Решение № 13114 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9518/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Раковски. Жалбата е против решение 5404 от 16.06.2025 г., постановено по адм. дело 2710/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. С него по жалба на К. Ч. е отменен отказ на началника на Общинска служба по земеделие - Раковски, обективиран в писмо изх. РД-12-05-342-3 от 05.11.2024 г. за издаване на характеристика на имот, възстановен с решение 0344В от 8.09.2008 г. на ОСЗ - Раковски за възстановяване правото на собственост на земя в съществуващи или възстановими реални граници в землището на [населено място], и е върната преписката на ОСЗ - Раковски за ново произнасяне при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, като е определен едномесечен срок за произнасяне на административния орган, който тече от влизане в сила на съдебното решение. В касационната жалба са развити подробни твърдения за неправилност на решението и се претендира отмяната му. Ответникът К. Ч., в отговор на касационната жалба и представено становище, счита, че решението на Административен съд Пловдив е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Ответниците Д. Д. и Е. Ч. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението е неправилно поради наличието на основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като такова следва да бъде отменено. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред Административен съд Пловдив е бил отказ на началника на ОСЗ Раковски, обективиран в писмо с изх. РД-12-05-342-3 от 05.11.2024 г., с който на К. Ч. е отказано да се издаде характеристика на имот нива с площ 7,800 дка, възстановен с решение 0344В от 8.09.2008 г. на ОСЗ - Раковски за възстановяване правото на собственост на земя в съществуващи или възстановими реални граници в землището на [населено място]. Административният съд е отменил обжалвания административен акт и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по молба с вх. РД-12-05-342/31.08.2022 г., подадена от К. Ч., при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, като е определил и едномесечен срок за произнасяне на административния орган. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. В рамките на решението си съдът е отчел настъпилите в хода на производството нови факти и обстоятелства, касаещи отмяната на решение 0344В от 8.09.2008 г. на ОСЗ Раковски с постановяването на решение 0344В от 05.02.2025 г. на ОСЗ Раковски, с което въз основа на издадените удостоверение и скица за процесния имот е признато възстановяването на правото на собственост на К. Ч. върху нива с площ 2,396 дка и е отказано възстановяването на правото на собственост върху нива с площ 3,517 дка. С оглед настъпването на новите обстоятелства преди постановяването на атакувания административен акт, същите е следвало да бъдат отчетени, както посочва и първоинстанционният съд. Това не е сторено, напротив административният орган е отбелязал новите документи, но не се е произнесъл изрично по тях. Обжалваното решение е правилно. В касационната жалба не се навеждат други, различни твърдения и обстоятелства, които да променят направения вече извод на административния съд. Следва да се направи пълно препращане към мотивите на първата инстанция по смисъла на чл. 221, ал. 2 пр. 2 от Административнопроцесуалания кодекс, с единственото уточнение, че при спазване на задължителните указания, за да се произнесе по административната преписка, администранивният орган следва да съобрази дали решение 0344В от 05.02.2025 г. на ОСЗ Раковски е влязло в сила, имайки предвид обжалването му пред районния съд. В съдебното производство първоинстанционният съд, в рамките на служебното си задължение, е описал и приел обосновано фактическата обстановка и е извел въз основа на нея законосъобразни правни изводи, като е съобразил и нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК. В случая е установено, че К. Ч. е подал молба с вх. РД-12-05-342/31.08.2022 г. за издаване на характеристика на имот - нива от 7,800 дка, възстановен му с решение 0344В от 8.09.2008 г. на ОСЗ - Раковски за възстановяване правото на собственост на земя в съществуващи или възстановими реални граници в землището на [населено място]. В допълнение следва да се спомене, че издаденият отказ се явява втори такъв. Първият, обективиран в писмо изх. РД-12-05-342- 1/02.09.2022 г., е отменен с влязло в сила решение 51/02.10.2023 г., постановено по адм. дело 2404/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение 9164/02.10.2023 г. по адм. дело 4676/2023 г. на Върховния административен съд. С влязлото в сила съдебно решение преписката е върната на началника на ОСЗ Раковски за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на съдебния акт указания по тълкуване и прилагане на закона. В мотивната част на съдебното решение изрично е посочено, че компетентен да извърши исканата от заявителя Ч. административна услуга е именно ОСЗ Раковски.С оглед на изчерпването на този довод, се явява неоснователно твърдението, че исканата услуга не попада в правомощията на Общинска служба по земеделие. На следващо място, с касационната жалба се развиват същите съображения като в обжалването на първия отказ: че в подаденото заявление за издаване на характеристика на имот не е посочен номер на имот, съгласно изискванията на Наредба PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата), което посочване се твърди, че е основополагащо условие за изпълнение на административната услуга характеристика на имот. В случая административният орган неправилно е приел, че след като имотът не е индивидуализиран с посочен идентификатор и номер на имот, не може да се предостави исканата услуга. Действително, съгласно цитираните от касационния жалбоподател разпоредби от Наредба PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, в заявлението за услуга следва да се съдържа идентификатор и номер на имот. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 7 от Наредбата заявлението за услуга съдържа обектите, предмет на услугата, посочени от заявителя, съгласно чл. 5, като разпоредбата на чл. 5 от Наредбата от своя страна предвижда, че при заявяване на услуга обектите се определят чрез: 1. идентификаторите и номерата им; 2. местоположението им, зададено чрез посочване; очертание на територията, в която попадат, или чрез задаване на координати в указана референтна координатна система; 3. административните им адреси; 4. други характеристики, които определят еднозначно обектите. От прочита на цитираните разпоредби ясно личи, че изискванията, чрез който се определя обекта на услугата, на се предполага да са в кумулативност. Това следва от т. 4 от чл. 5 от Наредбата, в която е посочено и други характеристики, които определят еднозначно обектите. Смисълът, който законодателят е вложил в чл. 5 от Наредбата, е имотът да може да бъде индивидуализиран в достатъчна степен, за да може да се изпълни исканата услуга. В случая имотът е бил достатъчно индивидуализиран от решение 0344В от 08.09.2008 г. (и впоследствие от решение 0344В от 05.02.2025 г.) на ОСЗ Раковски, поради което административният орган е могъл да извърши исканата административна услуга. Неоснователно касационният жалбоподател обосновава отказа с лисата на посочен номер на имот, тъй като въпреки липсата на такъв, то същият е можело да бъде индивидуализиран и не е налице съмнение за кой точно имот се иска издаване на характеристика. Твърденията, че порталът КАИС, който подпомага ОСЗ в извършването на служебните й функции, не съдържа възможност за въвеждане на друг вид идентифициращи белези за имота, се явяват ирелевантни, още повече щом се твърди от касатора, че това води до обективна невъзможност за изпълнение на услугата. Последната може, а и следва да бъде извършена по професионален, а не по посредствен начин, тъй като до ограничените функционалности на КАИС достъп имат и гражданите. С оглед на изложеното обжалваното пред Върховния административен съд съдебно решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,