Решение № 1034 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3831/2013 г.

Решение № 1034 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3831/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Славчо Йосифов Дулев, в качеството му на управител на ЕТ "Славчо Дулев" гр. Белене срещу Решение № 593 от 29.01.2013 г., постановено по адм. дело № 7980/2011 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като се иска отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски.

Ответната страна - Българска служба за акредитация, чрез пълномощника си адв. Елка Стоева, депозира подробно мотивирано писмено становище за неоснователност, което поддържа в съдебно заседание. Претендира разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, искът на Славчо Йосифов Дулев, в качеството му на управител на ЕТ "Славчо Дулев" срещу ИА "Българска служба за акредитация" (ИА БСА), с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди (ЗОДОВ). За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Ищецът - ЕТ "Славчо Дулев" е придобил качеството: "Орган за контрол от вида "С"" и правото да осъществява контрол на пътни превозни средства за превоз на определени опасни товари, съгласно Европейската спогодба за превоз на опасни товари, въз основа на Сертификат за акредитация № 133 ОКС от 29.01.2004 г., с валидност до 31.01.2008 г., съгласно Заповед за акредитация № 60/29.01.2004 г., издадена от ИА БСА.

Със Заповед № 565 от 13.09.2004 г. на Изпълнителния директор на ИА БСА е наредено да се отнеме акредитацията на орган за контрол от вида "С" при ЕТ "Славчо Дулев", считано от датата на получаване на заповедта, и отнемането е обявено на Интернет страницата на изпълнителната агенция на същата дата.

С Решение от 21.05.2010 г., постановено по адм. дело № 279/2005 г. от СГС, Заповед № 565/13.09.2004 г. е обявена за незаконосъобразна и отменена, като решението е било потвърдено от касационната инстанция - Решение № 10981 от 29.07.2011 г., постановено по адм. дело № 12638/2010 г. на пето отд. на ВАС.

Установено е още, че след получаване на сертификата едноличният търговец е сключил два еднотипни договора за извършване на услугата "изпитвания и контрол на ППС за превоз на определени опасни товари, съгласно Европейската спогодба за превоз на опасни товари (ADR)" - договор № 013 от 11.02.2004 г. с "АВИН ОИЛ ГАЗ" ЕООД и договор № 012 от 07.02.2004 г. с "АСТРАТРАНС" АД, и двата със срок на действие до 31.12.2007 г. Съгласно уговореното между страните възложителите следва да осигурят на изпълнителя минимална бройка от 800 бр. ППС (за първия договор) и 1000 бр. ППС (за втория договор) за изпитване за календарна година до края на срока на договорите, респ. 3200бр. за първия договор и 4000 бр. за втория. За всяко неподсигурено за контрол ППС възложителят е поел задължение да заплаща по 100 лева, без ДДС (или по 120 лв. с ДДС). Уговорено е още, че в случай на промяна на статуса на Акредитацията възложителите могат да прекратят договора без да възникнат задължения за плащане към Изпълнителя.

Във връзка с установяване на пълния размер дължими по двата договора плащания, които ищецът претендира като имуществени вреди, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза с конкретни задачи и е възприел заключението на вещото лице, неоспорено от страните, съгласно което Изпълнителят по Договор № 013 от 11.02.2004 г. не е реализирал суми както следва: за периода от 13.09.2004 г. до 31.12.2004 г. - 21 200 лева, без ДДС; за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г. - 240 000 лева, без ДДС. По Договор № 012 от 07.02.2004 г. не е реализирал суми както следва: за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2007 г. - 300 000 лева, без ДДС.

При такава фактическа установеност съдът е направил извод, че в случая не е налице пряка причинна връзка между отменения административен акт и твърдените от ищеца вреди, която съгласно изискванията на специалния закон следва да бъде пряка и непосредствена. На следващо място е приел, че твърдените от ищеца вреди не са доказани по размер. Славчо Дулев е определил вредите като "пропуснати ползи", но в случая не е доказал по безспорен и несъмнен начин сигурното настъпване на положителен финансов резултат, който да се окачестви като реално предвидима, а не хипотетична последица (вреда) от неизпълнението на договорите вследствие отнемането на акредитацията.

