Решение № 7349 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3903/2016 г.

Решение № 7349 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3903/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. И. С. против решение № 233 от 12.01.2016 г. по адм. дело № 10038/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 2295/01.08.2015 г., издадена от полицейски орган при 03 сектор към отдел "Специализирани полицейски сили" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е задържан за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли да бъде отменено. Ответникът оспорва касационната жалба. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР компетентност. Заповедта е постановена и при спазване на установената в чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Посочени са правното основание за издаване на акта - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, както и фактическото - възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 354а от Наказателния кодекс (НК). По същността си това са мотивите за издаване на заповедта, поради което следва да се приеме, че формалните изисквания на закона са изпълнени. Възражението за незаконосъобразност на решението с оглед допуснати при издаване на заповедта съществени нарушения на процедурата, изразяващи се в невъзможност жалбоподателят предварително да се запознае с материалите по преписката, е неоснователно. В случая оспорената заповед не се предхожда от други документи и изискванията на чл. 34, ал. 1 АПК са неприложими. Освен това правото на жалбоподателя на защита не е ограничено, тъй като същият е легитимиран да оспори и фактическото (без съответна заповед) задържане. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд С. - град приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. Установено е, че на 01.08.2015 г. жалбоподателят доброволно предава на полицейски служители малко пакетче с наркотично вещество. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са осъществени. Посочените по - горе данни дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление от общ характер, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя, спрямо Сотиров е приложена принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Изложеното налага извод, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Поради това следва да се приеме, че ограничаването на правата на жалбоподателя не е по-значително от необходимото за целта, а доводите в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Ето защо като достига до заключение, че правомощията на административния орган се упражнени в рамките на нормативно установените граници и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също не се споделя от настоящата инстанция. Решението е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените със заповедта протоколи и постановление от 18.09.2015 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура за отказ да се образува наказателно производство, съдържат непротиворечива информация за поведението на Сотиров и обстоятелствата, при които е постановено задържането. Изброените доказателства обосновават заключението на първоинстанционния съд, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и след преценка, че представляващият ответната страна юрисконсулт представа отговор на касационната жалба, без да се явява в съдебно заседание, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 50.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,