Решение № 3231 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12635/2012 г.

Решение № 3231 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12635/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни протести на: главния прокурор на Република България и неговия заместник при ВАП, против Решение № 10567/18.07.2012 г., постановено по адм. д. № 14419/2011 г., на тричленен състав на ВАС, пето отделение. С доводи за недопустимост /чл. 209, т. 2 АПК/, тъй като Инструкцията за провеждане на предварителни проверки, издадена от гл. прокурор на РБ и министъра на МВР, представлява вътрешноведомствен акт и има служебен характер. С нея се създават права и задължения за органи, подчинени на гл. прокурор и министъра на МВР - издатели на акта, като не се засягат права или законни интереси на граждани или организации. Иска се решението да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно. Постъпила е писмена защита от адв. Цокова - САК, лично за себе си и като пълномощник на Цветко Цветков, в която поддържа становище за неоснователност на касационните протести, а решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав при втора колегия намира, че касационните протести са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 2 АПК. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: С оспореното решение тричленния състав на ВАС, пето отделение е прогласил нищожността на: чл. 8, в частта..."резолюция по чл. 4 и чл. 5"; чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2; чл. 11, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 89/10.03.2011 г., за провеждане на предварителни проверки, издадена от гл. прокурор на РБ и министъра на вътрешните работи. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че инструкцията е нормативен акт, съгласно чл. 75, ал. 1 АПК. Нормативният й характер произтича от нейното съдържание, което регламентира задължения на органите, подчинени на гл. прокурор и министъра на вътрешните работи, както и правата на лицата, пострадали от престъпления. Съдът е приел, че не е спазена процедурата по чл. 26, ал. 2 ЗНА, чл. 37, ал. 1 ЗНА, чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ, чл. 78, ал. 2 АПК. Необнародването на нормативния акт води до опорочаването му до степен на нищожност, поради което съдът е прогласил нищожността на оспорените текстове. Постановеното решение е правилно. Оспорената инструкция е нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, който съдържа административноправни норми, отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Предметът на инструкцията е относим не само към регламентираните задължения за органите, подчинени на гл. прокурор и на министъра на вътрешните работи, но и към правата на лицата, пострадали от престъпления. Безспорно е установено по делото, че не е спазена процедурата по чл. 26, ал. 2 и чл. 28 ЗНА и оспорената инструкция не е обнародвана - чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ, чл. 78, ал. 2 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗНА. Изискването за влизане в сила на нормативен акт е той да бъде обнародван в ДВ, което е условие за превръщането на акта в част от действащото законодателство. Необнародването е пречка актът да породи правни последици, което означава, че липсата на този елемент от фактическия състав на нормативния акт води до опорочаването му до степен на нищожност. Предвид изложеното и тъй като не са налице касационни основания за отмяна, нито са налице основания за обезсилване на решението като недопустимо, то същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,