Решение № 9370 от 25.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Топалски, Г. Проданов, М. Стойкова и Б. Стойкова, подадена чрез процесуалния представител адв. Пакулева, срещу Решение 385 от 09.03.2022 г., постановено по адм. дело 1010/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустими жалби, тъй като жалбоподателите не притежават качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според касаторите съдебното решение е незакосъобразно, тъй като оспорената виза е издадена на основание чл. 140, ал. 2 от ЗУТ и представлява извадка от действащия подробрен устройствен план /ПУП/ план за регулация и застрояване /ПРЗ/, като с нея не е променен начина и характера на застрояване, не е налице промяна в устройствените показатели и не са допуснати намалени разстояния до съседните имоти. Възразява се още, че е неправилен извода на съда, че оспорената виза е следвало да бъде издадена със задължителни линии на застрояване при съобразяване на чл. 140, ал. 4 от ЗУТ, тъй като в действащия ПУП ПРЗ за УПИ VI-502.32 за жилищно строителство, са дадени ограничителни линии на застрояване. Неправилно съдът приема също така, че процесната виза е следвало да бъде със задължителни линии на застрояване, тъй като третирала строеж в охранителната зона на единична културна ценност Дервишевата къща в имот пл. 837. Претендира се отмяна на съдебното решение като недопустимо, алтернативно като неправилно, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на Община Карлово, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Н. Бекиров и Л. Бекирова, редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Йотова, оспорват касационната жалба и изразяват становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в приложен по делото писмен отговор. Претендират присъждане на разноски по делото. Ответниците К. Господарски, Л. Обрейкова, Е. Зидаров и В. Чонова, редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Добрикова, оспорват касационната жалба и изразяват становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в приложен по делото писмен отговор. Претендират присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалби на К. Господарски, В. Чонова, Л. Обрейкова, Е. Зидаров, Н. Бекиров и Л. Бекирова срещу виза за проучване и проектиране на инвестиционен проект за обект Жилищна сграда със смесени функции в УПИ VI-502.32 за жилищно строителство, кв. 42 по плана на гр. Карлово. Визата е издадена по подадено заявление вх. 94-00-8841/25.10.2018 г. от П. Топалски, Г. Проданов, М. Стойкова и Б. Стойкова, в качеството им на собственици на УПИ VI-502.32, както и същата е съгласувана от Министерство на културата със становище изх. СТ-84-328/30.12.2020 г., тъй като обектът попада в охранителната зона на Дервишевата къща. Във визата за проектиране и проучване е посочено, че същата се издава на основание чл. 140, ал. 1, във вр. с чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, и е извадка от действащия ПУП ПРЗ, одобрен със заповед РД-542/20.06.2018 г. на кмета на Община Карлово, като в нея са указани начин на застрояване свободно, с ограничителни линии на застрояване и посочени устройствени показатели за зона Жс. В производството пред административния съд са допуснати и приети основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесната визата за проектиране е издадена върху извадка от ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед 0A-542/20.06.2018г. на кмета на община Карлово, като отразява свободно средно етажно застрояване с ограничителни линии на застрояване в съответствие с одобрения ПУП ПРЗ от 2018 г., както и не предвижда промяна в показателите от действащия план по отношение на имотите на жалбоподателите. Вещото лице е установило също така, че обжалваната виза не отговаря на изискванията за скица-виза, тъй като няма приложена /описана в същата/ скица за имот с идентификатор 36498.502.32, издадена от службата по геодезия, картография и кадастър, както и липсват част от задължителни реквизити по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ и не са нанесени изискванията на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал.1 и ал. 2 от ЗУТ, който предвижда задължителното им спазване при проектиране и одобряване на архитектурния проект. Съгласно заключението към ПУП, одобрен със заповед 1191/30.06.1998г. на кмета на община Карлово, не са одобрени специфични правила и нормативи, като такива не са представени и от общинската администрация, доколкото застрояването в новообразувания УПИ VI-502.32, кв. 42, попада в охранителна зона на Дервишевата къща. Констатирано е от вещото лице също така, че по отношение на съществуващата сграда в УПИ VIII-879, кв. 42, която се запазва по действащия застроителен план, разстоянието до странична регулационна линия с УПИ VI-502.32 е 2.70 м. при минимално изискуемо - 3м. по смисъла на чл. 31, ал. 4 от ЗУТ. По отношение на съществуващата сграда в УПИ V-882, кв. 42, и общата странична регулационна граница е вещото лице е установило разстояние от 3.28 м. и ненарушаване на условието на чл. 31, ал. 4 от ЗУТ. Според вещото лице разстоянието между новопредвиденото средно етажно застрояване в УПИ VI-502.32, кв. 42, към съществуващата двуетажна сграда в УПИ ХII837, кв. 40, отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 1 от ЗУТ, както и условието на цитираната разпоредба е неприложимо за двуетажната жилищна сграда в УПИ XIII-836, кв. 40, която не е срещуположна на новопредвиденото застрояване в УПИ VI-502.32. За да отмени процесната виза за проектиране първоинстанционният съд е приел, че жалбите на К. Господарски, В. Чонова, Л. Обрейкова, Е. Зидаров, Н. Бекиров и Л. Бекирова са допустими и основателни. Прието е от съда, че в случая от доказателствата по делото и непротиворечивите заключения на вещото лице безспорно се установява, че оспорената виза за проектиране и проучване е издадена в хипотезата на чл. 140, ал. 4 от ЗУТ, тъй като третира строеж в охранителната зони на единична културна ценността - Дервишевата къща в имот пл. 837, по смисъла на чл. 48, т. 1 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Според съда по смисъла на чл. 140, ал. 2, във вр. ал. 4 от ЗУТ, скицата виза замества ПУП, респ. става част от предвижданията му, поради което се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 от ЗУТ. В посочената хипотеза, дори и допуснатото с визата строителство да не се различава от това, предвидено по плана за застрояване и поради това с визата този план да не се изменя или допълва, издаването и е задължително ex lege по силата на изрично законово предвиждане, поради което същата има характер на индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Съдът приема също така, че правната уредба изисква, когато няма одобрени специфични правила и нормативи, какъвто се установява настоящият случай, визата за проектиране по чл. 140, ал. 4 от ЗУТ да се издава със задължителни линии на застрояване и максимално допустима кота корниз. Доколкото по делото се установява, че това императивно правило не е спазено по отношение на оспорената виза, съдът е приел, че това дава самостоятелно основание за отмяна на визата, поради материална незаконосъобразност и съществен порок във формата. Така постановеното съдебно решение е недопустимо по отношение жалбите на К. Господарски, В. Чонова, Н. Бекиров и Л. Бекирова, поради неправилно прилагане на относимите процесуално-правни и материално-правни норми. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателите К. Господарски, В. Чонова, Н. Бекиров и Л. Бекирова са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Съгласно приложимата в конкретния случай разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересованите лица, които имат право да оспорят визата да проектиране, са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, в конкретния случай от визата за проучване и проектиране. В съответствие с ал. 2 на цитираната разпоредба непосредствено засегнати са: имотите, предмет на плана; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В процесния случай безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, включително и от основната и допълнителна съдебно-технически експертизи, че собствените на жалбоподатели К. Господарски, В. Чонова, Н. Бекиров и Л. Бекирова имоти не са предмет на процесната виза за проучване и проектиране. По делото се установява също така, че с оспорената виза не се създава свързано застрояване между УПИ V-882, кв. 42 собственост на жалбоподателя В. Чонова, и УПИ VI-502.32, кв. 42, собственост на касаторите /ответници в първоинстанционното производство/ П. Топалски, Г. Проданов, М. Стойкова и Б. Стойкова, за да е налице по отношение на този жалбоподател качеството заинтересовано лице по смисъла на сега действащата редакция на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. По отношение на този жалбоподател не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, тъй като видно от заключението на вещото лице по приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, растоянието между съществуващата сграда в УПИ V-882, кв. 42, и общата странична регулационна граница с УПИ VI-502.32, кв. 42, е 3.28 м., като във визата е нанесено отстояние от страничната регулационна граница 1/3Н, съобразно средно етажното застрояване в процесния имот, което отговаря на изискването на чл. 31, ал. 4 от ЗУТ. По същия начин по делото се установява, че и по отношение на УПИ XIII-836, кв. 40, собственост на К. Господарски, и на УПИ ХII837, кв. 40, собственост на Никола и Л. Бекирови, не са допуснати намалени отстояния с процесната виза, поради и което тези жалбоподатели не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Видно от приетата по делото основна съдебно-техническата експертиза в УПИ ХII837 е разположена на уличната регулационна линия двуетажна сграда с обществено-обслужващо предназначение, като разстоянието между тази сграда и предвиденото средно етажно свободно застрояване в УПИ VI-502.32 отговаря на изискването на чл. 32, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗУТ, доколкото ширината на [улица] кв. м. По отношение на УПИ XIII-836, кв. 40, също не се установява наличието на намалени разстояния, тъй като двуетажната сграда в този имот не е срещуположна на предвиденото средноетажно застрояване в УПИ VI-502.32, съгласно Приложение 1 към допълнителната експертиза. Не се установява по делото също така тези жалбоподатели да са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 или т. 5 от ЗУТ, доколкото видно от приетите по делото писмени доказателства с процесната виза нито се променя предназначението на имота, предмет на плана, нито се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на имотите на жалбоподателите. Изложеното налага извода, че по силата на разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ и в съответствие с установеното по делото, жалбите на К. Господарски, В. Чонова, Н. Бекиров и Л. Бекирова против процесната виза за проучване и проектиране, са недопустими на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Постановеното по тези жалби първоинстанционно решение също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, жалбите оставени без разглеждане, а производството по делото прекратено. В останалата си част решението, постановено по жалбата на Л. Обрейкова и Е. Зидаров, е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената и приета за допустима жалба на Л. Обрейкова и Е. Зидаров, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената виза за проектиране. Правилно първоинстанционният съд е приел жалбата на Л. Обрейкова и Е. Зидаров, подадена в качеството им на собственици на УПИ VIII-879, кв. 42, като допустима, доколкото по делото безспорно се установява, че същите имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Съгласно приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, разстоянието между съществуващата в УПИ VIII-879 двуетажна жилищна сграда, която се запазва по действащия за този имот ПУП - ПЗ, одобрен със заповед 1191/30.06.1998г. на кмета на община Карлово, и общата странична регулационна линия с УПИ УПИ VI-502.32, е 2.70 м., т. е. по-малко от изискуемите 3 м. по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Същевременно, предвиденото по процесната виза отстояния до страничната регулационна линия е 1/3Н /при средно етажно застрояване/, т. е. 5 м. При така установеното по делото това разстоянието не съответства на изискуемото по чл. 31, ал. 4 от ЗУТ от 8 м. разстояние между две жилищни сгради през страничната граница на два съседни имота. Законосъобразен е и извода на административния съд, че оспорената виза за проучване и проектиране е издадена в несъответствие с материално-правните норми. Видно от приложената по делото административна преписка, както и от приетата основна съдебно-техническа експертиза, процесната виза за проучване и проектиране е издадена по отношение на УПИ VI-502.32, кв. 42, който попада в охранителната зона на единична културна ценност по смисъла на чл. 79, ал. 4 от ЗКН, съгласно който охранителната зона е територията, обхващаща неспосредствено съседните имоти, а при [улица] метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях. Обстоятелството, че процесният имот попада в охранителната зона на Дервишевата къща, находяща се в УПИ ХII837, кв. 40, [улица], не се оспорва и от страните по делото, както и се потвържда от съгласувателно становище изх. СТ-84-328/30.12.2020 г. на Министерство на културата и установеното по делото ширина на [улица]в процесната част от около 9.27 м. - 9.40 м. /Приложение 1 към допълнителната експертиза. При така установеното по делото правилен е извода на съда, че процесната виза за проучване и проектиране е издадена в хипотезата на чл. 140, ал. 4 от ЗУТ, съгласно която за строежи в границите на недвижими културни ценности и в охранителните зони на единични културни ценности, в случаите, когато няма одобрени специфични правила и нормативи, визата за проектиране се издава със задължителни линии на застрояване и максимално допустима кота корниз. В съответствие с цитираната разпоредба и доколкото в конкретния случай не се установява по делото нито към действащия за УПИ VI-502.32, кв. 42, ПУП ПРЗ от 2018 г., нито към действащия за останалите имоти ПУП ПРЗ от 1998 г., да са одобрени такива специфични правила и нормативи, то процесната виза за проектиране е следвало да бъде издадена не само с отразяване на максимално допустимата кота корниз, но и същата е следвало да бъде със задължителни линии на застрояване. Видно от графичната част на процесната виза, в същата застрояването на имота е определено само с ограничителни линии на застрояване по чл. 75, ал. 2, т. 2 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба 7/2003 г./. Следователно, както и правилно приема първоинстанционният съд, процесната виза е издадена в противоречие с императивното изискване на чл. 140, ал. 4 от ЗУТ, тъй като предвиденото застрояване е отразено с ограничителни линии на застрояване, а не изискуемите в тази хипотеза задължителни линии на застрояване. Ирелевантно в процесния случай е обстоятелството, че визата съответства на ПУП ПРЗ, одобрен със заповед 0A-542/20.06.2018г. на кмета на община Карлово, доколкото същата е издадена в хипотезата на чл. 140, ал. 1, във вр. с 140, ал. 4 от ЗУТ, а не на чл. 140, ал. 1, във връзка с чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. По отношение на съгласувателното становище на Министерство на културата, на което се позовават касационните жалбоподатели, следва да се има предвид, че същото е последващо издаването на визата и не отменя изискването по чл. 140, ал. 4 от ЗУТ. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пловдив е правилно в частта, с която е отменена скица - виза за проучване и проектиране 94-00-8841/25.10.2018 г., издадена от главния архитект на Община Карлово, по жалбата на Л. Обрейкова и Е. Зидаров, поради което в тази му част същото ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора решението на Административен съд Пловдив ще следва да бъде отменено в частта, с която О. Карлово е осъдена да заплати съдебни разноски на жалбоподатели К. Господарски, В. Чонова, Н. Бекиров, Л. Обрейкова и Л. Петкова, като вместо него общината ще следва да бъде осъдена да заплати съдебни разноски само на жалбоподателя Л. Обрейкова в размер на ¼ от общата присъдена сума от 1671.25 лева. На касаторите не се дължат съдебни разноски в касационното производство, тъй като отмяната на виза за проучване и проектиране 94-00-8841/25.10.2018 г., издадена от главния архитект на Община Карлово, остава в сила. Претенцията на ответниците Л. Обрейкова и Е. Зидаров за присъждане на разноски пред касационната инстанция съдът намира за неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства за реално извършени такива, както и липсва приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,