Решение № 144 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9037/2017 г.

Решение № 144 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9037/2017 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. В. Т., представлявана от кмета на общината, чрез упълномощен процесуален представител, срещу решение № 220 от 28.06.2017 г., постановено по административно дело № 750 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - В. Т., в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на О. В. Т. против писмо с изх. № 08-00-1216 от 09.09.2016 г. на Главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" (ГД "ОПОС"). В жалбата се сочи, че решението на съда е незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че с писма изх. № 08-00-2217/21.05.2015 г., изх. № 08-00-3941/29.09.2015 г. и изх. № 08-00-4261/19.10.2015 г. на Главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда"" са наложени финансови корекции. Сочи се, че писмата са издадени преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, поради което не представляват административни актове на компетентен орган. Посочва се, че съгласно Специалните условия на Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № DIR-5112122-С013, страни по договора са О. В. Т. и договарящият орган - Министерството на околната среда и водите, представлявано от министъра. Акт за определяне на финансова корекция може да бъде издаден от министъра или от заместник-министър при условията на заместване. Управляващият орган не е страна по ДБФП и неговите изявления не са уведомления от страна по ДБФП. С оглед изложеното се поддържа, че не са налице влезли в сила административни актове за определяне на финансова корекция, а само е налице разменена кореспонденция с Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда"". Тези писма не са посочени и като мотиви за отказа за верификация, поради което обжалваното писмо в тази част няма само уведомителен характер, както неправилно е приел АС - В. Т. Счита, че оспореното писмо в тази част представлява акт за определяне на финансова корекция, поради което отправя искане за отмяна на решението в тази му част и връщане на делото за разглеждане по същество. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Ответникът - Главен директор на ГД "ОПОС" и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" при Министерството на околната среда и водите (МОСВ), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Прави искане, при необходимост, съдът да приложи чл. 173 АПК. Претендира разноски по списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател.

Постъпила е и втора касационна жалба от Главен директор на ГД "ОПОС" и ръководител на УО на Оперативна програма "Околна среда" при МОСВ. В жалбата се посочва, че решение № 220 от 28.06.2017 г., постановено по административно дело № 750 по описа за 2016 г. на АС - В. Т. е недопустимо и неправилно, в частта му, с която се приема за незаконосъобразно писмо с изх. № 08-00-1216 от 09.09.2016 г. на Главния директор на ГД "ОПОС", тъй като видно от жалбата, с която е бил сезиран съдът писмото не е било оспорено в цялост, а в конкретно посочени в жалбата части - в частите относно верифицираните разходи в размер на 18 029,51 лв. и в частта относно наложените финансови корекции в общ размер на 138 116,06 лв. Претендира разноски.

Ответникът по втората касационна жалба О. В. Т. не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за допустимост и основателност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационната жалба на О. В. Т. е неоснователна, а касационната жалба от Главен директор на ГД "ОПОС" и ръководител на УО на Оперативна програма "Околна среда" при МОСВ е основателна.

С обжалваното решение съставът на АС - В. Т. е отменил по жалба на О. В. Т. писмо с изх. № 08-00-1216 от 09.09.2016 г. на Главния директор на ГД "ОПОС" и ръководител на УО на ОПОС към МОСВ, в частта с която са отказани суми за верификация по подадено от бенефициера искане № 12/29.01.2016 г. за окончателно плащане в общ размер на 14 336,20 лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в отменената част. В останалата част жалбата на О. В. Т. е преценена за недопустима и е оставена без разглеждане.

За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че между министъра на околната среда и водите, като УО на ОП "Околна среда" и Община В. Търново е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № DIR-5112122-C013/15.01.2014 г. за изпълнение на проект № DIR-5112122-11-79 "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион В. Т." по Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.". В рамките на изпълнението на този проект, от страна на УО на ОПОС са били налагани на бенефициера финансови корекции както следва:

С писмо изх. № 08-00-2217/21.05.2015 г. е наложена финансова корекция, представляваща 2% от стойността по договор № DIR-5112122-C013-13/12.09.2014 г., сключен между Община В. Търново като възложител и гражданско дружество по ЗЗД "О. И. И." като изпълнител на стойност 898 042,51 лв. без ДДС. С., представляващи стойността на тази финансова корекция са били удържани съответно:

• сума от 4 144,81 лв. от сумата по искане за междинно плащане № 3/05.01.2015 г.;

• сума от 8 091,04 лв. от сумата по искане за междинно плащане № 9/04.09.2015 г.;

• сума от 6 823,16 лв. от сумата по искане за междинно плащане № 11/26.10.2015 г.;

• сума от 1 675,22 лв. от сумата по искане за окончателно плащане № 12/29.01.2016 г.;

• сумата от 810,74 лв., представляваща част от стойността на собствен принос на бенефициера по договора, сключен с ДЗЗД "О. И. И.", част от сумата по искане за окончателно плащане № 12/29.01.2016 г.

