Решение № 3534 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10057/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Зарева, срещу решение 5013 от 24.07.2023 г., постановено по адм. д. 11249/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на ЧИПИТА БЪЛГАРИЯ ЕАД, [ЕИК], е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ П-29002922115425-004-001 от 11.07.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София Големи данъкоплатци, потвърден с Решение 1728/31.10.2022г., поправено с решение 1748/04.11.2022г. на директора на ДОДОП гр. София. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда за недължимост на лихвата по чл. 89 ЗКПО. Твърди се, че съобразно разпоредбите на чл. 83, ал. 1 вр. чл. 84 от ЗКПО основата за начисляване на авансовите вноски по ЗКПО е прогнозна и се определя от самото данъчно задължено лице. Размерът на задължението за месечните авансови вноски се изчислява по реда на чл. 86 от ЗКПО и се декларира от лицето пред НАП с декларация по чл. 87а от ЗКПО, като за определени се считат авансовите вноски по чл. 89, ал. 4 от ЗКПО. Посоченото задължение за деклариране на прогнозни резултати и очакван размер на дължимия корпоративен данък е безусловно и не е обвързано с изпълнението или неизпълнението на други задължения на данъчнозадълженото лице. Сочи се, че възникването на задължението за лихви по чл. 89 от ЗКПО и неговият размер зависят изцяло от поведението на задълженото лице, тъй като както размерът на месечните авансови вноски, така и тяхното намаление или увеличение се определя по негова декларация. В конкретния случай задълженото лице не е определило с надлежно подадена декларация по чл. 87а от ЗКПО размера на дължимите авансови вноски за корпоративен данък за 2021 г., поради което несъответствието с окончателния размер на корпоративния данък, определен с годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е в размер на 100%. Възразява се и срещу извода на съда, че с фактическите си действия по внасяне на месечните суми с посочено основание авансови вноски за корпоративен данък жалбоподателят валидно е определил размера на дължимите авансови вноски, макар и не в предвидената от закона форма с декларация по чл. 87а от ЗКПО. В тази връзка се сочи, че задължението за определяне размера на авансовите вноски за корпоративен данък възниква и се извършва единствено с декларирането им по реда на чл. 87а от ЗКПО, което правно действие се различава по цел и последици от внасянето на сумите по вноските. В случай че задълженията за авансови вноски за корпоративен данък за съответната 2021 г. не са декларирани от задълженото лице, то няма как същите да бъдат вписани като дължими в данъчно-осигурителната му сметка, за да може да се обвържат внесените средства, нито да се отрази информация, че същите са неплатени. В съдебно заседание касаторът, чрез юрк. Дечева, моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което жалбата срещу процесния РА да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - ЧИПИТА БЪЛГАРИЯ ЕАД, чрез адв. Константинова, в писмен отговор и в съдебно заседание излага подробно аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С АПВ П-29002922115425-004-001 от 11.07.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София Големи данъкоплатци, потвърден с Решение 1728/31.10.2022г., поправено с решение 1748/04.11.2022г. на директора на ДОДОП - гр. София, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на ЧИПИТА БЪЛГАРИЯ ЕАД е отказано възстановяване на лихви, определени на основание чл. 89, ал. 1 ЗКПО върху дължими авансови вноски за корпоративен данък (КД) за 2021 г. в размер на 155 588,12 лв. Установено е, че от ЧИПИТА БЪЛГАРИЯ ЕАД е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. с вх. 2900И0290911/15.06.2022 г., с която са декларирани: направени авансови вноски за годината в размер на 0,00 лв., годишен корпоративен данък след приспадане на авансовите вноски в размер на 2 154124,65 лв. и разлика за внасяне в размер на 2 154 124,65 лв. Дължимият годишен корпоративен данък в размер на 2 154 124, 65 лв. е внесен в бюджета с отразени плащания през периода от 14.01.2022 г. до 6.06.2022 г. - общо платена сума 2 309 712,77 лв. в т. ч. корпоративен данък 2 154 124,65 лв. и лихва 155 588,12 лв. Посочената декларация е подадена от дружеството, след като при обработката на предходно подадени две декларации, със съобщение от НАП е същото е уведомено, че са установени различия/несъответствия в декларираните данни, като декларираният размер на авансови месечни вноски на ред 26.1, част V, обр.1010, в размер на 2 250 000лв. не съответства на сумата, на декларираните авансови вноски през 2021 г. - 0лв., поради което следва да подаде нова декларация. Приходните