Решение № 17281 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12778/2011 г.

Решение № 17281 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12778/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Съвета за електронни медии (СЕМ), подадена чрез юрисконсулт В. Петрова против решение № 10282 от 8.07.2011 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, постановено по адм. д. № 14854 по описа за 2010 г. на този съд.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата е сочи, че СЕМ осъществява надзор върху дейността на всички радио- и телевизионни оператори. Критерий за осъществяването на дейността е наличието на лицензия или регистрация. Началният и крайният момент на периода, през който се дължи такса, могат да бъдат определени точно единствено по датата на постановяване на решението за издаване на лицензия, респективно датата на решението за регистрация, и по датата на решението за прекратяване на лицензия, респективно датата на решението за заличаване на регистрацията. По аргумент, изведен от чл. 8, ал. 4 и чл. 12, ал. 4 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност за надзор по спазване на заявен програмен продукт (ТТРТД) се твърди, че таксата се дължи до момента на прекратяване или отнемане на лицензията, съответно до момента на заличаване на регистрацията.

Тричленният състав на ВАС, Първо отделение не взел предвид, че нито ЗРТ, нито ТТРТД (отм.) съдържат хипотеза, в която годишните такси за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният/регистрираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран/регистриран. На основание чл. 142, ал. 1 АПК съставът на ВАС е трябвало да вземе предвид нормата на чл. 12, ал. 4 ТТРТД (отм.), в сила към момента на издаване на оспорения акт.

В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не обсъдил всички доводи, релевирани от страната в производството по делото. В ТТРТД (отм.) таксите са определени в зависимост от критериите, предвидени в чл. 102, ал. 5 ЗРТ, които са обективни и не са поставени в зависимост от осъществяваната от оператора дейност.

Касаторът се позовава на съдебна практика, цитирана в жалбата. Моли за отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "Роса - България" ЕООД - гр. Пазарджик, ул. "Г. Бенковски", № 100, ет. 4, ап. 16, с ЕИК 112655491, редовно призован, не е изразил становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като съдът неправилно е приложил ЗРТ и ТТРТД (отм.).

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

С оспорения АУПДВ № 63/26.10.2010 г., издаден от СЕМ, е определена годишна такса 1989,01 лв. за периода 01.05.2008 г. - 28.04.2009 г., дължима от "Роса - България" ЕООД, на основание чл. 102 ЗРТ и чл. 12, ал. 1, т. 1 от ТТРТД. С решение № 27/18.03.2008 г. СЕМ е разрешил регистрация на жалбоподателя като търговски оператор за разпространение чрез кабел и сателит на радиопрограма и осъществяване на радио дейност. На 11.04.2008 г. дружеството - жалбоподател е изпратило писмо на СЕМ, че няма техническа възможност да се възползва от направената регистрация, тъй като в Пазарджик липсва кабелна мрежа, а наземните спътникови станции се намират само в София.

С решение № 102/28.04.09 г. СЕМ е вписал служебно операторите с регистрация за създаване на радио програма и със същото решение е заличил тези оператори, които не са представили документи по чл. 111, ал. 2 ЗРТ. На 21.09.2009 г. дружеството е изпратило на СЕМ писмо от 01.10.2010 г., с което е напомнило, че лицензът не е ползван по технически причини и поради това не е платена и първоначална такса, нито е получен лицензът и не е извършвана дейност по разпространяване на програмата, поради което не се дължи такса.

При така установените факти съдът е направил извода въз основа на чл. 2, ал. 2 ЗДТ, че таксите се събират за извършена услуга от администрацията, каквато по делото не е установено да е предоставяна. Не са представени доказателства за осъществен надзор върху радиоразпространителската дейност на "Роса - България" ЕООД. Осъществяването на надзор, вменено от закона на СЕМ означава, че в тежест на този регулаторен орган е да докаже, че надзор е осъществяван. Таксата се заплаща срещу предоставена услуга, а след като не се доказа да е извършена услуга - осъществен надзор, не са налице условията на чл. 102, ал. 3, т. 3 б. "а" и "б" ЗРТ и чл. 12, ал. 1, т. 1 ТТРТД.

Решението е подписано с особено мнение от съдия В. Ковачева, която счита, че СЕМ служебно следи за наличието на програмна схема и другите документи по чл. 12, ал. 1 ТТРТД, служебно ги е изискал за процесния период и предвид непредставянето им служебно е заличил регистрацията и без направено искане по чл. 120 ЗРТ, тоест реално е извършил действия по надзор за спазване изискванията на ЗРТ от страна на жалбоподателя. Нито ЗРТ, нито ТТРТД съдържат хипотеза, в която да е предвидено, че таксите за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако регистрираният оператор фактически не извършва дейността. Напротив, чл. 12, ал. 4 ЗРТ изрично обвързва дължимостта на таксата с наличието на регистрация и прекратяването й, а според ал. 1 таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или схема, като критерий за осъществяване на тази дейност е самото наличие на лицензия или регистрация и таксата се дължи до момента на прекратяване или отнемане на лицензията, съответно до заличаване на регистрацията.

Настоящият състав на ВАС, петчленен състав на Първа колегия намира обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Същото трябва да бъде отменено и делото да се пререши, като се отхвърли жалбата на дружеството срещу АУПДВ.

Страните не спорят по фактите, а по направените въз основата на тях правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" ЗРТ радио- и телевизионните оператори заплащат годишна такса за:

• надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазване на закона и на условията, при които е издадена лицензията;

• надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема.

От тази законова редакция е видно, че таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио- и телевизионната дейност. Лицензирането не е свързано с предоставянето на услуга на физически и на юридически лица, а съставлява форма на държавна регулация на дейността на лицензираните оператори. Надзорната дейност на СЕМ е част от дейността му по чл. 20 ЗРТ и във времето тя е от датата на издаване на лицензията, респ. датата на решението за регистрация до датата на решението за прекратяване на лицензията/заличаване на регистрацията. Щом лицензията/регистрацията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, чл. 122 ЗРТ, то същата е действаща, в зависимост от начина и обема на извършване надзорната дейност. Нейното неосъществяване не представлява правоизключващ факт спрямо предвидената в чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" ЗРТ дължимост на годишна такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор.

В случая СЕМ служебно е следил за наличието на програмна схема и документи по чл. 12, ал. 1 ТТРТД, респективно след служебното им изискване и тяхното непредставяне, е заличил регистрацията на "Роса - България" ЕООД по ЗРТ. Това означава, че практически регулаторният орган е извършил надзорни действия. Настоящият касационен състав на ВАС, Първа колегия споделя особеното мнение, според което ЗРТ и ТТРТД не съдържат хипотеза, при която таксите за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако операторът фактически не извършва дейността. В същия смисъл са решение № 8459/14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2011 г., ВАС, Петчленен състав на първа колегия, решение № 15882/22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2010 г., ВАС,

Петчленен състав на първа колегия.

Решението е неправилно и трябва да бъде отменено, след което да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ.

С оглед на резултата по делото в полза на СЕМ трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 259 лв. за всяка от двете инстанции.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия