Решение № 11650 от 15.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, представляван от юрисконсулт, срещу решение 1725 от 16.03.2022 г. по адм. дело 11444/2021 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се твърди, че при постановяването му са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна, чрез редовно упълномощен процесуален представите е депозирал писмено становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна и бланкетна. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорения акт не отговаря на изискванията на чл. 59 ал. 2 от АПК. Счита, че безспорно е доказано в първоинстанционното производство, че са били изпълнени изцяло законовите предпоставки за издаване на виза краткосрочно пребиваване вид С. Излага подробни доводи. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на У. Лиакат, гражданин на Пакистан против отказ издаване на виза вид "С" за Република България от 14.10.2021 г. на втори секретар, ЗКС в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан. Възраженията били, че са допуснати нарушения на административните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващият е твърдял, че актът е издаден в противоречие с чл. 59, ал, 2, т. 4 АПК, тъй като липсват мотиви за основанието за отказ. Посочва, че целта на посещението е доказана, но органът в нарушение на принципите на АПК не е преценил всички факти и обстоятелства от значение за случая. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил отказа и е върнал делото като преписка на административния орган за издаване на административен акт при изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. За да се произнесе е приел за установено, че със заявление с от 21.09.2021 г. пакистанския гражданин У. Лиакат е поискал издаване на виза за краткосрочно пребиваване в Република България вид С, по повод подадена покана декларация за частно посещение на чужденец в Р. България от българската гражданка Д. Христакиева. В заявлението за издаване за виза целта на пътуването е посочена като посещение на приятел. Приложена е поканата-декларация, медицинска застраховка, извлечение от банкова сметка, свидетелство за съдимост, нотариален акт за притежаван от канещия недвижим имот, удостоверение за сключване на брак и други документи. В хода на съдебното производство е установено, че е извършена съгласувателна процедура по заявлението на лицето за издаване на виза с Държавна агенция Национална сигурност, при която не са установени данни У. Лиакат да представлява заплаха за националната сигурност. При така установеното съдът е приел, че отказа е незаконосъобразен, тъй като е постановен при липса на мотиви и допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона. отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 АПК. Административният орган не изложил фактически мотиви за отказа си, не изпълнил задълженията си за служебно изясняване на фактическите обстоятелства по конкретния случай, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Посочените в отказа мотиви били твърде общи и не отговаряли на изисквания за мотивиране на акта по начин, който да осигури правото на защита на засегнатото лице от една страна и от друга възможност за съда да осъществи контрол за неговата законосъобразност. Прието е, че в конкретния случай, отказът не съдържа конкретни фактически основания за недоказаност на целта и условията на пребиваване, както и посочване на конкретни съмнения за автентичността или истинността на приложените от чужденеца документи за издаване на виза или относно надеждността на направените от Лиакат изявления и намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок на пребиваване. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения. В хода на производства, идентични по своя характер с настоящото, съдебните състави на Върховен административен съд са установили, че отказите за издаване на виза от типа на процесната се съставят на формуляр по образец, съгласно Приложение 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НУРИВОВР). В отказа - предмет на настоящото производство са посочени правните основания за постановяването му чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, както и кратки мотиви, а именно, че според решаващия орган, представените документи и декларираните данни не доказват достоверно целта и условията на заявеното пребиваване, тъй като при телефонен разговор с канещото лице е установено, че същото към момента живее и работи в Дания. Посочено е още, че апликантът няма постоянна работа и са налице обосновани съмнения за миграционен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, издаването на виза или влизане в страната на чужденец се отказва когато не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване или летищен транзит. От приетите по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е поканен от Д. Христакиева, която е гражданин на Република България, като са приложени като са приложени съответни писмени доказателства, визирани по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, приета с ПМС 198 от 11.07.2011 г., обн., ДВ, бр. 55 от 19.07.2011 год., към поканата-декларация, изготвена от физическо лице за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел частно посещение на чужденец в Република България, се изготвя по образец съгласно приложение 3, заверена от нотариус и от службите за административен контрол на чужденците, при представяне на определени документи. Правилно административният орган е приел, че не са налице доказателства за реалност и безспорност на поетото задължение от страна на канещото лице за осигуряване условията за пребиваване на апликанта на територията на Р България. Този извод кореспондира с фактическата обстановка и събраните доказателства по делото. Сами по себе си фактите, че канещото лице е български гражданин, че е представен негов нотариален акт за собственост върху 2/5 идеални части от апартамента, в който е заявено, че ще пребивава апликанта за виза, не налагат извод за наличие на лична ангажираност на канещото лице. От съществено значение е обстоятелството, че търсещото виза лице не е представило каквито и да е доказателства, че канещия го реално пребивава на територията на Република България, поради което не би могло да се направи извод за лична ангажираност на канещото лице. Макар и непълна, предоставената от граничните власти информация дава известна представа за времето и сроковете на пребиваване на Д. Христакиева на територията на страната за цялата 2021г. двукратно за по 1 месец. С. Христакиева, в проведеното пред АССГ открито съдебно заседание е потвърдила, че от четири години живее и работи в Дания. В подкрепа на горното е и фактът, че в своето заявление за издаване на виза чужденецът е заявил първоначално като цел на пътуването посещение на приятел (стр.128 от делото), след това в жалбата си до АССГ е твърдял, че цел на посещението му е туристическа обиколка на страната (стр. 3 от първоинстанционната жалба) и накрая, канещото лице е заявило пред съда в проведеното на 10.03.2022г. открито заседание, че лицето е било поканено с цел съвместно съжителство и сключване на брак. Поради описаното е следвало да бъде приет за основателен и обоснован довода на касатора, че представените документи и декларирани устни данни не доказват убедително целта и условията на заявеното пребиваване. Липсва ограничение за отправяне на покана от лице, което не пребивава постоянно на територията на страната, но тава не изключва необходимостта от поемане на ангажимент към поканеното лице за осигуряване на неговото пребиваване по време на гостуването. В тази връзка, противно на приетото от първоинстанционния съд, обоснован се явява мотивът на административния орган за опасения от миграционен риск. При тези данни, АССГ неправилно е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, приемайки, че административният органът не е изследвал представените документи. Следва да се отбележи, че според тази разпоредба на закона, именно кандидата за получаване на право на престой е задължен да докаже, и то достоверно целта и условията на заявеното от него пребиваване, а не административния орган да провежда самостоятелно и задълбочено проучване на всяко от заявените от кандидата за виза обстоятелства. В случая принципа на служебно начало при събиране на доказателства и изясняване на относимите факти и обстоятелства в административното производство не следва да се абсолютизира, тъй като законодателя е въвел специфични изисквания към процедурата, свързана с предоставяне на виза на чужди граждани. Като е достигнал до противоположен извод, съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Фактическата обстановка по делото е изяснена, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на У. Лиакат срещу против отказ издаване на виза на втори секретар, ЗКС в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора, на юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на отказа, следва да се присъдят претендираните разноски за настоящата инстанция в размер на 70 лв., представляващи за държавна такса за касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение