Решение № 9607 от 31.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) София-град срещу Решение 40/21.02.2022 г. на Административен съд (АС) Велико Търново постановено по адм. дело 581/2021 г. С обжалваното решение е отменено Разпореждане за спиране на част от дейност 561/11.08.2021 г. на инспектор при ОДБХ София-град и Българска агенция по безопасност на храните е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решенето с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът не е установил в какво точно се изразява констатираното нарушение. Подробно описва какво е установено при извършените проверки и какви предписания са дадени от проверяващите органи. Твърди, че съдът не е взел предвид, че предназначението на търговския обект, съгласно удостоверението въвеждане в експлоатация не съответства на обема дейност, който се извършва в него, тъй като има съществена разлика между магазин за цигари и пакетирани храни и кафетерия, която представлява търговски обект за обществено хранене. Оспорва извода на съда, че административните органи на БАБХ, респ. ОДБХ София-град нямат контролни правомощия във връзка с представяне на документи по Закона за устройство на територията (ЗУТ). Като съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от съда, сочи отказа му да разпита поисканите и първоначално допуснати свидетели, което счита, че е ограничило правото му на защита. Твърди и излага съображения, че са били налице всички законови предпоставки за издаване на процесното разпореждане, като от съда не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са събрани достатъчно години и относими доказателства. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда или в условията на евентуалност обжалваното решение да се отмени и се постанови друго, с което се потвърди Разпореждане за спиране на част от дейност 561/11.08.2021 г. на инспектор при ОДБХ София-град. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Беева и адв. Беев. Ответникът по касация Манастира Свищов ООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Иванов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Велико Търново е Разпореждане за спиране на част от дейност 561/11.08.2021 г. на инспектор при ОДБХ София-град, с което на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАХВ) и чл. 138, § 2, буква и от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) 999/2001, (ЕО) 396/2005, (ЕО) 1069/2009, (ЕО) 1107/2009, (EС) 1151/2012, (ЕС) 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) 1/2005 и (ЕО) 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) 854/2004 и (ЕО) 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол), наричан по-надолу Регламент (EС) 2017/625 или Регламента е спряна дейността: Приготвяне на място на сандвичи, нарязване на мезета и предлагането им върху дървени дъски в Кафетерия, стопанисвана от Манастира Свищов ООД. Като причина за спирането е посочено следното: Представеното в изпълнение на Предписание 0000668/23.06.2021 г. Удостоверение за въвеждане в експлоатация е за магазин за цигари и захарни изделия се отнася само за помещение 19. За извършваните в момента дейности се използват още 2 бр. помещения санитарен възел разположен непосредствено до помещение 19 и помещение за складово помещение, в което са разположени хладилни съоръжения за съхранение на местни продукти и други изискващи хладилно съхранение, които не са посочени в представения документ. Приготвяните и предлагани на място сандвичи и студени мезета е извън обхвата на предназначението му.. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 9 от Наредба 1/2016 г. За да отмени административният акт решаващият съд е изложил съображения, че разпореждането е издадено от компетентен орган, но е формално незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, постановено е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК, което е довело до неговата материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че от съда не са положени усилия да бъдат изяснени фактите и обстоятелства от значение за случая и съответно да бъдат събрани достатъчно годни и относими доказателства. По делото е събрана административната преписка и други доказателства, изискани от съда съобразно фактическите установявания в процесния акт. Доказателствената тежест е коректно разпределена между страните още с разпореждането за насрочване на делото, съобразно спорните по делото въпроси. Не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизслушването от страна на съда на допуснатия свидетел Д. Василева (с протоколно определение от 02.02.2022 г. съдът е отменил определението, с което е допуснал лицето като свидетел), тъй като фактите и обстоятелствата за установяването на които е поискан разпитът на свидетеля, следва да са установени с писмени доказателства и са установени с такива съставените в хода на проверките констативни протоколи, които са представени по делото. Разпитът на свидетеля се иска за преповтаряне на отразеното в тези протоколи. Същото се отнася и за доказателственото искане за допускане на обяснения от ответника. Мотивите на решаващия съд, за да отмени определението си за допускане на разпит на свидетел и да остави без уважение искането за събиране на гласни доказателства чрез обяснения на ответната страна, отразени в протокола от проведеното на 02.02.2022 г. съдебно заседание, са правилни. Противно на изложеното в касационната жалба не е ограничено правото на защита на ответника в производството (сега касационен жалбоподател), защото фактите и обстоятелствата, за които е направено искането за събиране на гласни доказателства са отразени в приложените по делото писмени документи. При правилно установени факти съдът е достигнал до правилния извод, че процесното разпореждане е незаконосъобразно и следва да се отмени. Правилно е приел, че разпореждането е издадено от компетентен орган, че акта не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и че се явява немотивиран, доколкото посочените фактически основания за издаване на акта са неясни, както и че не е посочена правната норма на кой точно нормативен акт е нарушена. В тежест на административния орган е да установи и опише точно и ясно фактическите си установявания, като впоследствие ги подведе под относимата правна норма. В случая остава неясно, защо е издадено разпореждането за спиране на част от дейността на обекта стопанисван от Манастира Свищов ООД дали защото представеното Удостоверение за въвеждане в експлоатация е за магазин за цигари и захарни изделия, а не за обект за обществено хранене (какъвто с оглед функционирането си се явява обекта стопанисван от Манастира Свищов ООД ) или за това, че в представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация (което е издадено след издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация) е посочено само помещение 19, но не и другите използвани помещения. Видно от мотивите на органа, същият е описал, че две от помещенията не са посочени в представения документ, но без изследване на строителната документация по издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация, този извод на контролните органи е необоснован и непроверим. В тази връзка съображенията на решаващия съд относно правомощията на контролните органи на БАБХ относно преценката на строителната документация са правилни. Констатацията, че приготвяните на място сандвичи и студени мезета е извън обхвата на предназначението му също е неясна, тъй като по делото е налице Удостоверение за регистрация на обект за обществено хранене 51227/13.05.2019 г. за обект Кафетерия. Правилни са и съображенията на решаващия съд относно посочената като нарушена разпоредба на чл. 9 от Наредба 1/2016 г., като съдът е проявил активност и е издирил нормативния акт, които явно е имал предвид контролния орган на ОДБХ София-град издал разпореждането. Посочването на точното наименование на приложимия нормативен акт е задължение на проверяващия орган, които се позовава на него, като по този начин се гарантират правата на проверявания субект, за да разбере кой точно акт и конкретно коя негова разпоредба е нарушена, за да организира защитата си. Дори и да се приеме, че непосочването точно на нарушения нормативен акт не е съществено нарушение на формата на административния акт и че в случая инспекторът на ОДБХ София е имал предвид чл. 9, ал. 1 от Наредба 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните (отменена към настоящия момент, но действала към момента на издаване на разпореждането) то следва да се отбележи, че тази разпоредба е бланкетна. Поради тази причина, за да е налице мотивиране на акта е необходимо да са посочени точно нарушенията на ЗУТ, които са допуснати. В случая това не е направено. Правилни са изводите на решаващия съд, че в процесното разпореждане липсва определен срок на действие на приложената мярка, като към тези изводи настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗУАХВ ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625. В случая е приложена мярка по чл. 138, § 2, буква и от Регламент (EС) 2017/625, съгласно който когато предприемат действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2, което включва, но не се ограничава до следното: разпореждат прекратяването за целесъобразен период от време на всички или част от дейностите на съответния оператор и, ако е приложимо - на интернет сайтовете, които той поддържа или използва. В случая е спряна дейност на оператора, но не е посочен целесъобразният период от време на това спиране. Целта на мярката е съответният оператор да коригира несъответствието и да предотврати повторната поява на такова несъответствие чл. 138, § 1, буква б. Регламентът изисква компетентните органи за предприемат необходимите действия с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора, а когато вземат решение какви мерки да предприемат, да вземат предвид естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно операторите във връзка с осигуряването на съответствие. Липсата на определен целесъобразен период от време на наложеното спиране на дейността на дружеството води до незаконосъобразност на издаденото разпореждане, защото не е спазено законово изискване за определяне на срок на действието на мярката. Липсват и мотиви, защо се налага точно тази мярка, каквото е изискването на чл. 138, § 3, буква а от Регламент (EС) 2017/625. След като законът изисква определяне на целесъобразен срок на действие на мярката, липсата на такъв води до незаконосъобразност на издаденото разпореждане и налага неговата отмяна само на това основание. По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи, като се присъдят разноски в доказан по делото размер 400 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие бл. 0948420 от 14.04.2022 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение