационната жалба на Министерство на правосъдието против решенето в частта, в която жалбата на ведомството против отказа на началника на СГКК- С. З. е отхвърлена, е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението в тази част е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - С. З. в посочената част е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че отказът на началника на СГКК- С. З. е постановен от компетентния съгласно чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството пред административния орган е образувано по заявление на Министерство на правосъдието за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър с нанасяне на два самостоятелни обекта в сграда с идентификатор 35167.502.78.1 (чл. 51, ал. 3 ЗКИР) и е проведено в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 1 и чл. 34 АПК. За подаденото заявление като заинтересовано лице е уведомен Висшият съдебен съвет, вписан в кадастралния регистър като собственик по отношение на обектите, които се засягат от претендираното от Министерство на правосъдието изменение. Заключението на решаващия съд за съответствие на административния акт с материалния закон също се споделя от настоящата инстанция. По делото е установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. К. са одобрени със заповед от 26.11.2015 г. В кадастралната карта е нанесена сграда с идентификатор 35167.502.78.1, собственост на Висшия съдебен съвет. Същата е предназначена за съдебна палата и е предоставена за ползване на Районен съд - Казанлък и на Районна прокуратура - Казанлък (акт № 8719 за публична държавна собственост, съставен на 18.11.2016 г., вписан с № 123, т. 30, вх. ...ег. 9595 от 22.11.2016 г.). Сградата е масивна, на три етажа със сутерен, със застроена площ от на всеки етаж от 842,82 кв. м. Първоначално имотът е актуван като публична държавна собственост и предоставен в управление на Министерство на правосъдието (акт № 4712/07.12.2005 г.). Със заповед № АС-04-1459/28.10.2015 г. министърът на правосъдието разпределя ползването на съдебната палата в гр. К. между Районен съд - Казанлък и Районна прокуратура - Казанлък. Едно помещение в сградата е предоставено на службата по вписванията, а две стаи са предоставени за ползване на ОЗ "Охрана" - С. З.. Разпределени са и разходите по поддържане и стопанисване на сградата (споразумителен протокол от 01.07.2011 г.). Предоставените за ползване на областно звено "Охрана- С. З." са съответно стая № 1 - за дежурен по охрана и стая № 2 - канцелария. Помещенията са преходни и се намират на първия етаж на сградата и пространството под стълбите към сутерена и се ползват за техническа и физическа охрана на сградата и за изолиране на задържани лица (заключение на вещите лица по изслушаните технически експертизи). Тези помещения са предмет на заявлението на Министерство на правосъдието за изменение на кадастралната карта чрез нанасяне на двете стаи като самостоятелни обекти в сградата. По това заявление е постановен отказът на началника на СГКК - С. З., предмет на оспорване пред Административен съд - С. З.. При тези факти първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано приема, че помещенията, предмет на заявлението за нанасяне в кадастралната карта, не са обект на кадастъра. Съгласно чл. 23, т. 3 ЗКИР обект на кадастъра може да бъде самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. В случая правилно и в съответствие с представените писмени и гласни доказателства, които установяват, че предназначението на двете помещения е функционално свързано с отреждането на сградата за съдебна палата и с осъществяването на правомощията на органите на съдебната власт, административният съд приема, че двете стаи нямат качеството на самостоятелни обекти по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР. Според цитираната разпоредба "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. В настоящата хипотеза и двете помещения нямат самостоятелно функционално предназначение извън това на сградата, предоставена за нуждите на органи на съдебната власт, а обособяването им е съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от действащата към този момент Наредба 4/10.01.2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт. Поради това тези помещения не могат да бъдат отделни обекти на собственост, а след като не се ползват със самостоятелност - не могат да бъдат и обект на кадастъра, а следователно и нанесени в кадастралната карта. Ето защо първоионстнационният съд правилно приема, че отказът на началника на СГКК- С. З. да измени кадастралната карта, като нанесе описаните помещения като самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 35167.502.78.1 е постановен в съответствие с нормативната уредба. Изводите на административния съд относно приложението на § 83, ал. 2 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗИД ЗСВ) също се споделят от настоящата инстанция. Съгласно ал. 1 на същата разпоредба в тримесечен срок от влизането в сила на този закон управляваните от Министерство на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация. Настъпилата промяна в правото на собственост и на управление спрямо административна сграда с идентификатор 35167.502.78.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К. е отразена в акта за държавна собственост съгласно ал. 2 на цитираната норма. Законосъобразно е преценено, че изключението, предвидено в § 83, ал. 2, не може да намери приложение. Според цитираният текст предоставените до влизането в сила на този закон имоти и части от имоти на Министерство на правосъдието за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието, продължават да се ползват за осъществяване на дейността им и остават в управление на Министерството на правосъдието. В случая условията, посочените в разпоредбата, не са осъществени, тъй като в представените актове за публична държавна собственост не са отразени предоставени права за част от сградата за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджетни средства към Министерство на правосъдието, в случая на Главна дирекция "Охрана". Разделителният протокол от 01.07.2011 г. се отнася за разпределяне на разходите за ползването на помещенията, но не доказва предоставено право на управление на второстепенния разпоредител с нарочен акт на компетентния орган, както правилно е прието в обжалваното решение. Касационният довод на Министерство на правосъдието за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна, като по искане на страните, включително на жалбоподателя Министерство на правосъдието, са събрани относимите доказателства. Съдебният акт се основава на съвкупна преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства. Заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно - технически експертизи са обсъдени от съдебния състав заедно с останалите доказателства. Решението е постановено след обсъждане на доводите и възраженията на страните и анализ на всички събрани доказателства, а правните изводи на съда са подробно мотивирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Министерство на правосъдието против отказа на началника на СГКК- С. З. да измени кадастралната карта на гр. К., като нанесе два обекта в сграда с идентификатор 35167.502.78.1, е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава се от събраните доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила в тази част. Касационната жалба на ОЗ "Охрана" - С. З. против решението на административния съд в частта, в която производството по отношение на областната структура е прекратено, е с характер на частна жалба, която е допустима, но неоснователна. Правилно съдът приема, че ОЗ "Охрана"- С. З. като фактически ползвател на двете помещения не попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР. Цитираният текст придава качество на заинтересовани на собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - на ведомствата и общините, на които са предоставени правата. В настоящата хипотеза ОЗ "Охрана"- С. З. не е титуляр на вещни права или на право на управление, поради което неговите права не се засягат от исканото изменение. Поради това като приема, че са налице основания за прекратяване на производството по отношение на ОЗ "Охрана"- С. З. административният съд постановява акт в съответствие със закона. Ето защо оспореното решение в частта, в която производството по делото е прекратено по отношение на ОЗ "Охрана" - С. З. също следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,