Решение № 15797 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7919/2013 г.

Решение № 15797 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7919/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пепа Маринова Резашка от гр. Кнежа срещу решение № 229 от 7.05.2013 г. по адм. дело № 284/2013 г. на Административен съд - гр. Плевен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Пепа Маринова Резашка от гр. Кнежа срещу решение № 6 от 22.02.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Плевен, с което са отхвърлени жалбите й срещу разпореждане № 2011 от 12.12.2012 г. на началник сектор "ОП" и Разпореждане № 2057 от 19.12.2012 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО - гр. Плевен, с които на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено възстановяване от жалбоподателката на неправилно изплатените й и недобросъвестно получени от нея суми за осигурителни плащания - пенсия, на каквото не е имала право, за процесния период. За да постанови този резултат съдът е приел, че пенсията за осигурителен стаж и възраст неправилно е била отпусната на жалбоподателката, защото при отпускането на тази пенсия не е била налице една от предпоставките за това - да е прекратено осигуряването (чл. 94, ал. 1 КСО), а причина за неправилното отпускане на пенсията са били декларираните от съпруга на жалбоподателката неверни данни, че тя не работи и не се осигурява. С касационната жалба са инвокирани твърдения, че в случая липсва недобросъвестност, тъй като декларацията е била подадена от съпруга на жалбоподателката, а не от нея лично и тя не е имала знанието и информацията, че за да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст е необходимо осигуряването й да е прекратено. Тези доводи са неоснователни. Незнанието на закона не е извинително обстоятелство. Освен това, видно от доказателствата по делото, жалбоподателката е упълномощила своя съпруг да подава всякакви документи от нейно име и да подписва всякакви такива от нейно име във връзка с пенсионирането й. Ето защо правилен е изводът на Административен съд - гр. Плевен, че както жалбоподателката, така и нейният съпруг, са били наясно и със съзнанието, че тя извършва трудова дейност в Гърция към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че е задължително осигурено лице за тази трудова дейност, т. е. че осигуряването й не е прекратено. Като е заявил невярното обстоятелство, че съпругата му не упражнява трудова дейност и не се осигурява, съпругът на жалбоподателката е въвел длъжностните лица в заблуда, поради което правилно съдът е приел, че в случая е било налице недобросъвестно поведение и от страна на жалбоподателката, тъй като същата е съзнавала, че извършва трудова дейност в Гърция и че осигуряването й не е прекратено, поради което е съществувала пречка за отпускане на заявената пенсия за осигурителен стаж и възраст и въпреки това е възложила на съпруга си да подаде от нейно име и за нейна сметка заявление за такава пенсия. Ето защо настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,