С писмо изх. № 08-00-3941/29.05.2015 г. е наложена финансова корекция, представляваща 5% от стойността по договор № DIR-5112122-C013-12/03.08.2015 г., сключен между Община В. Търново като възложител и "ЕСБ С." ЕООД като изпълнител на стойност 1 564 860 лв. без ДДС и финансова корекция в размер на 5% от стойността на договор № DIR-5112122-C013-13/03.08.2015 г., сключен между Община В. Търново като възложител и "Е. С." ООД като изпълнител на стойност 357 869 лв. без ДДС. С., формиращи стойността на тези финансови корекции са били удържани/приспаднати от подадени от бенефициера искания за плащане съответно:

• сума в размер на 65 724,12 лв., част от наложената финансова корекция по сключения договор с "ЕСБ С." ЕООД, от сумата по искане за междинно плащане № 9/04.09.2015 г.;

• сума в размер на 15 030,50 лв., част от наложената финансова корекция по сключения договор с "Е. С." ООД, от сумата по искане за междинно плащане № 9/04.09.2015 г.;

• сума в размер на 13 956,89 лв., част от наложената финансова корекция по сключения договор с "Евро солюшънс" ООД, от сумата по искане за междинно плащане № 10/05.10.2015 г.;

• сума в размер на 61 029,54 лв., част от наложената финансова корекция по сключения договор с "ЕСБ С." ЕООД, от сумата по искане за междинно плащане № 11/26.10.2015 г.

С писмо изх. № 08-00-4261/19.10.2015 г. е наложена финансова корекция, представляваща 10% от стойността по договор № DIR-5112122-C013-11/01.07.2015 г., сключен между Община В. Търново като възложител и "Г. Т." ООД като изпълнител на стойност 10 061,28 лв. без ДДС. С., представляваща стойността на тази финансова корекция е удържана от сумата, заявена за плащане с искане за окончателно плащане № 12/29.01.2016 г.

След подаденото искане за окончателно плащане № 12/29.01.2016 г., ръководителят на УО на ОПОС е издал оспореното писмо с изх. № 08-00-1216/09.09.2016 г., където освен посочените по-горе суми, е заявено и удържане от общия размер на верифицираните и подлежащи на плащане суми и такава в размер на 810,74 лв., представляваща собствен принос на бенефициера по договор № DIR-5112122-C013-03/12.09.2014 г. Посочен е общ размер на наложените финансови корекции, възлизащ на 138 116,06 лв. В писмото е направена и рекапитулация на общия размер на неверифицираните разходи по проекта, възлизащи на сума в размер от 131 179,69 лв., както следва:

• сума от 0,01 лв. по фактура № 0000000001/23.02.2015 г. по Договор № D1R-5112122-С013-02/11.08.2014 г.;

• сума от 53 420,46 лв. по Договор № DIR-5112122-С013- 06/06.11.2014 г.;

• сума от 287,82 лв. по Договор № DIR-5112122-СО13- 05/19.09.2014 г.;

• сума от 28 608 лв. по Договор от 04.06.2012 г.;

• сума от 34 527,20 лв. по Договор № DIR-5112122-С013-0312.09.2014 г.;

• сумата от 151 лв. с включени осигуровки по Договор за услуга № 30/04.02.2014 г.;

• сумата от 3 670,40 лв. по Договор за услуга № 32/04.02.2014 г.;

• сумата от 7 651,20 лв. по Договор за услуга № 31/04.02.2014 г.;

• сумата от 94,38 лв. с включени осигуровки по Договор за услуга № ЗЗ/04.02.2014 г.;

• сумата от 165,22 лв. с включени осигуровки по Договор за услуга № 34/04.02.2014 г.;

• сумата от 2 604 лв. по Договор № DIR-5112122-С013- 07/02.12.2014 г. за придобити дълготрайни материални активи /ДМА/.

Въз основа на така установеното съдът е приел, че оспореният административен акт, в частта относно наложените финансови корекции има информативен характер относно наложени с предходни писма финансови корекции. Същото е приел и по отношение на посочените в писмото суми, представляващи неверифицирани разходи по междинните плащания. Обосновал е изводи, че тези писма и откази е следвало да бъдат оспорени по общия исков ред или по ЗУСЕСИФ, след влизането му в сила. По тези съображения е оставил без разглеждане жалбата на О. В. Т. срещу писмо с изх. № 08-00-1216/09.09.2016 г., в частта му имаща уведомителен характер.

