Решение № 7338 от 4.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княз Александър Дондуков 8-10, срещу решение 6915/17.11.2022 г., постановено по адм. дело 6168/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност и моли за отмяната му поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна К. Досев адвокатско възнаграждение. Ответникът К. Досев с адрес в гр. Варна, на [улица], оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Моли за оставянето й без разглеждане, алтернативно за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът Електроразпределение Север АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, на бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс, кула Е, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. По делото е постъпило становище от П. Димитров с адрес в гр. Варна, на [улица], в качеството му на адресат на оспореното в първоинстанционното производство решение на Комисията. Счита касационната жалба за просрочена, алтернативно за неоснователна поради липса на правен интерес за касационния жалбоподател от обжалване на съдебното решение, предмет на касационен контрол в настоящото производство. Моли за прекратяване на съдебното производство, а в условия на евентуалност за оставяне на касационната жалба без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Алтернативно, с оглед данните по делото, счита, че първоинстанционното решение е постановено при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неконституираното на заитересованата страна П. Димитров в производството пред първата инстанция. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по делото, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е прогласил нищожността на Решение Ж-139 от 18.04.2022 г. на КЕВР в частта му по т. II и административната преписка е върната на Комисията за ново произнасяне при спазване на указанията на първоинстанционния съд по тълкуването и прилагането на закона. Наред с това КЕВР е осъдена да заплати на К. Досев 610.00 лв. разноски по делото. Установява се по делото, че К. Досев и П. Димитров оспорили пред Административен съд София-град законосъобразността на Решение Ж-734 от 05.11.2020 г. на КЕВР, в което е обективиран мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по искане на жалбоподателите за назначаване на независим оценител и изготвяне на оценка за изкупуване на съоръжения от Електроразпределение Север АД, представляващи оборудване на Трафопост с диспечерски номер 331, находящ се на адрес в гр. Варна, бул. Приморски 23 и на кабелна линия средно напрежение към трафопоста, в съответствие с правомощията на Комисията по чл. 21, ал. 1, т. 14, чл. 22, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 и чл. 23, т. 4 ЗЕ, § 4, ал. 3 и § 4а от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗЕ. Било образувано адм. дело 11886/2020 г. С решение 1681 от 17.03.2021 г. по това дело, Административен съд София-град отхвърлил жалбата на Досев и Димитров срещу Решение Ж-734 от 05.11.2020 г. на КЕВР в частта, в която Комисията не се произнесла по искането за определяне на изкупна цена, назначаване на оценител и задължаването на Електроразпределение Север АД да заплаща обезщетение за ползването на съоръженията до тяхното изкупуване, като ги осъдил да заплатят на КЕВР 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. С решение 1621 от 21.02.2022 г. по адм. дело 7923/2021 г. Върховният административен съд отменил решение 1681/17.03.2021 г. по адм. дело 11886/2020 г. на Административен съд София-град и вместо това постановил отмяна на Решение Ж-734 от 05.11.2020 г. на КЕВР, като върнал преписката на административния орган за произнасяне по жалба, вх. Е-13-273-80 от 13.10.2020 г., подадена от К. Досев и П. Димитров срещу Електроразпределение Север АД, при съобразяване с дадените от Върховния административен съд задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат касационната инстанция преценила, че решаващият състав на Административен съд София-град е определил неправилно предмета на спора. Счела, че КЕВР е сезирана от Досев и Димитров с жалба, с която са отправили искане до административния орган да им бъде определена цена за изкупуване на енергийни обекти и цена за присъединяване към електропреносната мрежа , като подчертала, че жалбоподателите са изложили съображения за липса на постигнато между страните съгласие за посочените цени. Приела е, че жалбоподателите са сезирали КЕВР по реда на § 4, ал. 3 ПЗР на ЗЕ за определяне на независим оценител, с чиято експертиза страните да разрешат възникналия между тях и неразрешен дълги години спор относно цената за изкупуване на енергийни обекти и цената за присъединяване към електропреносната мрежа. Формирала решаващия извод, че е налице мълчалив отказ на КЕВР по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК за произнасянето й по предмета на искането, с което е сезирана. С тези мотиви отменила мълчаливия отказ, обективиран в Решение Ж-734 от 05.11.2020 г. на Комисията и върнала административната преписка на Комисията за ново произнасяне, съобразно правомощията й по § 4 от ПЗР на ЗЕ. След връщането на преписката на КЕВР от Върховния административен съд, регулаторният орган е приел, че следва да се произнесе с ново решение оспореното от Досев пред първонстанционния съд в частта му по т. II Решение 139 от 18.04.2022 г. на КЕВР, с което, в така посочената част, на основание чл. 13, ал. 8 ЗЕ и чл. 27, ал. 2, т. 3 АПК, във вр. с чл. 31, ал. 4 АПК, прекратил административното производство, образувано по жалба с вх. Е-13-273-80 от 13.10.2020 г. на Досев и Димитров срещу Електроразпределение Север АД в частта й относно искането за определяне на цена за изкупуване на енергийни обекти. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че за да прекрати производството КЕВР приела, че не е сезирана с искане за определяне на независим оценител по реда на § 4 от ПЗР на ЗЕ, а жалбоподателите претендират за определянето на цени на присъединителни съоръжения, изградени по Договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа ПП-463/09.05.03-ДАМВ07-0028/10.04.2007 г., сключен между тях и Е.ОН България Мрежи АД (предишното наименование на Електроразпределение Север АД). От правна страна, съдът е приел, че жалбата на Досев срещу Решение Ж-139 от 18.04.2022 г. в частта му по т. II е процесуално допустима, а по същество е основателна. Мотивирал се, че при произнасянето си с процесното Решение в оспорената му част, Комисията не е имала възможност за преценка, след като е налице влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я задължава да предприеме указаните от този съд действия. Счел, че КЕВР е пренебрегнала тези задължителни указания и е тълкувала отново жалбата на Досев и Димитров, определяйки предмета й в противоречие с указаното в решение 1621/21.02.2022 г. по адм. дело 7923/2021 г. на Върховния административен съд. Приел е, че КЕВР е отказала да изпълни указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона. Обсъдил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Формирал решаващия извод, че след като издаденият административен акт в оспорената му част противоречи изцяло на указанията на касационната инстанция КЕВР да определи независим оценител по реда на § 4 от ПЗР на ЗЕ, който, от своя страна, да определи цената за изкупуване на енергийни обекти, посочени в жалба, вх. Е-13-273-80 от 13.10.2020 г., подадена от К. Досев и П. Димитров срещу Електроразпределение Север АД, това решение на административния орган в оспорената му част следва да се обяви за нищожно. С тези доводи постановил обжалвания съдебен резултат. Присъдил разноски в полза на Досев. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Правилно Административен съд София-град се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, която налага прогласяване нищожността на всеки акт или действие на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда. Тази възможност може да се използва, когато след влизане в сила на съдебното решение, административният орган издаде нов административен акт или извърши действие, които са в пряко противоречие със съдебното решение, както е в конкретния случай. Решение 1621 от 21.02.2022 г. по адм. дело 7923/2021 г. на Върховния административен съд се ползва със сила на пресъдено нещо между страните и неговото конститутивно действие е следвало да се зачете от административния орган, на когото преписката е била върната за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите в това решение. Вместо това, органът без да се съобрази с влезлия в сила съдебен акт и при пълен идентитет между фактическите обстоятелства, при които е издал Решение Ж-734 от 05.11.2020 г. и оспореното пред първата инстанция в частта му по т. II Решение Ж-139 от 18.04.2022 г. след връщане на административната преписка, не е изпълнил задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона и не се е произнесъл с волеизявление в указания от касационната инстанция смисъл, а именно да издаде изричен акт по обектвираното в жалба, вх. Е-13-273-80/13.10.2020 г. на К. Досев и П. Димитров срещу Електроразпределение Север АД искане за определяне на независим оценител, съобразно правомощията си, уредени в § 4, ал. 3, изр. четвърто и пето от ПЗР на ЗЕ. При наличието на директно противоречие между указаното от касационната инстанция и постановеното от компетентния административен орган при връщането на преписката, е налице хипотезатата на чл. 177, ал. 2 АПК по отношение на акта в оспорената му част, поради което правилно е прогласен за нищожен от първоинстанционния съд. Администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела и в частност в настоящия случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон от съда. С оглед изложените мотиви, настоящият състав счита, че съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, както и е обосновано, доколкото релевантните за спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства и въз основа на същите са изведени мотивирани и логически издържани правни изводи. Поради това обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател не се следват разноски. Такива обаче следва да бъдат присъдени в полза на ответника по касация, като същите са доказани в размер от 1200.00 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, който размер е съобразен със законоустановения минимум по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно. Неоснователна е и претенцията на ответника по касация за разноски в частта й относно заплатена цена за двупосочен самолетен билет Варна-София за явяване в съдебно заседание пред настоящия съд. Така претендираните транспортни разходи не са преки разноски за съдебното производство, поради което не подлежат на обезщетяване по реда за ангажиране на отговорността за разноски на страна в съдебния процес. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия