Решение № 9868 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4480/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Л. Д. У. от гр. София, чрез адв. М. Младенов, против Решение № 4729 от 05.02.2026 г., постановено по административно дело № 3300/2025 г. по описа на Административен съд София- град. С решението е отхвърлена жалбата на лицето против Решение № 1040-21-81/11.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ– София град, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-21-01405685/14.08.2023 г. на длъжностно лице по чл.114, ал.3 от КСО за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 03.08.2016 г. до 30.07.2018 г. в размер на 19 107,70 лева – главница. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се липса на надлежно събрани доказателства във връзка с упражнявания от лицето труд. Поддържа се направеното възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ. Ответникът – директорът на ТП на НОИ — София-град, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, жалбата се явява основателна. От събраните по делото доказателства е установено, че от осигурителя „Тим Л - 2015“ ЕООД за лицето Л. Д. У., в ТП на НОИ София-град са били представени Удостоверения - Приложение № 9, съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, с данни относно правото на лицето на парично обезщетение. С оглед данните, подадени от осигурителя „Тим Л - 2015“ ЕООД по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, на Л. У. е било изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за 147 работни дни в общ размер на 13 382,14 лева. От осигурителя „Сотбис“ ЕООД в ТП на НОИ София–град са били представени Удостоверения - Приложение № 9, съгласно чл.8, ал.1 от НПОПДОО, с данни относно правото на лицето на парично обезщетение по болнични листове, по които на лицето е било изплатено парично обезщетение за 127 дни в размер на 9 507,09 лв. Била извършена проверка на осигурителя „Тим Л - 2015“ ЕООД, приключила с констативен протокол, при която в „Регистър на трудовите договори" /РТД/ било установено, че има подадени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда за сключени и прекратени трудови договори с 5 лица. От дружеството не са били внасяни осигурителни вноски по фондовете на Държавно обществено осигуряване /ДОО/ за периода от м. 12.2015 г. до м. 06.2017 г. По информация и данни от ТД на НАП- София за дружеството няма подадени годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за финансовия период 2015 г. – 2017 г.; дружеството няма регистрирани фискални устройства и декларирани търговски обекти; установени са били данъчно-осигурителни задължения в големи размери и е било образувано изпълнително дело; данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са били подавани по електронен път с КЕП на упълномощено лице с генерално пълномощно. В хода на извършената проверка по реда на чл.44 – 46 от АПК до Л. У. са били изпратени Задължителни предписания № ЗД-1-21-00716220/06.02.2020 г. за предоставяне на документи и сведения, с цел изясняване на трудовата му заетост в дружеството. Разпореждането е било получено от У., като в отговор по ел. поща чрез имейл адреса на Г. И. са постъпили трудов договор, длъжностна характеристика, предизвестие и заповед за прекратяване на трудово правоотношение. Лицето не е представило други сведения относно трудовата си заетост в „Тим Л - 2015“ ЕООД. Предвид установеното, контролните органи на ТП на НОИ – София-град са приели, че лицата, за които са били подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО в периода от м. 12.2015 г. до м. 06.2017 г. вкл., не са извършвали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване по реда на КСО. Осигурителят „Тим Л - 2015“ ЕООД от месец декември 2015 г. не е извършвал стопанска дейност по смисъла на Търговския закон, която да предполага назначаване на лица по трудови правоотношения, съответно лицата, за които са подавани уведомления за сключени трудови договори и данни по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО, нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не са упражнявали трудова дейност. С Разпореждане № РВ-3-21-01405685/14.08.2023 г. на длъжностно лице по чл.114, ал.3 от КСО е било разпоредено Л. У. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 03.08.2016 г. до 30.07.2018 г. в размер на 19 107,70 лв. Изчислените и изплатени за периода от 01.04.2016 г. до 30.06.2017 г. парични обезщетения за временна нетрудоспособност чрез „Тим Л - 2015“ ЕООД в общ размер на 13 382,14 лв. са приети за подлежащи на възстановяване. Предвид обстоятелството, че Л. Д. У. не е бил осигурено лице по смисъла на чл.10 и § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО поради невъзникнало осигурително правоотношение с „Тим Л - 2015“ ЕООД, при определяне размера на изплатените му чрез „Сотбис“ ЕООД парични обезщетения е бил неправомерно включен осигурителен доход от „Тим Л - 2015“ ЕООД, поради което изплатената над дължимия размер сума от 9 507,09 лв. е подлежала на възстановяване, на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Впоследствие е издадено процесното решение на директора на ТП на НОИ — София-град, с което същият е потвърдил Разпореждане № РВ-3-21-01405685/14.08.2023 г. на длъжностно лице по чл.114, ал.3 от КСО. От извършената по делото съдебно- счетоводна експертиза е направено заключение, че дружеството „ТИМ Л - 2015“ ЕООД за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. не е осъществявало търговска дейност, а за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., на база наличната информация в Търговския регистър, експертизата е счела, че дружеството „Сотбис“ ЕООД е извършвало търговска дейност. Експертизата по делото обаче не дава отговор на въпроса дали Л. Д. У. е осъществявал трудова дейност в двете дружества. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ — София-град е издадено от компетентен по смисъла на чл.117, ал.3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване с материалния закон. Съдът е приел, че У. не е доказал да е извършвал трудова дейност за периода от м. 04.2016 г. до м. 06.2017 г., съответно не може да има качеството на осигурено лице, независимо от първоначалното наличие на останалите законови предпоставки. След заличаване на данните за посочения период У. няма право на парични обезщетения по реда на КСО по представените от „Тим Л - 2015“ ЕООД Удостоверения – Приложение № 9. Възниква също така и необходимост от преизчисление на получените парични обезщетения за временна неработоспособност по представените от „Сотбис“ ЕООД болнични листове, като се установява, че на У. са надплатени парични обезщетения за временна неработоспособност в размер на 5 725,56 лв., които са били неправилно изчислени по размер, тъй като в дохода, от който е било определено паричното обезщетение, е бил включен и доход за периода от м. 04.2016 г. до м. 06.2017 г. от осигурителя „Тим Л - 2015“ ЕООД. По тези съображения е приел, че неоснователно получените плащания следва да бъдат възстановени, поради което правилно директорът на ТП на НОИ е потвърдил издаденото разпореждане. Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност на задълженията първоинстанционният съд се е аргументирал, че за периода от 2 г., 10м. и 7 дни, в който е проведено контролно производство на осигурителя „Тим Л - 2015“ ЕООД, започнало със сигнал с вх. № 1042-21-10#9/09.05.2018 г. и приключило с издаване на Констативен протокол № КВ-5-21-00899477/16.03.2021 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-21-00899478/16.03.2021 г., давността е била спряна, поради което издаденото Разпореждане № РВ-3-21-01405685/14.08.2023 г. се явява постановено в нормативно определения петгодишен давностен срок и обхваща всички изплатени парични обезщетения за временна нетрудоспособност, получени от Л. У. за периода от 03.08.2016 г. до 30.06.2017 г. Настоящият касационен състав се солидаризира изцяло с изводите на административния съд, че в конкретния случай събраните по делото доказателства не водят до извод, че релевантният факт – упражняване на трудова дейност от страна на Л. Д. У. в дружеството „Тим Л - 2015“ ЕООД в периода от 01.04.2016 г. до 30.06.2017 г., е доказан при условията на пълно и главно доказване. Представените в административната преписка документи, с които са аргументирани доказателства в тази насока, а именно трудов договор, длъжностна характеристика, предизвестие и заповед за прекратяване на трудово правоотношение, съпоставени с останалите доказателства – липсата на подадени годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за финансовия период 2015 г. – 2017 г. за дружеството, както и липсата на регистрирани фискални устройства и декларирани търговски обекти, водят до единствения възможен извод, възприет и от административния орган в издаденото Решение № 1040-21-81/11.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София-град за липса на трудова дейност на лицето в посочения период. По отношение на представените от „Сотбис“ ЕООД болнични листове, следва да се уточни, че обезщетенията по тях са били неправилно изчислени по размер с оглед неправилно включения осигурителен доход за периода от м. 04.2016 г. до м. 06.2017 г. вкл. от осигурителя „Тим Л - 2015“ ЕООД, като не се твърди липса на реално положен труд при работодателя „Сотбис“ ЕООД. По отношение на релевираното и в касационната жалба възражение за изтекла погасителна давност следва да се прецизира периодът, през който давността е била спряна, като се отчете, че със Заповед № ЗР-5-21-00716215/06.02.2020 г. е била възложена пълна ревизия на дружеството „Тим – Л 2015“ ЕООД. Доколкото спорът се отнася за парични обезщетения, дължими за периода от 03.08.2016 г. до 30.07.2018 г., началната дата на погасителната давност за задълженията се изчислява съгласно разпоредбата на чл.115, ал.1, изречение първо от КСО, според която вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. По този начин за задълженията от м. 08.2016 г. до м. 12.2016 г. погасителната давност е започнала да тече на 01.01.2017 г. и 5-годишният давностен срок по чл. 115, ал. 1 от КСО е следвало да изтече на 01.01.2022 г., съответно за задълженията от м. 01.2017 г. до м. 12.2017 г. погасителната давност е започнала да тече на 01.01.2018 г. и е следвало да изтече на 01.01.2023 г., а за задълженията от м. 01.2018 г. до м. 12.2018 г. погасителната давност е започнала да тече на 01.01.2019 г. и е следвало да изтече на 01.01.2024 г. Доколкото между проведеното срещу осигурителя „Тим – Л 2015“ ЕООД контролно производство и производството по възстановяване на неоснователно изплатеното парично обезщетение поради общо заболяване има преюдициална зависимост, то същото следва да се отчита като производство по смисъла на чл.115, ал.5, т.2 от КСО. Неправилно АССГ е възприел началния период на контролното производство за осигурителя „Тим – Л 2015“ ЕООД като производство по смисъла на чл.115, ал.5, т.2 от КСО, започнало със сигнал с вх. № 1042-21-10#9/09.05.2018 г., съответно неправилно е бил определен и началният период, както и срокът на спиране на давността. В настоящия случай контролното производство за осигурителя „Тим – Л 2015“ ЕООД е започнало със Заповед № ЗР-5-21-00716215/06.02.2020 г., с която, на основание чл.107 от КСО и чл.11, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, е било възложено да се извърши пълна ревизия по разходите на държавно обществено осигуряване на „Тим – Л 2015“ ЕООД за ревизионния период от 19.11.2015 г. до 31.01.2020 г. Следователно неправилен е изводът на съда, че давността е спряна за 2 години, 10 месеца и 7 дни (от 09.05.2018 г. до 16.03.2021 г.), като за начална дата за спиране на давността е следвало да бъде определен моментът на образуване на административното производство против осигурителя „Тим – Л 2015“ ЕООД – 06.02.2020 г., до приключване на контролното производство с издаване на констативен протокол и задължителни предписания на 16.03.2021 г., при което давността е била спряна за период от 1 година, 1 месец и 10 дни. В тази връзка отново трябва да бъде изследван въпросът: изтекла ли е погасителната давност за част от изплатените парични обезщетения, за каква част и в какъв размер. Тъй като отговорите на тези въпроси изискват специални знания в областта на счетоводството, като същите са от съществено значение за изясняване на всички факти и обстоятелства по случая, то съдът е имал задължението по реда на чл.49 от АПК да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да изясни възникналите в хода на производството въпроси, за които той няма необходимите специални знания. Касационният съд, като контролна инстанция, е обвързан от фактическите констатации на предходната инстанция и не може да навлиза по същество в материалноправния спор. Той не е снабден с правомощията на първата инстанция за провеждане на състезателно производство, гарантиращо установяването на истината за материалния въпрос, но може да следи дали фактическите изводи на първоинстанционния съдия не нарушават законите на мисленето, дали са изложени последователни и логични съждения относно фактите по делото. Административният съд не е установил в пълнота фактите, като не е анализирал изцяло събраните по делото доказателства, от които да може да бъде направен аргументиран извод относно обстоятелството дали неоснователно получените плащания следва да бъдат възстановени. Допуснатите съществени нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на жалбоподателя относно законосъобразността на акта, на всички основания по чл.146 от АПК, както и да се съберат и анализират всички относими доказателства, вкл. във връзка с размера на получените парични обезщетения по периоди. Съдът следва да допусне и съдебно-счетоводна експертиза, след като даде възможност на страните в процеса да формулират задачи за същата, която да даде заключение по основните въпроси, касаещи паричните обезщетения, периода, за който те се отнасят и техния индивидуален размер. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.2, т.1 и 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл.226, ал.3 от АПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,