Решение № 2485 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14685/2015 г.

Решение № 2485 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14685/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на М. Ж. П. от град П. против решение № 2160/09.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1711/2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ОСОС -138/01.06.2015 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ служебното правоотношение на П. е прекратено поради съкращаване на длъжността. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано е постановено в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуалния си си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Решението на Административен съд - П. е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № ОСОС-138/01.06.2015 г., с която служебното правоотношение на касаторката М. Ж. П. е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните изпълнителният директор е орган по назначаването за държавните служители в администрацията на агенцията) и в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения. Необосновано обаче е прието, че атакуваната заповед е законосъобразна, тъй като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че съответства на материалния закон и на целта на закона. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от служителката е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или че е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че Желева е заемала длъжност "главен инспектор" в отдел " Контрол на храните" при ОДБХ - П., като заема 1 от общо 56 - те щатни бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 26.05.2015 г. С оглед приетите изменения и допълнения на Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните изпълнителният директор на агенцията одобрява нова численост и структура на администрацията, считано от 01.06.2015 г., като приема, че служителите следва да бъдат освободени при спазване на обективни критерии като образование, придобита специалност, професионален опит, оценка за изпълнение на длъжността, дисциплинарни наказания. В този смисъл са дадените от органа указания. Въз основа на утвърденото ново длъжностно разписание на ОДБХ - П., според което бройките за длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" са намалени на 43 (длъжностно разписание от 01.06.2015 г.), е издадена заповед № ОСОС -138/01.06.2015 г., предмет на оспорване, с която служебното правоотношение на Павлова е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, от ЗДСл - съкращение на длъжността. Подбор между служителите, заемали същата длъжност, съгласно указанията на органа по назначаването не е извършен. При тези данни следва да се приема, че служебното правоотношение на П. е прекратено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушение на материалния закон и на целта на закона. Разпореденото с указанията на органа по назначаването задължение за извършване на подбор е част от процедурата по издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителите. Поради това, макар и непредвидено в специалния закон, това задължение, вменено с цитираните указания, е условие за законосъобразност на крайния административен акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Ето защо несъобразяването с установените процедурни задължения, както в случая, опорочава постановената заповед, тъй като придържането към предвидените от органа по назначаване изисквания е гаранция за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, в съответствие с принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес, регламентирани в чл. 6, чл. 8 и чл. 12 от АПК. Поради това постановената в нарушение на процедурните изисквания заповед е издадена и в противоречие с материалния закон и неговата цел - след съкращение на работа на останат служителите с по-висока квалификация и професионални умения, което ще позволи възложената работа да се изпълнява от по-малко служители. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Ето защо изводът е, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на П. е упражнено в противоречие с нормативните изисквания. Като е приел обратното, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в противоречие със закона. Доводът на касационния ответник, че изискването за подбор се отнася само за длъжностите по трудово правоотношение, е неоснователен. Такова разграничение не е направено, поради което следва да се приеме, че вътрешният подбор, предвиден с указанията, се отнася за всички служители, включително и тези, които заемат длъжности по служебно правоотношение. Обстоятелството, че не са утвърдени правила за извършване на подбор, не води до извод за неприложимост на указанията на органа по назначаването. Изработването на плавила и критерии за подбор е задължение на същия орган, поради което неизпълнението на задължението не може да се тълкува в негова полза и само потвърждава извода за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като подбор не е извършен. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е основателен. Решението на административния съд е постановено след преценка на събрания доказателствен материал, но изводите на съдебния състав не кореспондират с ангажираните доказателства. Изводът за липса на нарушение на процедурата по издаване на оспорената заповед е направен без да се отчете обстоятелството, че съобразно указанията на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, изрично е предвидено, че съкращението на персонала ще се извърши след подбор, по определени обективни критерии. Обсъдените и събрани по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства водят до извода, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и на целта на закона, които са основание за нейната отмяна. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него касационната инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени заповед № ОСОС -138/01.06.2015 г., на изпълнителния директор на БАБХ, с която служебното правоотношение на П. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, от ЗДСл - съкращение на длъжността. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в пред двете съдебни инстанции, Изпълнителна агенция по безопасност на храните следва да заплати на М. Ж. П. сумата 510.00 лв., представляваща разноски по делото пред първата инстанция и 505 лева за касационното производство / общо 1015 лева/. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,