Решение № 273 от 25.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 506/2012 г.

Решение № 273 от 25.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 506/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 и следв. ГПК, образувано по касационната жалба на С. Б. Г. от [населено място], приподписана от адвокат Р. Р., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /П./ от 22.12.2011 г. по гр. д. № 966/2011 г.

Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 682/29.05.2013 г. с оглед вероятността то да е недопустимо поради неучастието в производството на необходими задължителни другари.

В писмените си бележки, представени преди съдебното заседание, С. Б. Г. счита, че атакуваното решение е недопустимо, поради което иска обезсилването му.

Ответниците по касационната жалба И. М. И. и Р. З. И., и двамата от гр. Ст. Загора, в отговора си по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК чрез процесуалните си представители адвокат П. и адвокат С. са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски.

За да се произнесе, ВКС на РБ взе предвид следното:

С атакуваното решение П. е потвърдил решението на Старозагорския ОС от 11.07.2011 г. по гр. д. № 1074/2009 г., с което са отхвърлени предявените от С. Б. Г. срещу И. М. И. и Р. З. И. искове за обявяване за нищожни като привидни на договор, предмет на нот. акт № /25.02.19г., с който И. Ст. К. и Т. Ив. К. са продали на И. М. И. апартамент, находящ се в гр. С. З., съответно индивидуализиран, ведно с прилежащото му складово помещение и припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и на предварителен договор от 20.06.1995 г., обявен за окончателен с влязло в сила решение, с който [фирма] продало на И. М. И. гараж, находящ се в [населено място], съответно индивидуализиран, и избено помещение на същия адрес, ведно с припадащите им се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и предявените ревандикационни искове по отношение на посочените имоти.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че претенциите за нищожност на процесните договори са неоснователни, тъй като свидетелските показания и представеното от ищеца т. н. "обратно писмо", подписано от ответника И., съдържащо декларация на последния, че по време на построяването и придобиването на процесните имоти действителният титуляр на правото на собственост е ищеца и че поради това той се задължава при поискване от С. Г. да му ги прехвърли чрез покупко-продажба, не подкрепят твърдението за привидност на сделките. Сделките не са между страните по делото, а са между ответника /в режим на СИО с ответницата/ и други лица; без значение е обстоятелството, че по време на сключването на предварителния договор за гаража и на обявяването му за окончателен управител и представляващ продавача [фирма] е бил ищецът; представеното "обратно писмо" би имало характер на такова и би сочило на привидност на сделките, ако те бяха сключени между страните по делото - в случая между Ст. Г. и Ив. И.; в "обратното писмо" ответникът е декларирал задължение да прехвърли на ищеца имотите, което по съществото си е признание от страна на ищеца, че действителен собственик е именно ответника. Неоснователността на претенциите за нищожност на договорите обуславя неоснователност и на ревандикационните искове.

Предмет на спора по настоящото дело е прогласяването нищожността поради привидност на сключения на 25.02.1999 г. с нот. акт * /19г. договор, с който И. Ст. К. и Т. Ив. К. са продали процесния апартамент на ответника И. М. И. по време на брака му с ответницата Р. З. И. и на сключения на 20.06.1995 г. предварителен договор, с който [фирма] обещала да продаде процесния гараж на И. М. И. /също по време на брака му с ответницата И./. Твърдението на ищеца, обосноваващо претенциите му, е, че не И. М. И., а той е истинският купувач по договорите, което се установява от съдържанието на "обратното писмо", което двамата подписали.

При тези обстоятелства се налага извод, че атакуваното въззивно решение, както и потвърденото с него първоинстанционно такова, са недопустими поради постановяването им по нередовна искова молба.

Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че когато предмет на делото е искане за прогласяване недействителност на договор, страните по него са необходими другари. Необходимо другарство е налице, когато с оглед естеството на спорното право или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички участници в спорното правоотношение. Така е и в случай на оспорване правото на една от страните по сключен договор с атакуване на неговата действителност от трето лице. В този случай поради неделимостта на спорното право решението ще обвърже и двете страни по спорното правоотношение, дори и едната да не е участвала в съдебния процес /последното би обусловило основанието за отмяна по чл. 304 ГПК/. С оглед на това предявяването на иска от или срещу всички другари е предпоставка за допустимост на производството по делото, за която съдът е задължен да следи служебно.

В разглеждания случай по предявените искове продавачите по атакуваните договори /И. Ст. К. и Т. Ив. К. - по нотариалния акт, [фирма] - по предварителния договор/ имат качеството на необходими задължителни другари, но първоинстанционния и въззивния съдилища не са съобразили това обстоятелство и не са предприели съответните процесуални действия по отстраняването на тази нередовност на исковата молба. С оглед на това постановените от тях решения, въпреки неучастието в производството на необходимите другари, са недопустими, което налага обезсилването им в частите по исковете за прогласяване на нищожност и връщането на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му след отстраняването на нередовността на исковата молба. В частите им по предявените ревандикационни искове решенията следва да бъдат отменени и делото също следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне и по тях с оглед обусловеността на тези претенции от изхода на спора относно действителността на процесните договори.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,