Решение № 14833 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2706/2014 г.

Решение № 14833 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2706/2014 г., ?II о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по две касационните жалби - на директор на Дирекция "Социално подпомагане" против решение № 6616 от 31.10.2013 г. постановено по адм.д. № 4733 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед № С-89 от 02.03.2012 г., издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" Слатина, гр. София по жалба на Николай Христов Костадинов от град София, административна преписка е върната на директора на Дирекция "Социално подпомагане - Слатина,гр. София за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № С-89/01.02.2012г. съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението, като е дадено указание в 7-дневен срок от влизане в сила на решението се издаде заповед, Агенция за социално подпомагане е осъдена да заплати на ищеца сумата 1500 лева за неимуществени вреди, считано от 19.03.2012 г. до 04.02.2013 г., претърпени вследствие на незаконосъобразността на заповед № С-89 от 02.03.2012 г., издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане? - Слатина. Втората касационна жалба е предявена от Николай Христов Костадинов от град София в частта на решението на АСС Г, с която искът му за обезщетение е отхвърлен до пълния предявен размер от 5 000 за посочения период, и в пълния размер на исковата претенция за периода от 02.03.2012 до 18.03.2012 г. включително. В двете касационни жалби се релевират се оплаквания неправилност на решението в обжалваните части и се иска отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба на първия касационен жалбоподател директор на Дирекция "Социално подпомагане". Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което са допустими за разглеждане по същество. Разгледани по същество касационната жалба на директор на Дирекция "Социално подпомагане" е частично основателна, а касационната жалба на Николай Христов Костадинов от град София е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София град е било образувано по жалба на на Николай Христов Костадинов от град София против Заповед № С-89 от 02.03.2012 на директора на Дирекция социално подпомагане - Слатина, гр. София, с която е отказано отпускането на социална помощ по чл. 16 ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане, потвърдена с Решение № РД01-158 от 17.04.2012 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София град, към която е съединен и иск да бъде осъдена Агенция за социално подпомагане да заплати му сумата от 5000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността на заповедта, считано от 02.03.2012 г. до датата на окончателната отмяна на акта. С обжалваното решение административен съд - София град е уважил жалбата, подадена на осн. чл. 145 от АПК, приел е, че оспореният индивидуален адимнистративен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, приложимите материалноправни норми на българското законодателство и материалноправни норми от правото на ЕС, нарушено е било и изискването за мотивираност на административния акт. С оглед незаконосъобразността на административния акт, при констатирани нарушения на норми от правото на ЕС в рамките на административното производство от административния орган, съдът е уважил исковата претенция за понесени от жалбоподателя , който е и ищец, неимуществени вреди в размер на 1500 лв. , иска в останалата чест е е отхвърлил. Върховният административен съд намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно в частта, с която оспореният адимнистративен акт е отменен като незаконосъобразен, но е недопустимо в частта, с която е разгледан по същество предявеният иск за присъждане на неимуществени вреди от незаконосъобразен адимнистративен акт. Настоящата инстнация споделя изводите на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед Заповед № С-89 от 02.03.2012 на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, гр. София, с която е отказано отпускането на социална помощ по чл. 16 ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане, потвърдена с Решение № РД01-158 от 17.04.2012 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане. При разглеждане на делото съдът е проявил процесуална активност, оказал е процесуално съдействие на жалбоподателя за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, предмет на производството, вкл. и чрез заплащане на разноските за вещо лице от бюджета на съда. Въз основа на задълбочен анализ на всички относими правни норми от националното право, правото на ЕС и международните актове , страни по които са Република България и Европейския съюз като самостоятелен правен ред и субект на международното право, при правилно прилагане на принципите на непосредствено действие и примат /върховенство/, при които нормите от правото на ЕС намират своето действие в националната правна система, съдът е достигнал до правилен правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Слатина. С оглед характера на материалното административно правотношение, административният орган е бил длъжен да изложи мотиви и да приложи, което не е сторено, норми от правото на ЕС при преценка за основателността на искането на гражданина. В мотивната част на оспорената заповед административният орган подчертава /обръща внимание/, че съгласно законовата разпоредба на чл. 12, л.2 от ЗСП отпускането на еднократна помощ не законово право, а правна възможност за подпомагане на лица и семейства, която се отпуска след обективна преценка на доходите и инцидентно възникналите нужди, размера на конкретната потребност и и възможност за помощ от близките. В мотивите на съдебното решение, предмет на касационно обжалване съдът също посочва, че в случая административният орган действа при условията на дискреционна власт, предоставена от закона. Всъщност упражняването на законовата компетентност при условията на оперативна самостоятелност изисква изрично и пълно мотивиране на обстоятелствата, които влияят при вземане на решението от административния орган - защо актът е законосъобразен и защо е най-правилен. Именно поради липсата на изложени мотиви в тази насока съдът е приел, че актът , въпреки, че формално съдържа мотиви, не е мотивиран. Този извод напълно се споделя от настоящата инстнация. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, административният орган се е ограничил единствено да опише предписаните на жалбоподателя лекарства, да посочи, че те доказват заболяване от хроничен , а не остър вид. Единствено с това административният орган е мотивирал отказа си. Следва да се посочи, че тези мотиви биха могли да бъдат достатъчни в случай, че административният орган действа при условията на обвързана компетентност, ако обсъдените обстоятелства изпълват елементите от фактическия състав на приложимата норма. Те обаче, с оглед конкретните обстоятелства, не могат да се считат за мотиви съгласно изискванията на закона. Установява се, че гражданинът страда от психическо заболяване. В тази връзка органът не е обсъдил каква е нуждата на жалбоподателя, от какъв характер е неговото заболяване, как би се отразило върху неговото здравословно състояние, а също така и върху другите хора от обкръжението му или обществото липсата на средства за закупуване на поддържащи заболяването му лекарства. С оглед конкретното заболяване административният орган не е обсъдил и това дали жалбоподателят е в състояние сам да защити правата си , вкл. и да потърси издръжка от лицата по чл. 140 от СК , да води дела за издръжка и т.н. Като не приложил индивидуален подход, какъвто е задължителен според изискванията на чл. 6 от АПК, когато компетентността се упражняван при условията на оперативна самостоятелност административният орган съществено е нарушил административнопроизводствените правила. Настоящата инстнация намира изводите на първоинстнационния съд досежно нарушението на материалния закон за правилни, поради което не не следва да излага мотиви в тази насока, като възприема изцяло изводите на АССГ. Решението в тази част следва да се остави в сила. Решението в частта, с която предявеният иск за присъждане на обещетение за понесени неимуществени вреди е недопустимо, тъй като правото на иск не е било надлежно упражнено. Съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, като недостатъците на същата не са били отстранени най-късно до приключване на първото по делото заседание. Видно от съдържанието на жалбата, в която се съдържа и исковата претенция, тя не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Липсва посочен ответник според правилата на чл. 205 от АПК, не са наведени фактическите и правните основания върху които се основава искът. Освен това, съдът се е произнесъл на непредявено основание - предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, но съдът е уважил исковата претенция на различно материалноправно основание. Съдът фактически служебно се е произнесъл, като е изследвал основателността и доказаността на претенцията с оглед основанията за реализиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, въпреки че такива фактически и правни основания не са били наведени. Като се е произнесъл по ненадлежно упражнено право на иск, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по иска да се прекрати. Този изход на спора не е пречка претенцията да се заяви отново при редовно и надлежно упражняване на правото на иск. Водим от горното, Върховният административен съд