Решение № 15413 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11351/2016 г.

Решение № 15413 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11351/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. Т., срещу Решение № 1733 от 1.08.2016 г., постановено по адм. дело № 347/2016 г. по описа на Административен съд В., с което са отхвърлени предявените, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието - гр. С., искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт, както и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените искове да се уважат изцяло. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), гр. С. при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния представител юрк. М. И., в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя списък. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд В. се е развило по исковата молба на М. И. Т. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) гр. С., с която, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) са предявени два обективно съединени иска за присъждане на обезщетение в размер общо на 100 000 (сто хиляди) лева: 1. за претърпени неимуществени вреди за периода от 10.04.2013 г. до датата на подаване на исковата молба, настъпили в резултат от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от Затвора - гр. В., изразяващи се в непредоставяне на вещево доволство - облекло, обувки и спални принадлежности, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата и 2. за претърпени неимуществени вреди за периода от 10.04.2013 г. до датата на подаване на исковата молба, настъпили в резултат от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от Затвора - гр. В., изразяващи се в неосигуряване на санитарен възел и течаща питейна вода на мястото за престой на открит, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените от М. И. Т. обективно съединени искове като е приел, че не е доказано наличието на кумулативно изискуемите от закона предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка и непосредствена причинна връзка. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая по делото не са установени и доказани елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при което не е налице изведената от ищеца отговорност на ответника за обезщетяване на твърдяните за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на администрацията в З. В.. На първо място следва да се посочи, че Наредбата за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода, приета с ПМС № 321 от 28.12.2009 г., обн. ДВ, бр. 1/5.01.2010 г., на която се позовава ищецът, е подзаконов нормативен акт, който съгласно § 3 от Заключителните му разпоредби е издаден на осн. чл. 84, ал. 1 ЗИНЗС. К. е посочено в чл. 3 на тази наредба дейностите по осигуряване на годишна бюджетна издръжка за лишените от свобода в затворите и поправителните домове и на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение "задържане под стража" в арестите се осъществява от ГДИН като второстепенен разпоредител с бюджетни средства. С други думи посочената от ищеца наредба не е адресирана до лишените от свобода, а до ГДИН, която дължи да осигури годишната им издръжка в обема, посочен от законодателя в нормата на чл. 84 от закона. На следващо място, правилно е прието от първостепенния съд, че ищецът не е успял да установи и докаже фактическите обстоятелства, посочени в исковата му молба, а именно че административният орган е бездействал и не му е осигурил "вещево доволство" - облекло, обувки и спални принадлежности. В тази връзка съдът е анализирал правилно приложените по делото доказателства и е установил, че при постъпването му в затвора на Тодоров са били предложени спални принадлежности, каквито се полагат по закон на лишените от свобода, но освен дюшек той е отказал да получи други. За исковия период не е отправил молба да му бъдат предоставени и не е депозирал жалби в този смисъл. Непредоставяне на дрехи и обувки също не е доказано, поради липса на искане. Съгласно чл. 84, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, в приложимата редакция на текста, безплатни дрехи и обувки се предоставят само на лишените от свобода, които нямат собствени. Искане от страна на Т. в посочения смисъл не е правено и респ. за администрацията на затвора не е възниквало задължение да му предостави безплатно дрехи, обувки и спални принадлежности. Досежно нуждата от ползване на специални ортопедични обувки, която е относима само към ищеца, съдът подробно се е обосновал. Такова задължение за администрацията на затвора, с оглед конкретната нужда, не е налице, поради което не е налице и незаконосъобразно бездействие. Компетентен да реши този проблем е друг административен орган, а възможност този орган да бъде сезиран администрацията на затвора гр. В. е осигурила. От изложеното следва, че изводът на съда за отсъствие на незаконосъобразно бездействие, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обоснован и правилен. А отсъствието на един от елементите от фактическия състав на нормата на закона прави иска неоснователен, поради което правилно съдът е отхвърлил първият от двата предявени обективно съединени искове. Относно вторият предявен иск, съдът от първата инстанция правилно е приел, че касатора не е успял да докаже, че е налице изрично предвидено в нормативен акт задължение за администрацията на Затвора - гр. В. във връзка с осигуряването на санитарен възел и течаща питейна вода на мястото за престой на открито. Съгласно чл. 22 от ППЗИНЗС в районите и помещенията за общо ползване, каквито са банята и мястото на открито, няма законово изискване за санитарен възел и течаща вода, и това е в съответствие, както с минималните стандарти на ООН за третиране на лишените от свобода, така и с П. R. /2006/2 на Комитета на министрите на държавите членки на СЕ, относно Европейските правила за затворите. След като липсва законово задължение за осигуряване на тоалетна и питейна вода, то отново не е налице незаконосъобразно бездействие. В този смисъл е неоснователно твърдението на касатора, че липсата на течаща вода в местата за престой на открито го лишава от двигателна активност. ГДИН е осигурила възможност за двигателна активност в мястото на открито и това обстоятелство не се оспорва. Съвсем друг е въпросът, че според ищеца липсата на питейна вода, каквато е разрешено да ползва ако желае и носи със себе си, и тоалетна лично на него пречат да е активен на мястото на открито. Съгласно правилата в затвора в гр. В. престоят от един час е по желание и е налице възможност престоят да не бъде осъществяван. Преценката е на лишения от свобода. В този смисъл, след като за администрацията на затвора не съществува нормативно задължени е да осигури питейна вода и тоалетна в мястото за престой на открито, то не е налице незаконосъобразно бездействие, а щом не е налице такова не може да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на специалния закон. На следващо място доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявените искове. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е направена своевременна, но не следва да бъде уважена, съгласно приложимата разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение