Решение № 7787 от 26.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Трайков от гр. София , чрез адв. И. Минков срещу решение 163 от 11.01.2022 г., постановено по административно дело 6319/2021 г. от Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед ЛС-04-286/04.06.2021г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е отстранен временно от заеманата длъжност. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и неправилно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което посочената заповед бъде отменена в оспорената й част. И му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Министърът на правосъдието, чрез процесуален представител юрк. Н. Даганова оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд след сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с нея, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Спорът между страните е относно правилността на изводите на съда относно наличието на посочените в заповедта фактически основания и правилното приложение на материалния закон. Безспорно по делото е установено, че срещу Д. Трайков , началник на затвор Iкатегория -Затвора [населено място] , е образувано дисциплинарно производство за констатирано поведение ,квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т. 4 ЗМВР, за които на основание чл. 203,ал.1,т.12 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание уволнение . Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство заповед ЛС-04-286/04.06.2021г. дисциплинарно наказващият орган (ДНО) постановява и отстраняването му от длъжност на основание чл. 214, ал. 1,т.1 и чл.215 ,ал.1 ЗМВР. В тази част заповедта е мотивирана с извода, че служебното положение на жалбоподателя би затруднило разкриването на обективната истина чрез въздействие над подчинени и лишени от свобода. Конкретните съображения за това са изложени в предложение с рег. 5213/ 03. 06.2021г. по описа на Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/ и докладна записка към него. Правилно в обжалваното решение е прието, че посочените в заповедта фактически обстоятелства са налице - предвид заеманата длъжност от Трайков същият разполага с възможност да влияе на установяване на обективната истина в хода на дисциплинарното разследване. Установено е, че в хода на дисциплинарното производство следва да бъдат извършени проверки и снети обяснения, както от подчинени на лицето служители/ по отношение на които Трайков има качеството на ДНО. Допълнително в тази насока следва да бъде посочено, че дисциплинарното производство е образувано срещу служителя във връзка с нарушения, свързани именно с преките му служебни задължения, което определено му дава възможност да влияе върху свидетелите на деянието му, както и при събиране на относимите писмени доказателства. Правилен е и изводът, че в случая приложимата правна норма е приложена правилно - при наличие на посочените в нея предпоставки наличие на образувано дисциплинарно производство и възможност служебното му положение да затрудни разкриване на обективната истина. Следва да бъде посочено, че в случая дисциплинарното производство е образувано за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, при което обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че заповедта е постановена при правилно приложение на чл. 6 АПК и правата на служителя не са засегнати в степен несъизмерима с целта на акта, за постановяването на който се провежда дисциплинарното производство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото искането на жалбодателя за присъждане на деловодни разноски е неоснователно, но същият дължи такива на ответната страна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение