Решение № 2609 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7471/2014 г.

Решение № 2609 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7471/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Бонев Дочев от гр. Пловдив, чрез пълномощник - адвокат Антоний Шопов срещу решение № 589 от 4.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3041/2013 г. на Административен съд - Пловдив. Изложени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът не се явява, с допълнение към касационната жалба и писмена защита изразява своето становище и иска от съда да отмени решението на административния съд, както и да отмени оспорения административен акт. Ответникът - кмета на район "Централен" - община Пловдив с писмено становище по делото от процесуален представител - юрисконсулт Иванова - оспорва жалбата, намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и иска от съда да го остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си Административен съд - Пловдив е отхвърлил оспорването по жалба на касатора на заповед № РД-12-687 от 19.06.2012 г., издадена от кмета на район "Централен", община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наредено изземване на общински недвижим имот, представляващ терен в квартал 502 в УПИ I - комплексно застрояване и ХII - за озеленяване - първа градска част в гр. Пловдив, който е зает от гаражна клетка № 26 по схема № 2, неразделна част от заповедта. С оспорването пред административния съд е поискано и прогласяване нищожност на заповедта, алтернативно отмяната й като незаконосъобразна. Във връзка със срочността на оспорената законосъобразност, съдът е събрал доказателства за съобщаването на оспорената заповед. Установил е, че заповедта не е била съобщена надлежно на адресата й, поради което за него не е започвал да тече срок за оспорване. Приел е жалбата и по отношение на оспорената незаконосъобразност на заповедта за допустима, като подадена в срок. Този извод е правилен и е подкрепен от събраните по делото доказателства по отношение съобщаване на оспорения административен акт. За да постанови този резултат административния съд е установил, че на Илия Дочев са били издавани разрешения за ползване на терен общинска собственост от 13.01.2006 г., като последното е от 8.01.2008 г., с което се разрешава на Дочев да полза общински терен в гр. Пловдив, квартал 502 в УПИ I-комплексно застрояване и ХII-озеленяване - ПГЧ. Последното разрешение е със срок до 2.01.2009 г., не са представени доказателства за издаване на ново разрешение, не са направени и такива твърдения от оспорващия пред решаващия съд. От представеното пред съда решение на Експертния съвет по устройство на територията е видно, че процесния терен не съответства на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти, временните преместваеми обекти попадат в зона за озеленяване. Определена със заповед комисия е констатирала в протокол от 4.04.2012 г., че процесният терен се ползва от Дочев без да има правно основание за това. При така установените обстоятелства, кметът на район "Централен" община Пловдив е приел, че са налице предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС и е издал процесната заповед за изземване на имота. Като е събрал допустимите и относими доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност, административният съд е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящият състав на Върховния административен съд. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в изискуемата законова форма. Изложени са фактическите и правни основания за издаване на акта и са спазени административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касатора за липса на компетентност на административния орган. По делото е представена заповед на кмета на община Пловдив, видно от която е делегирал правомощия на районните кметове да издават заповеди по чл. 65 от ЗОС. АС - Пловдив е приел, че са налице материалноправните предпоставки на хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, а именно - налице е общински имот, който се държи или владее без основание. Не е спорно между страните, че предмет на оспорения акт е имот, който е общинска собственост - общински терен, който е предоставен за ползване от Дочев, както и че този терен е бил предмет на разрешение за ползване, издадено в полза на касатора. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че при установените обстоятелства, правилно Административен съд - Пловдив е приел, че са налице предпоставките на хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС и оспорващият владее общинският имот без правно основание. Материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС изискват да не е налице правно основание, въз основа на което да се владее имота. Установено е по делото, че касаторът владее имота без да има правно основание за това. Не са представени доказателства за обратното. Неоснователни са доводите на касатора, че е неприложимо производството по чл. 65 от ЗОС, а следвало да се приложи разпоредбата на чл. 57а от Закона за устройство на територията. Решаващият съд е изложил подробни съображения, които напълно се споделят. Двете производства са с различен предмет и са приложими независимо едно от друго. Предмет на процесната заповед е изземането на общински недвижим имот, а предмет на производството по чл. 57а ЗУТ е преместваемо съоръжение. За да се осъществи съставът на чл. 65, ал. 1, предложение първо от ЗОС е необходимо да е установено по делото, че имотът е общинска собственост, че се държи от друго лице и че това лице няма основание да извършва тези фактически действия по държане на имота. Всякакви други въпроси са неотносими и тяхното изследване е ирелевантно за преценката на законосъобразността на акт с правно основание чл. 65, ал. 1 ЗОС. По делото не се доказа оспорващият да има основание да държи описания общински имот. Като е издал оспорената заповед административния орган е постановил един законосъобразен акт и оспорването срещу него законосъобразно е отхвърлено от АС - Пловдив. По изложените съображения, решението на Административен съд - Пловдив следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно, тъй като не се установи да са налице касационните основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд