Решение № 6844 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7860/2017 г.

Решение № 6844 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7860/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуания кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на В. Й. О., в качеството му на полицейски орган в отдел "Пътна полиция" при СДВР, срещу решение № 2839 от 26.04.2017 г. по адм. дело № 9949/2016 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ). В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Р. М. М., от гр. С., ул. "Б." ..№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., чрез процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение състав на АССГ е отменил заповед № 8376/17.08.2016 г. на касатора за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - "Временно спиране от движение на пътно превозно средство", на основание чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП. В мотивите на съдебния акт е прието, че жалбоподателят е опровергал наличието на елементите, включени във фактическия състав на приложимата разпоредба, поради което преценката на административния орган да наложи временната ограничителна мярка е незаконосъобразна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество (Арг.: чл. 220 АПК). Въз основа на приложените към делото писмени доказателства, с обжалваното решение е установено, че на 17.08.2016 г., около 14.00 ч. в гр. С., по бул. "М. Л." с посока ул. "Пиротска" към бул. "Т. А.", ответникът Маринов е управлявал лек автомобил "М. Б. G 55 АМG" с рег. № B GN1110 - с поставено фолио на предните странични и челно стъкло, чрез което се ограничава видимостта на водача към пътя и намалява прозрачността им - нарушение по смисъла на чл. 105, ал. 1 ЗДвП. Описаните факти са констатирани с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 718282/17.08.2016 г. и са послужили като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП "временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността". В хода на съдебното производство пред решаващия съд е изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), с чието заключение е установено, че върху автомобила фабрично са монтирани две външни огледала за обратно виждане, като челното и страничните стъкла са със зеленикав оттенък, който в никакъв случай не намалява обзорността на водача. По нито едно от стъклата на автомобила не е констатирано затъмнение с фолио или следи от поставено и впоследствие премахнато тъмно фолио, което е обосновало извод, че затъмнените стъкла са вложени от завода-производител. Съгласно предписанието на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни; а според разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" ППЗДвП, МПС е технически неизправно, когато има стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. Поначало шофирането на техническо неизправно и неотговарящо на стандартите МПС създава непосредствена опасност за участниците в движението и съставлява основание по смисъла на чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП за налагане на ограничение на правото на собственика да го ползва по предназначение до отстраняване на неизправността. В конкретния казус ПАМ е наложена поради ограничена видимост през челното и предните странични стъкла на автомобила. Спорен по делото е бил въпросът дали намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила представлява техническа неизправност по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" ППЗДвП и води ли до ограничаване на видимостта по чл. 105, ал. 1 ЗДП. С последната норма се забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Поставянето на тъмно фолио (за разлика от фабричното потъмняване), редуцира прозрачността на стъклата и съставлява техническа неизправност на автомобила, респ. в този случай стъклата не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи и съставлява основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП. В контекста на изискванията на приложимата нормативна уредба и с оглед ангажираните доказателства АССГ правилно е счел оспорената заповед за незаконосъобразна, т. к. от фактическите й основания не може да се направи обоснован извод за твърдяната неизправност на автомобила на касатора, респ. не е установен правопораждащият неизправността на процесния автомобил факт - допълнителното затъмняване на стъклата с фолио. Административният орган носи тежестта да докаже наличието на всички предпоставки за законност на обжалвания административен акт (Арг.: чл. 170, ал. 1 АПК). Релевантното фактическо основание, въз основа на което е направен извод за допуснато нарушение на чл. 105, ал. 1 ЗДвП е, че челното и предните странични стъкла са затъмнени с фолио. Такива данни по делото не са събрани. Установеното затъмняване на стъклата не се дължи на поставено фолио, което отрича извода за наличие на техническа неизправност на МПС. П. на твърденията на касатора, съдът обосновано е приел, че заповедта е постановена от надлежен орган на държавната власт, но при липса на възприетото фактическо основание. В АУАН е посочено, че на предните странични и челно стъкло има поставено фолио, чрез което се ограничава видимостта на водача към пътя и се намалява прозрачността им. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по закона имат доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената тежест за оборване на посочените в АУАН факти и обстоятелства е на водача и с оглед проведеното пълно обратно доказване решаващият съд законосъобразно е приел, че не е установено наличие на правопораждащия юридически факт за налагане на ПАМ - неизправността на превозното средство. След като автомобилът е с произведени и монтирани в заводски условия стъкла не може да се приеме, че със затъмнението видимостта е ограничена по някакъв начин. При така установените релевантни за спора юридически факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че публичното право на органа да наложи ПАМ, обезпечаваща безопасността на движението по пътищата е упражнено в противоречие с изискванията на приложимия материален закон. Ангажираните доказателства опровергават наличието на възприетото от административния орган фактическо основание за прилагане на ПАМ. При липса на заявените касационни основания решението, с което е отменена заповедта е правилно и следва да бъде потвърдено. Ирелевантен за правния спор е доводът в касационната жалба за продължителността на мярката, след като несъмнено се липсват материалноправните предпоставки за прилагането й. На основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, в полза на ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, чието заплащане е установено с приложения по делото договор - т. 1 от ТР № 6 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,