Решение № 6492 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2021 г.

Решение № 6492 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 237 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя д-р И. И., чрез юрк. Д., за отмяна на Решение № 95 от 07.01.2020 г. по адм. д. № 7295/2019 г. на Административен съд София-град, и частично отменящото го Решение № 15618 от 16.12.2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, по адм. д. № 5427/2020 г.

В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК, според молителя, е Решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, в контекста на мотивите на което и по специално т. 53 и т. 54 от тях, е видно, че "Електроразпределение Север"АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. д. № 7295/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т. 56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Аналогични съображения са изложени и в мотивите на Определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP- т. 37 и т. 38.

Налице е и основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото с влязло в сила Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е отменено Решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север"АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № НП-202 от 31.01.2015 г. и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение.

Следователно, Решение № 1349 от 31.01.2019 г. на ВАС и решението на ВАС, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешават по различен начин идентични случаи. Налице били и други решения на ВАС, с които по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, споровете са решени противоречиво. Случаят попадал в разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по тълкувателно дело № 4 от 2010 г., защото има пълен идентитет между двете дела, макар и претендираните обезщетения за вреди да се твърди да са причинени от различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 31.01.2015 г. и НП-420 от 17.12.2014 г.).

Твърди се, че неправилното от двете решения е процесното, чиято отмяна се иска по следните съображения: правилно в мотивите на Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, е прието, че предявеният иск за обезщетение е неоснователен, защото доказателства за причинена имуществена вреда са представени едва в процеса за обезщетение по ЗОДОВ. Това поставя под въпрос и причинната връзка между претендираните вреди и отмененото НП. Недопустимо, според молителя, е един и същ юридически факт да има различни правни последици по аргумент и по аналогия с мотивите на Решение на СЕС от 3 септември 2009 г. по дело С-2/08.

На последно място, неправилно с решението, чиято отмяна се иска, е частично е оставено в сила първоинстанционно решение, с което КЕВР е осъдена да заплати разноски за адвокатски хонорар, заедно с начисления върху хонорара ДДС. Това разрешение противоречи на мотивите на Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Както дружеството получател на адвокатската услуга, така и адвокатското дружество-доставчик са регистрирани по ЗДДС лица и за 226 лв. ДДС електроразпределителното дружество е имало право на приспадане на данъчен кредит, като тази сума не следва да се присъжда като съдебни разноски. (В същия смисъл Определение № 8004 от 05.06.2012 г. по адм. д. № 6861 от 2012 г. на ВАС и Определение № 4677 от 22.04.2020 г. по адм. д. № 10701/2019 г. на ВАС).

Иска се отмяна на решенията и връщане на делото на АССГ за ново разглеждане, евентуално-отмяна на решението на АССГ по адм. д. № 7295 от 2019 г. и решението на ВАС по адм. дело № 5427 от 2020 като неправилни.

Ответникът по молбата за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Н., в писмен отговор иска отхвърляне на искането за отмяна. Твърди, че е налице частична недопустимост на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално частично недопустима, а в частта, в която е допустима, е неоснователна, поради следното:

Съгласно чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен.

С Решение № 15618 от 16.12.2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение по адм. д. № 5427/2020 г., чиято отмяна се иска, е отменено Решение № 95 от 07.01.2020 г., постановено по адм. дело № 7295/2019 г. по описа на Административен съд – София-град в частта му, с която Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сума за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 1356, 00 лв., като в посочената сума се включва и ДДС, така и в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сума над 500 лв. за разликата до 1356 лв., като в посочената сума се включва и ДДС, както и в частта, с която Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски по делото за сумата над 130 лв. до 446 лв., като вместо това е постановено отхвърляне на предявения иск от "Електроразпределение Север" АД иск против Комисия за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие отменено наказателно постановление за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 1356, 00 лв. като в посочената сума се включва и ДДС, така и в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума над 500 лв. за разликата до 1356 лв., като в посочената сума се включва и ДДС, както и в частта, с която Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски по делото за сумата над 130 лв. до 446 лв.

В тази си част съдебното решение на ВАС е благоприятно за Комисията за енергийно и водно регулиране и поради това молбата за отмяна срещу него в тази част следва да се остави без разглеждане като недопустима и производството да се прекрати.

В останалата част молбата за отмяна е неоснователна, поради следното:

Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания.

1. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Изложеното в молбата за отмяна не попада в хипотезата на нормата. Решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не е "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. (В същия смисъл Решение № 14362 от 01.11.2013 г. по адм. д. № 5290/2013 г., Решение № 1234 от 29.01.2014 г. по адм. дело № 16054/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия и др.).

Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, настоящият съдебен състав намира следното:

Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 – т. 6 от АПК.

Съдът на Европейския съюз е изтъкнал в мотивите на Решение от 30.09.2003 г. по дело Kobler С-224/2001 г., т. 38, значението на принципа за силата на пресъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. Там е казано, че "за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани. "

С Решение от 16.03.2006 г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право. "

1. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

С Решение № 95/07.01.2020 г., постановено по адм. дело № 7295/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, което е частично отменено с Решение 15618/16.12.2020 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, по адм. д. № 5427/2020 г., съдът е уважил изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про Мрежи" АД) искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1 356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-420 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 1198/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово, ведно със законната лихва върху главницата от 1356, 00 лева, считано от 08.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1356, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 420/17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по кнахд № 54/2016 г. по описа на АС – Габрово, ведно със законната лихва върху главницата от 1356, 00 лева, считано от 08.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски за сумата от 446 лева, като е отхвърлена претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842, 00 лева.

С Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, с което молителят обосновава искането си за отмяна по т. 4 на чл. 239 АПК, е отменено Решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455 от 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север"АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356 лв. (с ДДС) представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № НП-202 от 31.01.2015 г. и е отхвърлен предявеният иск за обезщетение.

Самият молител поддържа в молбата си, че предмет на двете дела на АС, за едното от които се иска отмяна, са обезщетения за вреди, които са причинени при оспорването на различни отменени наказателни постановления (НП-202 от 31.01.2015 г. и НП-420 от 17.12.2014 г.). Самото това твърдение, което е и доказано, е достатъчно, за да обоснове извод за липса на пълна идентичност в предметите на двете административни дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения, за едното от които се иска процесната отмяна.

Такова е и разрешението на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г. по тълкуването на чл. 239, т. 4 АПК и съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК (доколкото става дума за искови производства).

В случая, не е налице и противоречива практика при решаването на един и същ казус, която да е основание за образуване на тълкувателно дело във ВАС, защото съгласно мотивите на двете касационни решения на състави на трето отделение, решенията са постановени при разлика в установените от първоинстанционните съдилища факти.

С Решение № 1349 от 31.01.2019 г. по адм. д. № 12433 от 2018 г. на ВАС, състав на трето отделение, което е решение по съществото на правния спор, след отмяната на първоинстанционното решение, предявеният иск е отхвърлен, не защото не следва да се присъждат направените разноски за процесуално представителство на ищеца от адвокат в производствата по оспорване на отмененото впоследствие наказателно постановление, а защото не е доказано такива разноски да са направени във въпросните производства.

Различни са фактическите установявания от първоинстанционния съд по адм. дело № 7295/2019 по описа на Административен съд – София-град, частично отменено с решението на ВАС, чиято отмяна се иска. Административният съд е установил, че е "доказано реално извършено плащане, което не се оспорва от ответника. ".

На последно място, извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли в допустимата й част като на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят 600 лв. разноски за производството, съгласно представения списък.

Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия