Решение № 12697 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6107/2024 г.
ВАСПърво отделение22.11.2024 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1780 от 18.03.2024 г., постановено по адм. д. 4803/2023 г. по описа на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА Галва Метал България ЕООД - в несъстоятелност, да заплати на Агенция Митници, сумата от 200,00 (двеста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Галва Метал България" ЕООД в несъстоятелност, гр. София, чрез процесуален представител, против Решение 1780/18.03.2024 г., постановено по адм. д. 4803/2023 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РЗМ-5800-654/32-117889/28.03.2023 г. на Директора на Териториална дирекция "Митница София" в Агенция "Митници". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че по делото не са събрани доказателства за компетентността на органа, издал оспорения акт, както и че съдът не се е произнесъл по възраженията на дружеството за неспазено право на изслушване, за процесуални нарушения при извършване на последващия контрол и за противоречие на митническото решение с целта на закона. Сочи, че неоснователно е отхвърлено искането му за преюдициално запитване до СЕС. Подчертава, че квотата по твърдения от проверяващия орган правилен ТАРИК код
098611 не е била изчерпана. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и по същество претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени оспореният административен акт, а в условията на евентуалност - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира присъждане на осъществените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директорът на Териториална дирекция /ТД/ "Митница София" в Агенция "Митници", чрез процесуален пълномощник, в с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Решение РЗМ-5800-654/32-117889/28.03.2023 г., издадено от Директора на ТД "Митница София", с което за 6 броя рулони е приложена непреференциална тарифна квота, съгласно приложение IV на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 - квота 098611, със срок на действие от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г., както следва: GALVANIZED STRIPS DX51D, Нов код по ТАРИК 7212 30 00 80, размер на рулона - 0,56мм х 175 мм, Нето тегло - 3 302,00, Ед. Цена -653 евро, обща стойност 2 156,21 евро; GALVANIZED STRIPS DX51D, Нов код по ТАРИК 7212 30 00 80, размер на рулона - 0,56мм х 200 мм, Нето тегло - 3 748,00, Ед. Цена - 653 евро, обща стойност 2 447,44 евро; и GALVANIZED STRIPS DX51D, Нов код по ТАРИК 7212 30 00 80, размер на рулона - 0,56мм х 80 мм, Нето тегло - 6 107,00, Ед. Цена -653 евро, обща стойност 3 987, 87 евро. На основание чл. 77, § 1, б. а) и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вр. чл. 1 от Регламент (ЕО) 2019/159 е установено за същата стока допълнително (защитно) митническо задължение в размер на 4 200,89 лв. и задължение за ДДС в размер на 840,18 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
На 30.03.2020 г. вносителят "Галва Метал България" ЕООД е подал в МБ Свободна зона - Бургас митническата декларация с 20BG005808030592R3, с която е декларирал за режим допускане за свободно обращение стока - галванизирани стоманени ленти с широчина, по-малка от 600 мм - 43 196 КГ; 0.56 ММх 80 ММ -16448 КГ- БР; 0.56 ММх 122 ММ - 9649 КГ- БР; 0.56 ММх 175 ММ - 9631 КГ- БР; 0.56 ММх 200 ММ- 7468 КГ- БР; Х0059BP/Х2219EM - 21089 КГ; Х7907KK/Х1239EM 22107 КГ с произход от Република Турция. За определянето му, на митническите органи са представени Сертификат за произход S0353269 и сертификат A.TR В1093590. Деклариран е код на тарифна преференция 120 Тарифна квота и код на тарифна квота в ЕД 8/1 от МД 098609, в която връзка е приложена ставка на вносно мито в размер на 0 % и е определен размер на вносно мито - 0 лв. Към МД са приложени 2 бр. сертификати (Mill Test Certificate) от 20.03.2020 г., издадени по стандарт EN 10204, тип 3.1., от GALVA METAL SAN. VE TIC.A.S., Република Турция, съобразно които стоката не съдържа А1 (Алуминий) в химичния си състав.
Със Заповед за възлагане 3ТД-1000-409/07.06.2022 г., издадена от директора на ТД Митница - Бургас, изменена относно срока за завършване на проверката със Заповед 3ТД-1000-566/08.08.2022 г. и със Заповед 3ТД-1000-627/07.09.2022 г., издадени от надлежно оправомощено лице да замества директора на ТД Митница Бургас, е възложено извършването на последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент (EC) 952/2013 г. От вносителя са изискани анализни сертификати от производителите, от които да е виден съставът на стоката. С приемо - предавателен протокол от 15.09.2022 г. от "Галва Метал България" ЕООД са представени сертификати, издадени от YILDIZ DEMIR CELIK, и извлечение от ползваната материална отчетност на GALVA METAL SAN. VE. TIC. A.S., Република Турция, което позволява да бъдат проследени идентификационните номера на всеки един от рулоните.
При сравняване на данните в Mill Test Certificate, издаден от GALVA METAL SAN. VE. TIC. А. S., данните от материалната отчетност на износителя и данните от представените сертификати, проверяващите митнически органи са установили, че в химическия състав на стоката с посочени идентификационни номера, декларирани с процесната МД, не се съдържа алуминий, което не съответства на декларирания код по ТАРИК. Приели са, че 6-те рулона следва да бъдат класирани с код по ТАРИК 7212300080.
Според мотивите на оспорения административен акт към датата на МД за код по ТАРИК 7212300080 е предвидена непреференциална тарифна квота за стоки с произход от Турция с номер 09.8611, със срок на действие от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. Количествата по цитираната квота са изчерпани на 31.03.2020 г. Издателят на акта е обосновал извод, че допуснатите за свободно обращение стоки по процесната МД, за които е налице основание за промяна на кода по ТАРИК, не могат да бъдат обект на непреференциално тарифно третиране, съответно за тях не може да се приложи ставка на митото 0%. Административният орган е приел, че дори към 30.03.2020 г. по квота 09.8611 да е имало свободни количества, към тази дата декларираният код по ТАРИК за посочената стока е бил 7212300020 и не попада в обхвата на тарифна квота с пореден номер 09.8611, валидна за периода 01.01.2020 г. - 31.03.2020 г. Приложена е ставка на допълнително (защитно) мито в размер на 25% на основание чл. 1 § 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 и са установени допълнителни задължения за мито и за ДДС.
За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издаденото от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Формирал е извод, че са спазени изискванията за изясняване на фактите по делото и процедурата по събиране на доказателства. От дружеството са получени сертификати, които установяват химичния състав на стоките. Осигурено е правото на изслушване и представителят на дружеството е уведомен за мотивите на бъдещия акт със съобщение по чл. 22§ 6, вр. чл. 29 от Регламент ЕС 952/2013г.
След анализ на събраните доказателства решаващият състав е приел, че изводите на митническия орган са обосновани. Посочил е, че стоката не попада в хипотезата на ТАРИК 7212 30 00 20, тъй като химическият й състав не съответства на изискуемия от него в състава липсва алуминий, а следва да се приложи тарифен код 7212 30 00 80, който се отнася за други плосковалцовани продукти от желязо или нелегирани стомани с широчина по- малка от 600мм. Подчертал е, че промяната на тарифния код не се извършва заради неволна грешка в сертификата на дружеството, а поради факта, че стоките не отговарят на изискването на тарифния код за съдържание на метали. Досежно самата квота съдът е съобразил, че за да бъде ползвано количество от тарифна квота с пореден 09.8611 и с период на валидност 01.01.2020 г.- 31.03.2020 г. е необходимо по нея да има свободни количества към момента на издаване на решението за промяна на код по ТАРИК, каквито количества не са налице. Дружеството не е декларирало към датата на подаване на декларацията искане за ползване на преференциалната тарифа по ТАРИК код 7212 30 00 80, а при последвалото пропорционално разпределение на квотата по подадените заявения тя се е изчерпала.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС:
Както се сочи в касационната жалба, искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е направено в хода на първоинстанционното производство, оставено е без уважение и в производството пред Върховния административен съд се поддържа на същите основания.
Правилата за управление на тарифните квоти се съдържат в Глава 1, Обща митническа тарифа и тарифно класиране на стоки, Раздел 1 - Управление на тарифните квоти от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС. В случая митническото задължение е определено на основание чл. 77 от Регламент 952/2013 г., а не на основание чл. 79 от същия регламент, за да бъде приложима разпоредбата на чл. 86, § 6 от Регламент 952/2013 г. В този смисъл, така както е формулирано искането, то се явява неотносимо, тоест ненужно, с оглед правилното решаване на делото. По тези причини то следва да се остави без уважение. В допълнение, поставените въпроси от процесуалния представител на настоящия касационен жалбоподател не се отнасят до приложение на национални норми, които да противоречат на норма от правото на ЕС. Техният отговор не е пряко свързан с преюдициалния и тълкувателен характер на запитването, а с произнасянето по конкретния спор, което е задължение на националната инстанция. Наред с това, в спорното решение ясно е дефинирана датата на възникване на задължението 30.03.2020 г. На основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 77, § 1, б. а от Регламент 952/2013 г. и чл. 77, § 2 от същия, митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация, а именно 30.03.2020 г., а на датата на възникване на митническото задължение, възниква и задължение за ДДС. При съобразяване приложимостта на чл. 77, неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, обосновано с приложимостта на чл. 86, § 6 МКС, съгласно който когато митническото законодателство предвижда благоприятно тарифно класиране за дадена стока или пълно или частично освобождаване от вносни или износни мита съгласно чл. 56, § 2, б. г ж, членове 203, 204, 205 и 208 или членове 259 262 от регламента или съгласно Регламент (ЕО) 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на общността за митнически освобождавания, това благоприятно тарифно третиране или освобождаването се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение съгласно чл. 79 или 82 от настоящия регламент, при условие, че пропускът, довел до възникване на митническо задължение, не съставлява опит за измама. Правилно първоинстанционният съд е приел, че промяната на тарифния код не се извършва заради неволна грешка в сертификата на дружеството, а поради факта, че стоките не отговарят на изискването на тарифния код за съдържание на метали. Следва да се съобрази и обстоятелството на приложимост на чл. 86, § 6 само в случаите на възникване на митническо задължение съгласно чл. 79 или чл. 82, какъвто процесният случай не е. Член 82 регламентира възникването на митническото задължение при неизпълнение, систематичното място на същия е в раздел 2, митническо задължение при износ, а чл. 79 регламентира възникване на митническо задължение при неизпълнение. При съобразяване на направените изводи относно датата на възникване на митническото задължение и неприложимостта на чл. 86, § 6 МКС, отправеното искане се явява неоснователно и следва да се отхвърли. /в този смисъл Решение 11020/16.10.2024 г. по адм. дело 5438/2024 г/.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и в резултат на осъществения им анализ е установил релевантната фактическа обстановка, извеждайки кореспондиращи правни изводи.
Решаващият състав е извършил дължимата проверка относно компетентността на митническия орган, издал процесното Решение РЗМ-5800-654/32-117889/28.03.2023 г. Административното производство е в рамките на последващия контрол въз основа на Заповед за възлагане по чл. 84в ЗМ с ЗТД-1000-409/07.06.2022 г., изменена впоследствие със Заповеди ЗТД-1000-566/08.08.2022 г. и ЗТД-1000-627/07.09.2022 г. Твърдението за недоказаност на условията за заместване при възлагането на контрола е в противоречие с представените Заповеди ЗТД100-561/05.08.2022 г. и 0-3296/05.09.2022 г., издадени съответно от директора на ТД Митница Бургас и директора на Агенция Митници.
По аргумент от чл. 48 от Митническия кодекс на Съюза, за целите на митническия контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в МД, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. Съгласно чл. 46, § 1, митническите органи могат да извършват всякакъв митнически контрол, който считат за необходим. Според § 2, митническият контрол, различен от проверките на случаен принцип, се основава главно на анализ на риска чрез средства за електронна обработка на данни с цел идентифициране и оценка на риска, както и разработване на необходимите мерки за предотвратяване на риска въз основа на критерии, разработени на национално равнище, на равнището на съюза и където е възможно, на международно равнище. Не се отразява на законосъобразността на административния акт евентуалното неспазване на срока за извършване на последващия контрол.
Неоснователен е доводът на касатора, че в уведомлението да дружеството по реда на чл. 22, § 6 от Регламент ЕС 952/2013 не отговаря на съдържанието, което следва да има по смисъла на чл. 8 от Регламент ЕО 2015/2447, доколкото в същото не било посочено правото на достъп на дружеството до документите и информацията, които административният орган смята да използва като основание за своето решение. Съгласно чл. 8 от посочения регламент, в съобщението, упоменато в чл. 22, § 6, ал. 1 от Кодекса се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение, както и упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в б. а, съгласно приложимите разпоредби. В процесния случай приложимите разпоредби от българското национално право са тези по чл. 34 от АПК, като в уведомлението е посочено правото на лицето по чл. 34 от АПК, която разпоредба регламентира участието на страните в производството по издаване на административния акт.
Несподелима е тезата на касатора за нарушение на материалния закон, тъй като митническия орган не е отчел обстоятелството, че към датата на вноса 30.03.2020 г. квотата по твърдения от проверяващия орган правилен ТАРИК код
09.8611 не е била изчерпана. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че стоката не попада в хипотезата на ТАРИК 7212 30 00 20, предвид това, че в състава й липсва алуминий, а с оглед характера на стоките, те попадат под тарифен код 7212 30 00 80, който се отнася за други плосковалцовани продукти от желязо или нелегирани стомани с широчина по-малка от 600 мм. Тарифните квоти се управляват от Комисията и от държавите членки в съответствие със системата за управление на тарифни квоти, предвидена в членове 49-54 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Съгласно разпоредбата на чл. 51, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, количествата за всяка тарифна квота се разпределят от Комисията въз основа на получените от нея искания. Правилно съдът е приел, че в случая не е направено искане за ползване на квотата по ТАРИК код 7212 30 00 20 към датата на подаване на митническата декларация. Независимо, че стоките са отговаряли на ТАРИК код 7212 30 00 80, не може да се ползва наличната към датата на подаване на декларацията преференциална квота по него, доколкото не е било налице валидно искане от страна на дружеството и за това, поради което е начислено вносно мито в размер на 25% на основание чл. 85, § 1 от Регламент 952/2013 г. Тези съображения се споделят от настоящия касационен състав. За да се гарантира правната сигурност и контрола, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по Комбинираната номенклатура, както и в обяснителните бележки към разделите или главите (Решение на СЕС от 16 септември 2004 г. по дело DFDS, С-396/02, т. 27). Дори към датата на подаване на митническата декларация (30.03.2020 г.) по квота 09.8611 да е имало свободни количества, предвид че към тази дата декларираният код по ТАРИК за процесната стока е бил 7212300020, то същата не попада в обхвата на тарифна квота с пореден номер 09.8611, валидна за периода 01.01.2020 г. 31.03.2020 г. Неоснователно е становището, наведено в касационната жалба, че в спорното митническо решение се съдържат съществени неточности, които съдът неправилно не възприел като опорочаващи законосъобразността му. Действително датата на приемо-предавателния протокол е некоректна, като вместо 16.09.2022 г. е посочена дата 15.09.2022 г. Допусната грешка в датата на приемо-предавателния протокол в мотивите на оспореното митническо решение обаче не води до извод, че сертификатите от производителя не са представени от жалбоподателя. Правилно съдът не е възприел за основателно възражението за липса на яснота в митническото решение по въпроса, че износителят на стоките Galva Metal San Ve Tic. A.S. не е производител. Отговорът на тези възражения се намира в писмените обяснения към Искане 4 от Галва Метал България ЕООД и представените от дружеството документи. Предвид гореизложеното настоящият касационен състав намира, че оспореното решение на АССГ е постановено в съответствие с приложимите материално правни норми и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Агенция Митници, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на административния акт и ответник по касационната жалба, разноски по делото в размер на 200,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощи.