Решение № 13500 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2009 г.

Решение № 13500 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по жалба на Галина Иванова Чанкова, подадена срещу решение по т. 35, взето с протокол № 17/22.04.09 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което, след проведено ДП № 33/08 г. на оспорващата, районен съдия в Районен съд-Тутракан, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност "районен съдия " за извършено от нея дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 4 ЗСВ. В жалбата са развити доводи недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон с молба за отмяна на оспореното административно решение. Ответникът по жалбата, ВСС, в писмени бележки на юрк. Илиева, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, жалба неоснователна по следните съображения: С решение по т. 35 относно "Произнасяне по решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 33/08 г., взето с протокол № 17/22.04.09 г., ВСС е наложил на оспорващата Чанкова дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност районен съдия" за извършено от нея дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 4 ЗСВ. Решението е допустимо и правилно, постановено по повод надлежно учредено дисциплинарно производство, при изяснена фактическа обстановка, правилно приложение на материалния закон и съблюдаване на административнопроизводствените правила. Жалбоподателката Чанкова е заемала длъжността "районен съдия" в Районен съд-Тутракан, първостепенен съд в съдебния район на Окръжен съд-Силистра. Производството по налагане на дисциплинарното наказание е започнало по повод Предложение по чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ на адм. ръководител, председател на Окръжен съд-Силистра, входирано в администрацията на ВСС с рег. индекс 11-06-720/04.12.08 г. Същото съдържа изложение относно дейността на магистрата като цяло с подробно описание на действията му като докладчик по гр. д. № 522/07 г. по описа на Районен съд-Тутракан, квалифицирани като накърняващи престижа на съдебната власт. Предложено е да се образува дисциплинарно производство за налагане наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". С решения № 52.1, и № 52.2, взети с протокол № 51/10.12.08 г. на ВСС е образувано дисциплинарно производство на налагане на магистрат Чанкова, съдия в районен съд Тутракан, дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" , и чрез жребий е избран поименно дисциплинарен състав за разглеждане на предложението. С определение от 17.12.08 г. дисциплинарният състав е определил свой председател, а с разпореждане от същата дата е определен докладчик на дисциплинарното производство, последното е насрочено, разпоредено е препис от предложението да бъде съобщен на привлечената към дисциплинарна отговорност по реда на ГПК с указание за писмени възражения и искания за доказателства в седемдневен срок. Цитираните актове са постановени на основанията и при условията по чл. 316, ал. 2, 3, 4 и 5 ЗСВ. В хода на дисциплинарното производство представените от вносителят на предложението и привлечената към дисциплинарна отговорност писмени доказателства са приети и след изслушване становищата на страните по същество, дисциплинарната комисия е постановила решение № 10-00-022/13.04.09 г., с което е предложила на ВСС да наложи на привлечената към дисциплинарна отговорност дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗВС - дисциплинарно освобождаване от длъжност "районен съдия" за извършено от нея нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 4 ЗСВ. Мотивите на решението съдържат обстойна преценка на доказателствата по дисциплинарната преписка във връзка с допуснатите нарушения от съдия Чанкова по движението и приключване на гр. д. № 522/07 г., а именно нарушение по чл. 12 и чл. 13, ал. 1 ГПК (отм), респ. чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК - нов,. провеждането на с. з. на 11.03.09 г. при нередовно призовани страни, и отразяване невярно обстоятелство в тази насока в съставения съдебен протокол, представляващ официален документ, одобряването на съдебна спогодба за делба на процесния недвижим имот в отсъствие на съделителите, подаване от нейно име на молби за издаване на преписи от съдебния акт и получаване на такива. Това процесуално поведение на подведената под дисциплинарна отговорност - докладчик по гр. д. № 522/07 г., е определено като уронващо престижа на съдебната власт, нарушаващо основни конституционни и законови принципи, касаещи правосъдието в страната с мотивирани доводи, че нарушенията не могат да бъдат определени единствено като процесуални такива. Възприет е решаващ извод, че на тежестта на нарушенията съответства дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1 т. 6 ЗСВ и с постановеното на основание чл. 319 ЗСВ решение е предложено на ВСС налагането му. В срока по чл. 320, ал. 2 ЗСВ, след разглеждане предложението на дисциплинарния състав, обективирано в неговото решение от 13.04.09 г. и изслушване на докладчика по дисциплинарната преписка ВСС с решение по т. 35 относно "Произнасяне по решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 33/08 г.", след проведено тайно гласуване , с 22 гласа "за" и 1 "въздържал се" е постановил предметното на съдебното оспорване решение, с което на оспорващата Чанкова е наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност "районен съдия" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 4. ЗСВ. Преди обсъждане доводите по жалбата следва да се посочи, че в решението на дисциплинарния състав и това на ВСС неправилно е посочена разпоредбата на чл. 307, ал. 1, т. 4, вместо чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, визираща възприетото по преписката дисциплинарно нарушение "действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт". Касае се за техническа грешка, без значение за приложението на материалния закон. Оплакването за недопустимост на оспореното административно решение е мотивирано с довода, че производството по издаване на административното решение е образувано по повод подадено извън преклузивния срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ (ред. ДВ 64/07 г.) предложение. В тази насока се поддържа, че производството по гр. д. № 522/07 г. по описа на РС-Тутракан е приключило с влязло в сила определение от 11.03.09 г. и преклузивният тримесечен срок е изтекъл на 11.06.09 г. Становището не намира опора в закона, тъй като тримесечният преклузивен срок се изчислява от датата на "откриване " на нарушението, която в случая е различна от датата на "извършване" на нарушението. Задълженията на административните ръководители по чл. 80 и чл. 86 ЗСВ включват общи правомощия по осъществяване на ръководството и организацията на работата в съответния съд. Изрични правомощия и задължения за упражняване контрол по движението на делата и за спазването на закона-материален и процесуален административните ръководители нямат. Производството по гр. д. № 522/07 г. на РС- Тутракан, е приключило със съдебна спогодба, която съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК има значение на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Ето защо, при установяване датата на "откриване" на нарушението по смисъла на чл. 310, ал. 1 ЗСВ следва да бъдат обсъдени конкретни факти от обективната действителност, при преценката на които да е възможен извод за времето, когато нарушението е станало достояние на органа по предложението, от когато да се счита "открито". В случая в административната преписка се съдържа единствено писмено доказателство - придружително писмо изх. № 1385/27.10.08 г., с което копие от гр. 522/07 г. по описа на РС-Тутракан и изпратено на вносителя на предложението, председателя на ОС-Силистра по негово искане. При липсата на възражение в жалбата, следва да бъде прието неоспореното твърдение на вносителя на предложението, че конкретни данни по движението на гр. д. № 522/07 г. са му станали известни през м. 10.08 г. Не може да бъде прието възражението, че нарушението е "открито" в предходен период от прекия административен ръководител, председател на РС-Тутракан. Както се посочи, конкретна проверка по движението на делата на административния ръководител, председател на РС, не е вменена с разпоредбата на чл. 80 ЗСВ. От данните по гр. д. № 522/07 г. се установява единствено, че при постъпването на исковата молба на 28.12.07 г. същата е разпределена на "съдия Чанкова". Последната в качеството на докладчик е имала задължение за проверка редовността на исковата молба, на приложенията към нея и пр. От тук - тезата, че прекият административен ръководител тенденциозно е определил докладчика по делото с цел да го злепостави и, че поради тези обстоятелства е бил в течение на движението на делото и неговото приключване на 11.03.09 г. не издържа проверката на данните по преписката. Тези съображения налагат извода, че обжалваното решение ВСС е взел в надлежно учредена по повод депозирано в преклузивния срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ предложение дисциплинарна процедура. Доводите за нарушение на материалния закон са в два аспекта- за липсата на основание за произнасяне в дисциплинарно производство предвид решение по т. 9 от протокол № 12/18.03.09 г., с което ВСС на основание чл. 165, ал. 1 и 2 вр. с чл. 166, ал. 1 ЗСВ е приел предизвестието на Галина Иванова Чанкова за освобождаване от длъжност и по същество досежно нарушение на материалния закон при определяне тежестта на нарушението и квалификацията му по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. Подаването на оставка, съгласно чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ, е основание за освобождаване на магистрата от длъжност. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 ЗСВ предвижда това да стане с най-малко 6 месечно предизвестие в срока на което магистратът следва да изготви всички актове по разпределените му дела и преписки. Редакцията на решението по т. 9 от протокол № 12/18.03.09 г. не съдържа изявление за приемане на оставка, а за приемане на 6 месечното предизвестие, предвидено с императивната норма на чл. 166, ал. 1 ЗСВ. Задължителният най-малко 6 месечен срок за предизвестие налага извода, че преди изтичането му, магистратът не може да бъде освободен по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ. Следва при тази законова регламентация решението от 18.03.09 г. да се тълкува като приемане подадената оставка за сведение. Липсата на изрична законова регламентация на хипотезата, в която оставката е подадена в хода на дисциплинарното производство (уредена сега с разпоредбата на ал. 3 на чл. 166 ЗСВ - ДВ бр. 33/09 г.) не може да се тълкува като законов толеранс по отношение на магистрати с висящи дисциплинарни производства. Очевидно целта на закона не е за предоставяне възможност за отклоняване понасянето на дисциплинарната отговорност. По същество установяванията по преписката налагат извода, че процесуалните нарушения на оспорващата в качеството й на съдия-докладчик по гр. д. № 522/07 г. по описа на РС-Тутракан, представляват действия, накърняващи престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ. Касае се до издаване на удостоверение за данъчна оценка на наследения имот, предмет на иска за делба, на името на магистрата, прилагане на същото към изготвената искова молба с ищец Иван Георгиев Чанков, неин възходящ (баща), приемане делото на доклад в нарушение на императивните разпоредби на на чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК, провеждане на с. з. на 11.03.09 г. след отсрочването на делото от 12.03.09 г., без съделителите да бъдат уведомени и отразяване невярно обстоятелство относно редовното им призоваване в съдебния протокол, одобряване на съдебна спогодба в отсъствие на съделителите, при липса на подписите им в нарушение на императивната разпоредба на чл. 234, ал. 1 ГПК. Нарушенията на цитираните императивни разпоредби и обстоятелството, че съгласно чл. 234, ал. 3 спогодбата има значение на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, сочат на груби нарушения на съдопроизводствените правила и то при постановяване на съдебен акт, изключен от инстанционен контрол. С оглед конкретните фактически установявания, налага се изводът, че нарушенията не представляват единствено нарушения на съдопроизводствените правила, а представляват действия на грубо погазване на закона, накърняващи престижа на съдебната власт. С оглед изложеното по отношение оспореното решение не се установяват пороци по чл. 146 АПК - същото е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, в унисон с административнопроизводствените правила и материалния закон и при съответствие с целта на закона, поради което оспорването срещу него като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран и на основание чл. 323, ал. 3 и ал. 4 ЗСВ вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение