Решение № 2265 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2013 г.

Решение № 2265 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационни жалби на Велислав Петров Ясюкевич и на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" срещу решение № 44 от 10.01.2013 г. по адм. д. № 2782/2012 г. на Административен съд Варна с доводи, че съответно в отхвърлителната и осъдителната част е неправилно и затова следва да бъде отменено със законните последици. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е неправилно само в частта за присъдените разноски, като в останалата му част не са налице отменителни основания и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на Велислав Петров Ясюкевич е неоснователна, а касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е основателна само в частта за присъдените разноски. С посоченото решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Велислав Петров Ясюкевич обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане, като иска в останалата му част над 1000 лева до 20000 лева е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на Велислав Петров Ясюкевич съдебни разноски в размер на сумата 1010 лева. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка, обосновано и законосъобразно е прието, че претенцията за обезщетение за претърпяни неимуществени вреди е частично основателна. По делото е безспорно установено, че кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са налице само по повод довода на ищеца, че за периода от 16.02.2012 г. до 19.07.2012 г. е имал ограничен достъп до тоалетна и течаща студена и топла вода. В случая е установено наличието на причинна връзка между причинената неимуществена вреда - унижаване на човешкото достойнство на Велислав Петров Ясюкевич и бездействието на органите на ответника. С оглед сравнително краткия период на претърпяни физически и психически болки, страдания и неудобства, по справедливост правилно съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението е определено в размер на сумата 1000 лева със съответната лихва до окончателното й изплащане. Претенцията в останалата й част до размер на сумата 20000 лева, касаеща доводите: че не е спазена Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода; че храната не отговаря по грамаж и калоричност на установените норми; че в столовата има гризачи и хлебарки и че липсва законоустановеният минимум на жилищна площ, полагаща се на всеки лишен от свобода, е неоснователна и недоказана, и затова правилно е отхвърлена. По отношение на разноските, съдът необосновано и незаконосъобразно, е приел, че на ищеца следва да бъдат присъдени направените такива в пълен размер. При определянето им не е взето предвид възражението на ответника за прекомерност, което съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, е основателно. Предвид изхода на спора, ищецът има право да му бъдат присъдени такса и възнаграждение за един адвокат, определено с оглед разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащи общо на сумата 500.00, в какъвто смисъл следва да се измени оспореното решение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,