Решение № 12892 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 74е, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти /Наредбата/. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение /ТП/ ДЛС-Несебър чрез юрисконсулт М.Трендафилов, срещу решение 516/18.05.2023г. постановено по адм. дело 387/2023г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като е налице нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване обжалвания административен акт. Претендира разноски. Представя писмени бележки. Ответникът Стоник Груп ООД, чрез адв. Р.Диев, в депозиран писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й и претендира оставяне в сила на атакувания съдебен акт, ведно с присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът Каравел 79ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Бургас е подадената от Стоник Груп ООД жалба срещу Заповед ОД-03-24/24.02.2023 г. на директора на Териториално поделение "Държавно ловно стопанство Несебър", с която на основание участникът Каравела 79ЕООД е определен за спечелил електронен търг с наддаване за продажба на стояща дървесина на корен за обект 2309К на територията на ТП ДЛС-Несебър, ЮИДПДП ГР. Сливен, а Стоник групООД е класиран на второ място. С обжалваното решение 516/18.05.2023г. постановено по адм. дело 387/2023г., Административен съд - Бургас е отменил оспорваната заповед. За да постанови този резултат, съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че формално са спазени изискванията на относимата нормативна уредба по провеждане на електронната тръжна процедура. Съдът е счел, че административния орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Установено е, че основание послужило за откриване на електронния търг с наддаване е чл.112, ал.1, т. 1 от Закона за горите във вр. с чл. 46, ал.1 , чл. 49, ал.1, т. 3, чл. 74, ал.1 и ал. 2, т. 1 от Наредбата, като в заповедта за откриване административния орган не е посочил, на коя хипотеза на чл. 9, ал.2 от Наредбата органа се е позовал. А в утвърдените тръжни условия в т.1.5 е посочено изискване към участниците да са преработили през предходната година в собствен обект по чл. 206 от ЗГ количества дървесина не по малко от тези за обект, за който участват, когато е приложимо, като изискването не се прилага за търговци, регистрирани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел през годината на провеждане на процедурата. Следователно административния съд е приел, че ако в случая следва да намери приложение хипотезата на чл. 9, ал.2, т. 3 от Наредбата е следвало изрично органа да го посочи в заповедта за откриване на търга. За безспорно е установено, че датата на която е открита процедурата не се вмества в т.1 и т. 2 на чл.9, ал. 2 от Наредбата, т.е. процедурата проведена през февруари следва да бъде проведена на основание т. 3 на чл. 9, ал. 2 от Наредбата, за което обаче доказателства по чл. 47, ал. 6 от Наредбата не се изискват. Въз основа на което съдът е достигнал до извода, че в настоящия случай е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. За неоснователни са приети доводите, от една страна че е напълно достатъчно, позоваването на израза когато е приложимо, без да е налице конкретизация, а от друга страна, че административния орган не е посочил втора дата и час за провеждане на търга. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил фактически установявания по всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи в съответствие с приложимите материални разпоредби, към които касационната инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Със заповедта за откриване на процедурата Електронен търг с наддаване с предмет продажба на стояща дървесина на корен, обособена в Обект 309К в района на дейност на ТП ДЛС Несебър на основание чл.46, т.1 от Наредбата, според която продажбата на дървесина се извършва на стояща дървесина на корен. В процедурата се допускат до участие - търговци, регистрирани в публичния регистър по чл. 241 от ЗГ, притежаващи удостоверение за регистрация за съответната дейност, за които не са налице обстоятелства по чл. 18, ал.1, т. 3 от Наредбата, внесли гаранция за участие и изискуемите документи, съгласно Тръжните условия и отговарящи на определените в тях изисквания към участниците и техническите изискванията извършване на дейността по ползване на дървесината. В т. 1.5 от Условията за провеждане на електронния търг с наддаване за продажба на стояща дървесина на корен от горски територии държавна собственост стопанисвани от ТП ДЛС-Несебър, в раздел V. Участници в търга е въведено изискване, участниците да са преработили през предходната година в собствен обект по чл. 206 от ЗГ количества дървесина не по малко от тези за обект, за който участват, когато е приложимо, като изискването не се прилага за търговци, регистрирани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел през годината на провеждане на процедурата. Обстоятелствата по т.1.5, административният орган е заявил, че се доказват от всички участници с обобщена справка за количествата на постъпилата преработената и експедираната дървесина за обем преработена дървесина през 2022 г., не по малък от посоченото за обекта количество в заповедта, ако е приложимо. Въз основа на гореизложеното правилно е прието, че е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че административния орган в тръжните условия никъде не е конкретизирал коя е приложимата хипотеза на чл. 9, ал. 2 от Наредбата, а е изискал да се представи доказателство по чл. 47, ал. 6 от Наредбата, което е неприложимо в случай, че в проведената тръжна процедура е приложима хипотезата на чл. 9, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че не е необходимо да бъде доказван периода по чл. 9, ал.2 от Наредбата. В заповедта за откриване на тръжната процедура, респективно в утвърдените условия е разписан реда за провеждане на самата процедура, както и съответните изисквания към кандидатите. Недопустимо е по тълкувателен път или да се приеме че е безспорно доказан срока по чл. 9, ал. 2, от Наредбата, предвид датата на която следва да се проведе тръжната процедура. Следователно наличието, респективно липсата на позоваване на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата следва да се преценява въз основа на изложените от административния орган мотиви, а не съдът да допълва мотивите със собствени съображения, още повече, че не е в правомощията на съда да замести волята на решаващия орган, като вместо него по тълкувателен път приеме за относими към съответната процедура конкретен срок. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Предвид изхода на спора заявената от ответната страна претенция за присъждане на разноски е основателна. Същите възлизат на 800 лева и представляват адвокатски хонорар. Изплащането на посочената сума в брой се установява с отразеното в представения договор за правна помощ. Съобразно правилото на чл.173, ал.1 от АПК разноските следва да се възложат на ТП ДЛС-Несебър. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,