органи са приели, че ЧИПИТА БЪЛГАРИЯ ЕАД е било длъжно да прави месечни авансови вноски за корпоративен данък през 2021 г. съгласно чл. 84 от ЗКПО като декларира това обстоятелство с подаване на декларация по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО в срок от 01.01.2021 г. до 15.04.2021 г. При проверка в ИС на НАП СУП е установено, че дружеството не е подало декларация по чл. 87а от ЗКПО за 2021 г. Направен е извод, че поради бездействие на задълженото лице не е възникнало задължение за внасяне на авансови вноски, доколкото същите не са определени с декларация по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО. Установено е, че дружеството е подало декларация на 05.11.2021 г. по чл. 88 от ЗКПО, с който законодателят е дал възможност на данъчно задължените лица да правят промени на авансовите вноски за корпоративен данък в увеличение или намаление в срок до 15 ноември на съответната година. Със съобщение от същата дата, което е автоматично генерирано, НАП отхвърля така подадената декларация, тъй като няма подадена декларация за първоначално деклариране вида и размера на авансовите вноски съгласно чл.87а ЗКПО. След подаване на ГДД по ЗКПО за 2021 г., съобразно дадените указания от НАП, на основание чл. 89, ал. 1 от ЗКПО автоматично в СУП са начислени лихви за допуснато превишение на годишния корпоративен данък над определените авансови вноски в размер на 155 588,12 лв., чието възстановяване претендира ЧИПИТА БЪЛГАРИЯ ЕАД. Установено е от приходните органи, че към 31.12.2021 г. сметката за корпоративен данък е с нулево салдо, сметка Банка данъци е със салдо минус 2 250 118,13 лв., през 2021 г. не са постъпвали плащания в сметка Корпоративен данък за авансови вноски от дружеството. Наличните средства в Банка данъци не са постъпили в републиканския бюджет през 2021 г., тъй като задълженото лице не е формирало задължения за внасяне на авансови вноски поради отсъствие на надлежно подадени декларации по чл. 87а, ал. 1 от ЗКПО. За да отмени обжалвания АПВ, административният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и при спазване на приложимите процесуални правила, но в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че неподаването на декларация по чл. 87а ЗКПО от ЧИПИТА БЪЛГАРИЯ ЕАД, с оглед задължението му да прави месечни авансови вноски, е основание за търсене на административнонаказателна отговорност, но не съставлява самостоятелно основание за възникване на процесните задължения за лихви. По делото е безспорно установено, че месечните авансови вноски за КД, макар и недекларирани от жалбоподателя, са внесени и са постъпили в държавния бюджет, по сметката на НАП за данъци, в сроковете, визирани в чл.90 ЗКПО. Дружеството е внесло своевременно авансови вноски в размер на 2 250 000,00 лв. при общ размер на КД - 2 154 124,65 лв., с което е определило размера на дължимите авансови вноски, макар и не в предвидената от закона форма - с декларация по чл.87а ДОПК. Същевременно, реално внесените авансови вноски за КД не се отклоняват с процентите, посочени в чл.89, ал.1 ЗКПО, поради което не е налице превишение и необосновано приходните органи са приели, че авансовият данък е бил определен като нулева стойност. Според съда, с разпоредбата на чл.89, ал.1 ЗКПО законодателят цели репариране на вреди от забавеното изплащане в частта на извършеното след срока по чл.90, ал.1 ЗКПО превишение, каквото в разглеждания случай не се установява да е налице. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е определил коректно основния спорен по делото въпрос, касаещ приложението на материалния закон и по-конкретно наличието или липсата на основания за приложение на чл. 89 ЗКПО, с оглед безспорно установените обстоятелства дружеството не е подавало декларации за определяне на авансови вноски по реда на чл. 87а ЗКПО, но в законоустановения срок и в пълен размер е внесло дължимите авансови вноски за корпоративен данък по сметка на НАП. Първоинстанционният съд е изложил подробни и съответстващи на приетите по делото доказателства правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да се повтарят (арг. от чл. 221 , ал. 2 АПК). По касационните оплаквания: Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗКПО предвижда, че когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 25 на сто се дължи лихва. В разглеждания случай е безспорно установено, че за данъчния период 2021 г. ЧИПИТА БЪЛГАРИЯ ЕАД е било задължено да внася месечни авансови вноски за корпоративен данък по чл. 84 ЗКПО, определило е размера на същите в съответствие с формулата по чл. 86 ЗКПО и е внесло дължимите суми в сроковете по чл. 90, ал. 1 от с.