Решение № 12867 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10690/2009 г.

Решение № 12867 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10690/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 209, т. 3 от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 8600 от 29.06.2009 г. постановено по адм. д. № 11174/2008 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, трето отделение с доводи за неправилност. Ответникът - Недялко Георгиев Колев редовно призован не се явява, не се представлява и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна защото не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила. В случай от доказателствата по делото се установява липса на установеност на деяния, които да представляват тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Спорният по делото въпрос дали Недялко Колев е извършил вмененото му с оспорената заповед действие, определено и квалифицирано от наказващия орган като тежко дисциплинарно нарушение е изяснен като съдът е извършил правилна преценка на материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Изложил е правни аргументи и по отношение разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, която определя деянието като несъвместимо и с етичните правила за поведение на държавните служители. В конкретният случай е допусната неправилна квалификация на деянието и липсват елементите от фактическия състав на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Провеждайки контрола за законосъобразност на обжалваната заповед, Върховният административен съд, тричленен състав правилно е приел, че липсват безспорни доказателства, обуславящи виновно поведение на служителя и нарушение на т. 8 и т. 17, б. "в" от Етичния кодекс. Правилно е прието, че наказанието е наложено без да съставлява съставомерно поведение, извършено съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, уронващо престижа на службата и нормите на Етичния кодекс за поведение, като е съобразил и ТП № 3 по тълк. дело № 4/2007 г. на ОС на съдиите при ВАС. В конкретният случай е допусната неправилна квалификация на деянието. Не са налице елементите от фактическия състав на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, поради което не са налице и основания за отмяна на първоинстанционното решение. Обжалваното решение за отмяна на дисциплинарното уволнение на служител от системата на МВР е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Съдът е уважил доказателствените искания на страните. Изяснил е релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. За приетото се е фактически и правно обосновал. Правният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материалния закон. При които обстоятелства за решението не се установява наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,