Решение № 423 от 3.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2129/2014 г.

Решение № 423 от 3.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2129/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 и следв. ГПК, образувано по касационните жалби на П. З. З. - Х. и на ГД "Г. п. " - МВР /ГДГП/ срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд /ВАС/ от 06.ХII.2013 г. по гр. д. № 470/2013 г. Касационно обжалване на решението по касационната жалба на П. З. - Х. е допуснато с определение № 1036/06.VIII.2014 г. само в частите му по отхвърлените й претенции: за присъждане на разходи за операция до размер на 5808.83 лв. - по въпроса длъжен ли е съдът да се съобрази с представеното ново доказателство, сочещо на намаляване на иска и да уважи иска /в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/; за присъждане на лихви по кредит в размер на 7839.96 лв. - по въпроса при получен кредит от родител с цел за лечение на професионално заболяване лихвите по кредита считат ли се за имуществена вреда по чл. 78 ЗДСл., настъпила в патримониума на ищеца /в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и в частта за разноските. Касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ГДГП е допуснато в частите за присъдените законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и разноски по въпроса към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди - на откриване на професионалното заболяване или по-късно и следва ли да се съобрази и към кой момент обезщетителния характер на законната лихва в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Страните са заявили, че поддържат касационните си жалби. За да се произнесе по касационните жалби, ВКС на РБ взе предвид: С атакуваното решение ВАС е отменил решението на Варненския окръжен съд от 23.VIII.2013 г. по гр. д. № 309/2012 г. в уважителната му част по претенцията на П. З. - Х. за присъждане на 8318.59 евро, равни на 16269.50 лв., представляващи направени от нея на 18.Х.2010 г. разходи за операция на щитовидната й жлеза, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил тази претенция, отменил е първоинстанционното решение в частите, с които на ищцата са присъдени общо 70000 лв. /40000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие онкологично заболяване с професионален характер, изразяващи се в болки и страдания от заболяването, от увреден от операцията нерв, намалена чувствителност на лицето, шията и главата, траен козметичен дефект в предна част на шията, и 30000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в отчаяние и страх за нея и за близките й, ведно със законната лихва, считано от 08.Х.2010 г., в отхвърлителните части за горниците над 40000 лв. до 50000 лв. и над 30000 лв. до 100000 лв., както и за присъждане на 100000 лв. обезщетение за трайно намалена работоспособност/ и вместо него е постановил друго, с което е осъдил е ГД "Г. п. " да заплати на ищцата общо 100000 лв. обезщетение за посочените неимуществени вреди от онкологично заболяване с професионален характер, ведно със законната лихва, считано от 08.Х.2010 г. до окончателното им изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. З. - Х. срещу ГД "Г. п. " иск за присъждане на 4008.57 евро, равни на 7839.96 лв., представляващи лихви по кредит, получен от родителите на ищцата, за осигуряване на 11000 евро за операцията. За да постанови решението в посочените части, въззивният съд е приел: по претенцията за присъждане на разноските за операцията на щитовидната жлеза - че във въззивната си жалба ищцата признала, че тя е неоснователна, тъй като за тази вреда е получила обезщетение, като с определението си в з. з. на 07.Х.2013 г. е оставил без уважение искането на Х. да бъдат приети доказателства за заплатената й от НЗОК част от претендираната в тази връзка сума; по претенцията за лихви по отпуснатия на родителите на ищцата кредит за операцията - че намаляването на имуществото е в правната сфера на родителите и не касае имуществената сфера на ищцата; по претенцията за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди - че не е възможно да бъдат отграничени неимуществените вреди, включващи болки и страдания от качествената промяна в живота на ищцата, обезобразяването и инвалидизирането й във възраст, в която животът й предстои, ужасът от заплахата за живота й и зависимостта от близките й; заболяването й има добра прогноза, но с риск от рецидив, а болките и страданията от опасността и обезобразяването интензивно се търпят и понастоящем; предстои й проследяване на заболяването и живот с диагноза "онкоболен"; че справедливият размер на обезщетението следва да се определи в общ размер 100000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.Х.2010 г. до окончателното им изплащане, като за разликата до пълния предявен общ размер 250000 лв. искът е неоснователен. По първия поставен от касаторката - ищца въпрос, по който е допуснато касационно обжалване - съдът длъжен ли е да се съобрази с представено ново доказателство, сочещо на намаляване на иска, и да уважи искането, или намаляването не е в интерес на ищеца, ВКС счита следното: Един от основните принципи на гражданския процес е диспозитивното начало, предвидено в разпоредбата на чл. 6 ГПК, според което съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. От тук следва, че само търсещият защита и съдействие разполага с правото да се разпорежда с предявения иск. Когато разпореждането се изразява в намаляване на иска, то не е обусловено от обосноваване с доказателства, нито от наличие на правен интерес от извършването му. По втория поставен от касаторката материалноправен въпрос - при получен кредит от родител с цел за лечение на професионално заболяване лихвите по кредита считат ли се за имуществена вреда по чл. 78 ЗДСл., настъпила в патримониума на ищеца - ВКС счита, че отговорът е отрицателен. Наличието на вреда е един от основните елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 78 ЗДСл. Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Една от проявните форми на това накърняване е претърпяната загуба, представляваща по същество намаляване на имуществото на увредения. Отговорността на съответната държавна администрация в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили /или чието настъпване в бъдеще е установено/ в патримониума на увреденото лице, по отношение на което възниква субективно право да претендира репарирането им. Лихвите по сключен от родител договор за кредит с предназначение за покриване на разходи за лечение на дете от професионално заболяване представляват задължение на родителя към кредитора, изпълнението на което от задълженото лице не се отразява пряко и непосредствено върху патримониума на пострадалия от заболяването. С оглед на това лихвите не представляват имуществена вреда за последния, обосноваваща правото му да я репарира от съответната администрация. По поставения от ГДГП материалноправен въпрос съдът споделя даденото му разрешение с решението на ВКС IV ГО по гр. д. № 1106/2010 г., според което размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя към различен момент в зависимост от вида и характера на вредите и от това как е предявен искът; първият момент, към който размерът може да бъде определен, е този на извършване на увреждащото въздействие, тъй като от него се отключват всички причинно-следствени процеси; уврежданията, които са в пряка причинна връзка с осъщественото въздействие, възникват по-късно във времето, но деецът дължи обезщетение за всички вреди, които ще настъпят, ако той плати веднага съответно обезщетение, друго обезщетение от него може да се претендира само при ексцес, ако плати обезщетението по-късно, дължи и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение; когато пострадалият предяви иск за пълно обезщетение за всички вреди, вкл. бъдещи,, съдът взема предвид вече настъпилите вреди и медицинската прогноза относно съществуващите страдания; според обстоятелствата по делото съдът може да определи размера на обезщетението към момента на извършването на увреждащото действие, но може да го определи и към по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили; най-късният момент е моментът на преодоляване на страданията или окончателното стабилизиране състоянието на пострадалия; когато се претендира обезщетение за всички вреди /и бъдещите/ съдът взема предвиди новонастъпилите в хода на производството факти и може да определи размера към по-късен момент до приключване на устните състезания; когато определя размера към по-късен момент, съдът неизбежно отчита инфлацията, тъй като обезщетението трябва да е справедливо към момента, към който е определено; деецът дължи справедливо обезщетение, определена парична сума той дължи при липса на споразумение едва след определяне на размера от съда; законната лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не е обезщетение за вредите от деликта, а за забавено изпълнение на парично задължение; законната лихва се присъжда от момента на деянието, когато размерът на обезщетението е определен от съда към този момент, ако според обстоятелствата съдът е определил обезщетението към по-късен момент, законна лихва се дължи от този момент. Със соченото от ищцата в отговора й на касационната жалба решение на ВКС IV ГО по гр. д. № 1038/2012 г. не се обосновава противоречива практика на ВКС, тъй като в това решение не се съдържат данни как е била предявена разрешената с него претенция с оглед възможността за съпоставка, а и приетото, че лихва за вземане за неимуществени вреди от деликт е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт - увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне на размера му, представлява разрешение на различен от разглеждания в случая въпрос. В настоящия случай при определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид всички вече проявени увреждания на ищцата, както и възможността от рецидив на заболяването й. Не е посочил, обаче, към кой момент е преценил като справедливо определеното обезщетение, като е присъдил законната лихва върху него. С оглед на това не може да се приеме, че е налице произнасяне от него в противоречие с практиката на ВКС. По касационната жалба на ищцата: С оглед отговора на първия въпрос, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, се налага извод, че атакуваното въззивно решение в отхвърлителната му част за сумата 5808.83 лв., представляващи част от разходите на ищцата за операция, е необосновано и незаконосъобразно. Неправилно е приетото от въззивния съд, че е налице признание на ищцата във въззивната й жалба за неоснователност изцяло на претенцията й, тъй като за тази вреда тя получила обезщетение. В действителност изявлението на ищцата, съдържащо се във въззивната й жалба /л. 9 от преписката по въззивното дело/, се изразява в признание за получено от нея плащане от НЗОК на част /10460.67 лв./ от направените от нея разходи за операцията й в Германия и в искането й за намаляване на претенцията й до размер на 5808.83 лв. от присъдените й от първоинстанционния съд 16269.50 лв. По тази претенция делото е било висящо пред въззивния съд по въззивната жалба на ответника и не е имало процесуална пречка за съобразяване на решението на съда с изявлението на Х. При това положение и предвид несъмнено установеното плащане от ищцата на 18.Х.2010 г. на разходите в размер на 16269.50 лв. за извършената й високоспециализирана и животоспасяваща операция в Германия се налага извод за основателност на претенцията й до размер на 5808.83 лв., тъй като разходът й до този размер й е причинил имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от увреждането, която не е репарирана от НЗОК, а по силата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички такива вреди. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в тази му отхвърлителна част, като бъде постановено друго с присъждане на обезщетение в този размер, ведно със законната лихва от 18.Х.2010 г. до окончателното изплащане. Неоснователна с оглед изложените в отговора на втория въпрос съображения, които не следва да се приповтарят, е касационната жалба на П. З. - Х. срещу отхвърлителната част на въззивното решение по претенцията й за лихви. В тази връзка следва да се посочи още, че претенцията си тя е заявила с цел да възстанови на родителите си сумите по задължението за плащане на лихви по сключен от майка й договор за кредит, а не като реално претърпяна от нея вреда. Няма данни по делото изпълнението на задължението да се е отразило пряко и непосредствено на патримониума на ищцата чрез намаляването му, а обезщетение за бъдещи имуществени вреди се дължи само в случай, че настъпването на такива е сигурно следствие на увреждането, несъмнено установено, какъвто не е разглежданият. По касационната жалба на ответника: Неоснователно е оплакването на същия, изразяващо се в непосочването от въззивния съд към кой момент са причинени неимуществените вреди и че неправилно лихвата е присъдена към датата на откриване на заболяването - 08.Х.2010 г. Следва да се посочи в тази връзка, че ищцата е заявила претенция за присъждане на лихва от тази дата още в исковата си молба. По тази претенция в отговора по чл. 131 ГПК на ответника не са заявени становища и възражения, следователно по нея той фактически не е подал отговор. Освен това, тъй като и първоинстанционния съд не е посочил момента на определянето на размера на вредите и е присъдил законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 08.Х.2010 г., ответникът е следвало, но не е релевирал такова оплакване и във въззивната си жалба. При това положение и по силата на чл. 269 ГПК въззивният съд, ограничен в дейността си от посоченото в жалбата, не е и следвало да се произнася. С оглед на това не са налице твърдяните от касатора /за първи път в касационната жалба/ допуснати процесуално нарушение и незаконосъобразност. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част по претенцията за присъждане на обезщетение за разходи за операция до размер на 5808.83 лв. и вместо него бъде постановено друго, с което претенцията бъде уважена до този размер, ведно със законната лихва от 18.Х.2010 г. /когато разходът е бил направен/ до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила в отхвърлителната му част по претенцията на Х. за присъждане на 7839.96 лв. лихви по кредит, получен от родителите й, както и в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 08.Х.2010 г. - датата на откриване на заболяването на ищцата. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,