з. В тази насока е и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Установено е по категоричен начин също, че през процесния период от дружеството не са подавани декларации по чл. 87а, ал. ЗКПО за определените авансови вноски. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е доказано наличието на предпоставките за възникване на задължения за лихва на основание чл. 89, ал. 1 ЗКПО. От съдържанието на посочената норма следва извод, че задължението за лихва е налице, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 25 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година. Такава хипотеза не е налице в случая, доколкото е безспорно установено, че дължимият годишен данък за 2021 г. в размер на 2 154124,65 лв. не надвишава, а в по-малък размер от определените и внесени от дружеството през годината авансови вноски от 2 250 000 лв. В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл. 89, ал. 1 ЗКПО като предпоставка за дължимост на лихва изисква превишение на годишния данък над определените авансови вноски, а не над декларираните от задълженото лице вноски. Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд не е съобразил характера на лихвата по чл. 89, ал. 1 от ЗКПО. Лихвата, дължима на основание посочената разпоредба, несъмнено има санкционен характер, както правилно е приел АССГ, тъй като се дължи поради неизпълнението на задължението на задълженото лице за осигуряване равномерното постъпване на дължимия корпоративен данък през цялата година. В случая това задължения е изпълнено от дружеството, поради което санкционирането му с определеното задължения за лихва е незаконосъобразно. Не се споделя от настоящия състав становището на приходните органи, че недекларирането на определените от дружеството месечни авансови вноски е равнозначно на декларирането на вноски в размер на 0.00 лева. При положение, че правилно определеният им размер е внесен своевременно по сметките на НАП за данъци, с коректно посочено основание авансова вноска за съответния период, неподаването на декларация по чл. 87а, ал. 1 ЗКПО неправилно е прието като основание за санкциониране на дружеството по реда на чл. 89, ал. 1 ЗКПО. Задължението на ЧИПИТА БЪЛГАРИЯ ЕАД за определяне и внасяне на авансовите вноски за корпоративен данък за 2021 г. е възникнало по силата на закона (чл. 83, ал. 1 и ал. 2, чл. 90, ал. 1 ЗКПО), а за погасяването му е била налична достатъчна по размер сума, постъпила в срок. Декларацията прави задължението по нея ликвидно от подаването й, но съгласно чл. 105 ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. В случая размерът на задължението е определен от самото задължено лице и не се оспорва от приходната администрация, че този размер е определен в съответствие с формулата по чл. 86 ЗКПО, както и че дължимият годишен корпоративен данък не надвишава определените вноски. Доколкото определянето и плащането им е осъществено преди изтичането на предвидения в закона срок, неподаването на декларацията по чл. 87а, ал. 1 ЗКПО не може да обоснове извод за обратното, респективно за дължимост на лихвата по чл. 89, ал. 1 ЗКПО. Същевременно, установено е, че дружеството е подало декларация по чл. 88, ал. 1 ЗКПО за данъчен период м. декември 2021 г., но същата не е приета, поради неподаване на първоначална декларация, което е препятствало възможността за коригиране на авансовите вноски, предоставена му със закона. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая е липсвал изпълнителен титул по чл. 209 ДОПК, въз основа на който задълженията на дружеството да бъдат погасени. Визираната норма регламентира видовете изпълнителни основания за предприемане на принудително изпълнение, какъвто настоящият случай не е. Аргументите, изложени в касационната жалба, относно съдържанието и реда, по който се води данъчно-осигурителната сметка на задължените лица, не могат да обусловят извод за невъзможност да бъдат погасени задълженията за авансови вноски, с постъпилите в срок плащания с конкретно посочено основание. Напротив, не е изпълнено задължението на органите по приходите по чл. 87, ал. 2, т. 4 ДОПК за отразяване в данъчно-осигурителната сметка на ЧИПИТА БЪЛГАРИЯ ЕАД на постъпилите плащания от същото дружество, които както се посочи, са с конкретно посочено основание. Липсват доказателства, а и твърдения, за предприети действия от органите по приходите, съобразно принципите на обективност, служебно начало и право на защита (чл. 3, чл. 5 и чл. 6 ДОПК), за служебно изясняване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване и погасяване на задълженията на дружеството, в т.ч. чрез уведомяването му за необходимостта и възможността за подаване на декларация по чл. 87а ЗКПО. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 14 082,16 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,