Решение № 107 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4787/2007 г.

Решение № 107 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4787/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от д-р М. Д. Г. ЕГН .........., гр. С. против въззивно решение на Софийски градски съд, IV "а" състав от 10.05.2007 г., постановено по гр. д. № 4032/2006 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на СРС, 52 състав от 9.01.2006 г. по гр. д. № 52000343/2002 г. в частта, с която е уважен иска на "Диагностично-консултативен ц. ("ДКЦ") ХХV-С." ЕООД, гр. С. против д-р М. Д. Г. с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, като ответницата е осъдена да върне на "Д" ЕООД, гр. С. процесния имот-кабинет № 1* находящ се в гр. С., кв. "М", ул. "С" № 20, ет. 1, както и да заплати на ищеца 294 лв. за направените по делото разноски, както и в частта, с която са отхвърлени предявените от д-р М. Д. Г. против "Д", ЕООД, гр. С. инцидентни установителни искове за признаване за нищожно допълнително споразумение от 27.12.2001 г. към договор за наем от 1.02.2001 г., поради противоречие с чл. 9 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Столичния общински съвет с решение № 2 по протокол № 10/3.04.2000 г. и поради антидатиране. Обезсилено е като недопустимо постановеното от СРС, 52 състав на 12.06.2006 г. по същото дело постановеното по реда на чл. 193 ГПК допълнително решение, с което е признато за установено, че за времето от 1.07.2001 г. до 18.04.2002 г. между д-р М. Д. Г. и "Д" ЕООД, гр. С. е съществувало безсрочно наемно правоотношение с предмет кабинет № 108 и е върнато делото на районния съд за произнасяне по инцидентния установителен иск с правно основание чл. 97 ГПК за установяване, че страните са обвързани от безсрочен наемен договор по отношение на процесния имот. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При констатиране на недопустимост моли да се прекрати производството по делото и да се обезсилят постановените решения. При констатиране на неправилност моли да се отмени въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения срещу касатора иск и да се уважат предявените инцидентни установителни искове, алтернативно възражението за унищожаване на допълнителното споразумение от 27.12.2001 г. към наемния договор от 1.02.2001 г. Изложеника конкретни доводи за недопустимост и за неправилност на решението. Първото оплакване на касатора е срещу извода на въззивния съд, че искът е предявен срещу надлежна страна. Счита, че пасивно легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 233 ЗЗД е само страната по договора за наем в случая - д-р М за първична медицинска помощ-Индивидуална практика за първична медицинска помощ, вписана в регистъра на РЦЗ-София-град под № 0* партида 1, том I, стр. 2383. Д-р Г. в качеството на стоматолог в "Д", ЕООД, гр. С., както е посочено в исковата молба, не е страна по договора за наем и не е пасивно легитимиран ответник да отговаря по предявения иск. Оплакванията по съществото на спора са срещу извода на въззивния съд, че процесният кабинет не е освободен от д-р Г. че след прекратяване на наемния договор тя е длъжна да върне на наемодателя имота, предмет на договора. Касаторът поддържа, че този извод би бил правилен в случай, че наемателят държи имота, предмет на договора за наем. В конкретния случай наемодателят по насилствен начин си е осигурил достъп до помещението и държането на имота от наемателя е отнето насилствено по заповед на управителя на "Д" ЕООД. По този начин наемодателят неправомерно си е възвърнал фактическата власт върху процесния имот и до настоящия момент владението върху кабинета на наемателя не е възстановено. При това положение предявеният иск е неоснователен и като е приел друго съдът е нарушил материалния закон. Относно инцидентните установителни искове касаторът поддържа оплакването, че съдът в нарушение на чл. 188 ГПК не е обсъдил събраните по делото доказателства относно: инцидентен установителен иск за установяване съществуването на безсрочно наемно правоотношение между "V" ЕООД и М. Д. Г.- ИППМП; установителен иск за установяване недействителност на допълнително споразумение от 27.12.2001 г. към договора за наем поради противоречие с императивно установения ред за сключване на договори за наем за имоти- публична общинска собственост по Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, както и невъзможност на допълнителното споразумение да породи правни последици с обратна сила поради противоречие с чл. 236, ал. 1 ЗЗД, алтернативно да се уважи възражение на ответницата за унищожаване на допълнителното споразумение от 27.12.2001 г. на основание чл. 29 ЗЗД. За ответника по касация "Д" ЕООД, гр. С. не е изразено становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК. Жалбата е процесуално допустима в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл. 233, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За да се произнесе по основателността на жалбата в тази част на въззивното решение Върховният касационен съд, III г. о. приема следното: От фактическа страна въззивният съд е приел, че по силата на наемен договор, сключен от страните на 1.02.2001 г. между тях е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответницата за временно възмездно ползване кабинет № 108 на първия етаж от сградата на "Д" ЕООД, гр. С. за срок до 30.06.2001 г. След изтичане срока на наемния договор (30.06.2001 г.) ответницата е продължила да ползва наетото помещение със съгласието и без противопоставянето на наемодателя и съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД наемният договор е продължен за неопределен срок. С допълнително споразумение страните по договора са се съгласили договорът отново да стане с определен срок-до 31.12.2001 г., като допълнителното споразумение е подписано на 27.12.2001 г. След изтичане на този срок (след 31.12.2001 г.) ответницата е продължила да ползва кабинета със знание и без противопоставяне на наемодателя и договорът отново е станал за неопределено време. С нотариална покана от страна на наемодателя, връчена на наемателя на 18.03.2002 г. ответницата е поканена да освободи кабинета. По този начин наемодателят е отправил на наемателя волеизявление за прекратяване на наемния договор по смисъла на чл. 238 ЗЗД, въз основа на което съдът е счел, че след като е изтекъл един месец от датата на получаване на нотариалната покана (на 18.04.2002 г.) наемното правоотношение е прекратено по силата на закона. При тези данни от правна страна съдът е приел, че е установен по делото фактическия състав на разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, поради което искът е основателен и е уважен. Въззивното решение в тази част е правилно. Доводът на касатора за процесуална недопустимост на предявения иск, поради липса на пасивно легитимиран ответник е поддържан и пред въззивния съд. Съдът е обсъдил довода и правилно го е отхвърлил, като изразеното от съда разбиране се възприема от настоящия състав. След като с исковата молба се твърди, че процесният наемен договор е сключен между ищеца и д-р М. Д. Г. последната е процесуалноправно легитимирана да отговаря по иска. Дали тя е материалноправно легитимирана да отговаря по иска е въпрос по съществото на спора, на който съдът е длъжен да отговори със съдебното решение. Доводите на касатора срещу извода на съда, че процесният кабинет не е освободен от д-р Г че тя е длъжна да върне имота на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД са неоснователни. Позовавайки се на безспорни данни по делото касаторът счита, че наемодателят по насилствен начин си е осигурил достъпа до помещението с отнемане от наемателя държането на кабинета от комисия, назначена със заповед на управителя на "Д." ЕООД. По този начин наемодателят неправомерно си е върнал фактическата власт върху имота и до момента владението на наемателя не е възстановено, поради което счита неоснователно искането за предаване на вещта, предмет на договора за наем. Доводът е поддържан и с въззивната жалба, обсъден е от въззивния съд и обосновано е отхвърлен. Законосъобразно въззивният съд е уважил иска, като се е позовал на разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, по силата на която наемателят е длъжен да върне на наемодателя вещта, предмет на наемния договор след прекратяването на договора. Под "връщане" на имота, предмет на наемния договор, законът разбира предаването му от страна на наемателя на наемодателя. Предаването на имота не се изчерпва само и единствено с преустановяване ползването му от страна на наемателя. Имотът е предаден по смисъла на чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота и му го е предал в състоянието, в което имотът е бил към момента на сключване на наемния договор. Предаването на държането на имота в състоянието, в което е бил към момента на сключването на наемния договор включва комплекс от фактически действия, които законът е възложил на наемателя именно с разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. На първо място имотът трябва напълно да се опразни от вещи и друго имущество на наемателя, трябва да се предаде ключа от имота от наемателя на наемодателя и пр. По жалбата срещу въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по предявените инцидентни установителни искове: инцидентен установителен иск за установяване съществуването на безсрочно наемно правоотношение между страните; инцидентен установителен иск за установяване недействитеност на допълнителното споразумение от 27.12.2001 г. поради противоречие с реда за сключване договори за наем за имоти-публична общинска собственост по силата на чл. 9 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и поради антидатиране, както и невъзможност на допълнителното споразумение да породи правни последици с обратна сила поради противоречие с чл. 236, ал. 1 ЗЗД, алтернативно да се уважи възражението на ответницата за признаване на допълнителното споразумение за унищожаемо на основание чл. 29 ЗЗД: Касационната инстанция служебно извършва проверка относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, независимо дали страните навеждат такива доводи. В изпълнение на посоченото правомощие настоящият състав на ВКС приема, че въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на районния съд от 9.01.2006 г., с което са отхвърлени предявените от ответницата инцидентни установителни искове е процесуално недопустимо и следва да се обезсили и в тази част следва да се прекрати производството по делото. Следва да се обезсили въззивното решение и в частта, с която е върнато делото на СРС, 52 с-в за произнасяне по инцидентния установителен иск за приемане за установено, че страните по делото са обвързани от безсрочен наемен договор за процесния кабинет. Инцидентен установителен иск по смисъла на чл. 118 ГПК е искът, който се предявява от ищеца или от ответника по висящ процес, образуван по основния иск, предмет на делото. С инцидентния установителен иск се цели да се установи съществуването или несъществуването на правоотношение, което е обуславящо (преюдициално) по отношение на спорното право, предмет на основния иск, по повод на който е образувано делото. Без становище по преюдициалното правоотношение съдът не може да се произнесе по правоотношението, предмет на спорното право. Конкретният случай не е такъв. Правоотношенията, предмет на предявените от ответницата инцидентни установителни искове не са обуславящи (преюдициални) по отношение на спорното право, предмет на делото, поради което липсва правен интерес за предявяване на посочените установителни искове. Спорното право между страните е възникнало по повод сключения между тях наемен договор. Следователно, предмет на делото са правоотношенията между страните по повод наемния договор, в т. ч. последиците от прекратяването му. Въпросите: наемното правоотношение, възникнало като срочно превърнало ли се е в безсрочно, действителността надопълнителното споразумение от 27.12.2001 г. и пр. касаят иска, предмет на делото и нямат обуславящ характер по отношение на този иск. По посочените въпроси съдът е длъжен да се произнесе по необходимост, за да може да реши спора между страните, предмет на делото. Районният съд процесуално недопустимо е приел за съвместно разглеждане с основния иск предявените от ответницата инцидентни установителни искове, а въззивният съд не е констатирал процесуалната им недопустимост. Следва да се остави в сила въззивното решение, с което е обезсилено като недопустимо решението на районния съд от 12.06.2006 г. В тази част въззивното решение е правилно, като краен резултат, но по други съображения (изложените по-горе). Върховният касационен съд, състав на III г. о.