По отношение действието на приложимия закон съдът е приел, че едва след изменението на ЗОДВПГ, в сила от 01.06.2006 г. законодателят е предвидил възможността юридическите лица, вкл. и едноличните търговци, да търсят обезщетения по реда на този специален закон за вреди, понесени вследствие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или техни длъжностни лица при или по повод административна дейност. Ето защо съдът приема, че претенцията си за вреди, в периода до 31.12.2005 г. вследствие отменения незаконосъобразен административен акт г-н Дулев следва да реализира по общия гражданско-правен ред.

Така постановеното решение е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество на базата на събраните доказателства.

При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил погрешни правни изводи, които не се споделят от настоящия съдебен състав.

1. Възраженията на касатора по отношение на приложимия закон са неоснователни. Съдът вярно е интерпретирал приложимия закон и правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС постановено по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК с докладчик съдията Жанета Найденова. Преди изменението на ЗОДВПГ, в сила от 01.06.2006 г., законодателят бе предвидил възможността Държавата да отговаря по специалния закон за вредите, причинени само на гражданите от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Това е залегнало и в самото заглавие. В § 1 на заключителните разпоредби на същия закон бе предвидено изрично за неуредените в закона въпроси да се прилагат разпоредбите на трудовите и гражданските закони. Ето защо, след като преди 01.06.2006 г. въпросът за отговорността на Държавата за вреди, в хипотезата на чл. 1 от същия закон, причинени на търговските дружества и на физическите лица, в качеството им на еднолични търговци, не е бил уреден в специалния закон, то тази отговорност следва да бъде реализирана по общия исков ред в съответствие с разпоредбите на гражданския закон, в случая на ЗЗД, по арг. от нормата на § 1 от ЗР на ЗОДВПГ. Да се приеме обратното означава едноличните търговци да бъдат поставени в по-благоприятно положение от останалите търговци в противоречи ес чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ. При тези съображения изводите на съда от първата инстанция, че претенцията на ЕТ "Славчо Дулев" срещу Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" за вреди, които е претърпял вследствие отменената, като незаконосъобразна, Заповед № 565 за периода от 13.09.2004 г. до 01.06.2006 г. следва да бъде реализирана по общия исков ред са правилни и законосъобразни, тъй като тълкуването, дадено от ОСГК на ВКС по приложението на материалния закон е задължително за всички съдебни инстанции, вкл. и за настоящата. За периода от 01.06.2006 г. до 31.12.2007 г. приложимият материален закон е ЗОДОВ, а процесуалния ред - чл. 203 и сл. от АПК.

2. Вторият и третият елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ е вредата и пряката й причинна връзка с незаконосъобразния административен акт.

Настоящата инстанция не споделя изводите на съда за отсъствието, в конкретния случай, на причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и незаконосъобразния административен акт. Не е спорно между страните, че Заповед № 565, с която е отнета акредитацията на Орган на контрол от вид "С" на ЕТ "Славчо Дулев" и нейното обявяване в интернет страницата на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация", е била отменена, като незаконосъобразна, с влязъл в сила съдебен акт. Не се спори също, че административният акт е издаден от съответния административен орган при изпълнение на административна дейност и че компетентните органи са действали незаконосъобразно от името и за сметка на Държавата при осъществяване на държавни дейности и функции.

Доказано е в процеса, че след отнемане на акредитацията на 13.09.2004 г. сключените договори за възлагане на услуга с № 012 и № 013, съответно от 07.02 и от 11.02.2004 г. са били прекратени и след тази дата изпълнителят е бил в обективна невъзможност да изпълнява поетите с тях задължения, както и да претендира изплащането на уговорените възнаграждения. Доказано е също, че по това време единствено Славчо Дулев е притежавал сертификат за акредитация на орган за контрол от вида "С", който има правото да извършва изпитвания и контрол на ППС за превоз на определени опасни товари съгласно ADR. При това положение отнемането на неговия сертификат поставя в невъзможност както възложителите да получат сертификати, така и изпълнителя да ги издаде, т. е. страните са в обективна невъзможност да изпълняват поетите с договорите задължения по причина на действията на административния орган, които съдът е признал за незаконосъобразни.