По отношение на сумите от 151 лв.; 3 670,40 лв.; 7 651,20 лв.; 94,38 лв.; 165,22 лв. и 2 604 лв., които са заявени за плащане с искане № 12/29.01.2016 г. и са отказани за верифициране с оспореното писмо, съдът е обосновал извод, че същото представлява индивидуален административен акт, поради което е годен предмет на оспорване.

В тази си част актът е издаден от компетентен орган - тъй като съгласно нормата на чл. 62, ал 3 ЗУСЕСИФ, управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Актът е издаден и в предвидената от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК. Същият обаче не съдържа правни основания с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и неясно са посочени фактическите основания за издаването му. По тези съображения писмо с изх. № 08-00-1216/09.09.2016 г. е отменено в частта на отказани суми за верификация по подадено искане № 12/29.01.2016 г. за окончателно плащане в общ размер на 14 336,20 лв. и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган по подаденото искане.

Касационната жалба на Главен директор на ГД "ОПОС" и ръководител на УО на Оперативна програма "Околна среда" е основателна и обжалваното съдебно решение е недопустимо в отменителната му част, тъй като видно от жалбата, с която е бил сезиран съдът, писмо изх. № 08-00-1216/09.09.2016 г. е обжалвано само в частите, в които са посочени наложените финансови корекции, като са изложени подробни доводи за липса на компетентност на издателя на акта да налага финансови корекции, за липса на нарушение и за липса на нанесена вреда на общия бюджет на Европейския съюз. В съдебно заседание на 23.01.2017 г. процесуалният представител на ръководителя на УО на Оперативна програма "Околна среда" е поискал жалбоподателят да уточни дали обжалва целия акт или само определена част. В отговор от процесуалния представител на О. В. Т. е заявено, че в жалбата са посочени конкретно кои части от отказа за верификация обжалват и сумите, които считат, че неоснователно са отказани.

Решението, в частта му на прекратително определение е законосъобразно, обосновано и правилно.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай такива подзаконови нормативни актове са Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г., които съдържат общовалидните правила по отношение на всички оперативни програми (ПМС № 62 от 21.03.2007 г.) и Постановление № 249 на МС от 17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, с което се определят специални правила по отношение единствено на Оперативна програма "Околна среда" за програмен период 2007 - 2013 г. (ПМС № 249 от 17.10.2007 г.). Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по ОП "ОС" 2007 - 2013 г., респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ и в горепосочените подзаконови нормативни актове, приложими на основание § 8, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ и доколкото не противоречат на същия. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми и в чл. 2 от ПМС № 249 от 17.10.2007 г. конкретно за Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г.

Видно от волеизявлението, обективирано в писмо изх. № 08-00-1216/09.09.2016 г., с което ръководителят на УО се е произнесъл по искане № 12 за окончателно плащане по проекта, органът ясно е разграничил кои разходи са верифицирани, като в оспорените части изрично е посочил размера на наложената финансовата корекция и по кой договор. Процентният размер на финансовите корекции е бил определен с писма изх. № 08-00-2217/21.05.2015 г., изх. № 08-00-3941/29.05.2015 г. и изх. № 08-00-4261/19.10.2015 г., като с оспорения акт органът е приложил процентно определения размер на финансовите корекции към верифицираните разходи и е посочил общия размер на наложените финансови корекции. Ето защо оспореното писмо в тази си част не обективира воля на решаващия орган за отказ да се верифицират разходи поради тяхната недопустимост, индивидуализирани по видове, основание и размер, нито акт за налагане на финансова корекция, поради което не представлява годен предмет на съдебно обжалване. С оспорените части от писмото по повод искане за окончателно плащане по проекта, община В. Т. е информирана, че няма да й бъдат изплатени сумите, предмет финансови корекции по засегнатите от нередностите договори. Освен, че не носи формалните белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, писмото в оспорената му част не създава права или задължения за жалбоподателя и не се засяга негови законни интереси, по съществото си е изцяло съобщително и от него не настъпват пряко неблагоприятни последици. След като няма императивен, а информативен характер, писмото не подлежи на съдебен контрол.

Прекратявайки като недопустимо образуваното съдебноадминистративно производство в тази му част, АС - В. Т. е постановил съответно на закона определение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото по отношение тази част от спорния предмет и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4/06.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5/17.01.2006 г.), в полза на МОСВ следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете съдебни инстанции. Претендираните разноски за копиране на административната преписка и за командировъчни са административни, а не съдебни разноски и не подлежат на възстановяване по този ред.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,