Решение № 9575 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15333/2018 г.

Решение № 9575 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15333/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на В. Й. от [населено място], против Решение № 6094/24.10.2018 г., постановено по административно дело № 11887/2017 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РА-30-297/03.10.2017 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, нареждаща премахването на незаконен строеж "Двуетажна масивна пристройка", находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.2824.522 по КККР по плана на гр. София, с административен адрес [населено място], район [район], [адрес]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Твърди се, че постройката била изградена преди 2001 г., допустима е съгласно подробния устройствен план и правилата и нормативите, действали към момента на изграждането й, поради което незаконосъобразно е наредено нейното премахване. Касационната жалба се поддържа от адвокат И. П., която моли да бъде уважена по съображения, развити в писмена защита, както и се присъдят сторените от доверителя й разноски. Ответната страна – Директор Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община се представлява от юрисконсулт Д. П., който оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е заповед, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, на В. Й. е наредено да премахне двуетажна масивна постройка, квалифицирана като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изградена без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Не е спорно по делото, че процесната постройка е такава на допълващото застрояване и, че същата е изградена без строителни книжа. Основният спор по делото е бил свързан с момента на изграждане на постройката във вида, съществуващ понастоящем, което обстоятелство е от съществено значение за установяване на нейната търпимост. За да отговори на този въпрос, съдът е изследвал внимателно и задълбочено всички събрани по делото доказателства, след което е достигнал до извода, че строежът е изграден след влизане в сила на ЗУТ, тоест след 31.03.2001 г., което изключва приложението на разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ, както и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Въпреки така установеното обстоятелство, в съдебното решение се съдържа извод и относно несъответствието на строежа с правилата и нормативите, разписани в Раздел VII, глава трета на ЗУТ, който се споделя от настоящия състав. С оглед височината на постройката, която е кота корниз 5,40 м. и разположението й, а именно в дъното на имота на около 1,00 м. от съседния имот от северозапад, същата не може да се квалифицира като търпима, тъй като не съответства както на строителните правила относими за този вид сгради, разписани в чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г., така и със съответните им, съдържащи се в ЗУТ. В конкретния случай е установено несъответствие с изискването на чл. 42, ал. 3 ЗУТ, съгласно което постройките на допълващото застрояване, разположени свободно в имота следва да са с височина до 3,6 м. и разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м., а когато са с височина до 2,5 м., са най-малко на 1,5 м. от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Съдът е изложил подробни мотиви за съответствие на оспорената заповед с принципът за съразмерност, съдържащ се в чл. 6 АПК, както и с чл. 8 ЕКЗПЧОС, които мотиви напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са редица открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,