Ето защо да се твърди, че в случая не е налице пряка причинна връзка между отнемането на сертификата на ЕТ "Славчо Дулев" и неизпълнението на договорните задължения на страните е необосновано и неправилно. Неизпълнението е пряко следствие именно от незаконосъобразния акт на администрацията, който го е породил защото, при конкретните условия, ако актът не беше издаден изпълнението, респ. неизпълнението на договорните задължения, би било предмет на облигационните отношения между страните. Аргументът, че би могла да възникне ситуация на неизпълнение на договорни задължения по други причини е ирелевантен за настоящия спор при конкретните факти - отнемане на сертификата за упражняване на дейността по изпитване на ППС за превоз на опасни товари.

3. В правната теория се приема, че имуществената вреда представлява разликата между имущественото състояние на засегнатото лице след неблагоприятното въздействие върху неговото имущество и имущественото състояние, което това лице би имало, ако върху неговото имущество не бе осъществено неблагоприятно въздействие. Или, това са вредите, които се изразяват в едно обективно намаляване на имущественото състояние на увреденото от незаконосъобразния акт лице и са два вида: претърпяна загуба, която се изразява в пряко засягане на налични блага и пропусната полза - неосъществено сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което не е настъпило единствено по причина на незаконосъобразния акт.

За конкретния казус страните по двата договора са уговорили конкретно броя на ППС, както за една календарна година - 800 и 1000, така и за целия период на действието му - 3200 и 4000. Не само това, те са уговорили конкретно дължима и платима в точно посочен срок сума за всяко ППС без ДДС и с ДДС - 100, съответно 120 лв. Предвидили са също, че в случай не неосигуряване на посочените бройки ППС за календарната година възложителят ще заплаща сума от 100 лв., а с ДДС - 120 лв., за всяко неосигурено на изпълнителя ППС. Следователно, за една календарна година имущественото състояние на изпълнителя би се увеличило, съгласно експертното заключение, със сумата от 96 000 лева (с ДДС) по първия договор и със сумата от 120 000 лева по втория. Тези суми представляват имуществена вреда, тъй като ако не беше отнет сертификата за годност на изпълнителя на 13.09.2004 г. възложителят би ги платил, съгласно уговореното с договорите или би понесъл съответната отговорност при неплащането. И това е "сигурна" вреда, тъй като страните по договора са направили "твърди" уговорки с конкретно посочени суми, необорими със съображения за наличие или отсъствие на технически ресурс, за възможността или невъзможността договорите да бъдат изпълнени. Тези съображения "отстъпват" пред факта, че обективното неизпълнение на договорните задължения в случая се дължи не на неправомерно поведение на страните, а на незаконосъобразна административна дейност на административен орган.

При така изложените мотиви настоящият състав приема, че искът на Славчо Дулев с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за понесени вреди, произтичащи от отменената, като незаконосъобразна, заповед № 565 от 13.09.2004 г. на Изпълнителния директор на ИА БСА, предявен в качеството му на ЕТ "Славчо Дулев", е основателен за периода от 01.06.2006 г. до 31.12.2007 г. За периода от 13.09.2004 г. до 01.06.2006 г. претенцията следва да се реализира по общия исков ред.

4. Досежно размера на вредите.

Имайки пред вид казаното в т. 1 на настоящите мотиви въпросът за размера на причинените вреди следва да бъде решен от първостепенния съд. Това е така, тъй като от една страна казаното в т. 1 от настоящите мотиви налага назначаването на нова експертиза, която да даде заключение за размера на причинените вреди за периода от 01.06.2006 г., когато ЗОДОВ влиза в сила, до 31.12.2007 г. - крайният срок на действие на договорите с № 012 и № 013. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От друга страна не може да се нарушава правото на защита на страните, които имат право да сочат доказателства и да правят доказателствени искания в посочената връзка пред решаващия съд, а изводите на този съд да бъдат праверени от касационната инстанция.

При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на понесените по делото разноски ще следва да се реши при новото гледане на спора.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение