Решение № 6011 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2010 г.

Решение № 6011 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2010 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Петър Иванов Димитров против решение № 670 от 7.12.2009 г. по адм. дело № 523/2009 г. на Плевенския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № РД 15-6554 от 26.09.1998 г. на кмета на община Плевен. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че ползвателят е встъпил в правата на предходен ползвател на базата на решение от общинския съвет и извършена оценка. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 г. Образувано е по жалба, подадена от Петър Иванов Димитров за обявяване нищожността на заповед № РД 15-6554 от 26.09.1998 г. на кмета на община Плевен. Твърдял е, че лицето, адресат на заповедта, няма качеството на ползвател, което лишава оспорената заповед от правно основание за издаването й. От приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е започнато по молба от Павел Генков Симеонов, потвърдена със заявление от 16.12.1997 г. до кмета на общината за признаване право да придобие собствеността върху имот № 575 с площ от 600 кв. м, находящ се в местността "Стражата - II". Посочил е, че имотът е застроен и едновременно с това засаден с лозе и овощна градина. Позовал се е на решение № 58 от 1979 г. на ИК на ОНС - Плевен и на строително разрешение. Към молбата е приложил удостоверение № 173 от 3.06.1985 г. Комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. е дала становище, че той отговаря на законовите изисквания. На основата на нейното решение, кметът е издал обжалваната заповед, с която е признал право на ползвателя при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху описания имот, като за целта се извърши оценката му. Към преписката е приложено решение № 58 от 25.04.1979 г., взето на заседание по протокол № 7. С т. 2 от него е разрешено да се прехвърлят парцели чрез оценка в различните райони на Плевенското землище на 30 граждани. В списъка към решението под № 25 е посочен Павел Генков Симеонов - купувач на имота от Радослав Симов Маринов. При тези данни по делото, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила. Обсъдил е внимателно възраженията на жалбоподателя за липса на правно основание за признаване право на трансформация в полза на Павел Генков Симеонов. За целта се е позовал на решението на ИК на ОНС, по силата на което всички права от праводателя Радослав Маринов са преминали към него. Съобразил е и отбелязванията в намиращия се по преписката картон на Симеонов и издаденото удостоверение за предоставено право на ползване. Това му е дало основание да приеме, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон и не е нищожна. Счел е същата за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни основания се повтарят доводите, направени в първоинстанционното производство. Те са неоснователни. Заявлението, с което е започнато административното производство отговаря на изискванията на § 61, ал. 2, т. 2 от ПМС 456/1997 г., тъй като към него е приложено удостоверение № 173 от 3.06.1985 г. В него е удостоверено, че на основание решение № 58 от 1979 г. на ОНС на Павел Генков Симеонов е предоставено право на ползване върху описания имот № 575 с площ от 600 кв. м. Изрично е отразено, че ползвателят го е закупил от Радослав Маринов. Решението на ИК на ОНС е приложено по преписката и от приложенията към него правилно е установено даването на съгласие за извършване на прехвърлянето от един ползвател на друг такъв. При наличието на нарочно взето решение на заседание на изпълнителния комитет на съвета е неоснователно възражението, че липсвало решение на компетентния държавен орган за предоставяне право на ползване на Павел Генков Симеонов. С това решение са предоставени права на Симеонов именно в качеството му на ползвател, независимо, че това е извършено не чрез първично предоставяне право на ползване върху имота, а чрез одобряване на прехвърлянето му от страна на предходен ползвател. За целта е извършена оценка и е определена цената на прехвърленото право. Необосновано се твърди, че Павел Симеонов не фигурира сред списъка на лицата, към предложението, гласувано от общинския съвет. Вносител на това предложение е завеждащият служба "Земеделие" при ОбНС, като то съдържа два списъка: първият е за безвъзмездно прехвърляне на парцели, а вторият за прехвърляне чрез оценка. Заинтересованата страна фигурира във втория списък под № 25. Неоснователно е и възражението, че в удостоверението за предоставено право на ползване № 173 от 3.06.1985 г. било цитирано ПМС 11 от 2.02.1982 г. - т. е. акт на Министерския съвет, издаден след взетото решение от ИК на ОНС, което е от 1979 г. Министерските постановления, въз основа на които са предоставени правата на ползвателите по прехвърлителните сделки са изрично посочени в предложението, внесено за разглеждане на заседанието на изпълнителния комитет. Това са ПМС 21 и ПМС 12. Явно се касае за ПМС 21 от 1963 г. и ПМС 12 от 1971 г., които са включени в изброените актове в § 63 от ПМС 456/1997 г. Приетата вече за установена от административния съд фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателства, приложени към касационната жалба. Те отново повтарят материалите и протокол № 7 от 25.04.1979 г., които неколкократно са прилагани в първоинстанционното производство. Неоснователно обаче се твърди, че ползвателят не фигурира в списъка, представен от касатора. Този списък съдържа само първата част, в която са посочени лицата с безвъзмездно предоставено право. А ползвателят попада във втората част на списъка, съдържащ лицата, получаващи правото на ползване след оценка. Представените две съдебни удостоверения от кмета на община Плевен: първото от 29.04.2010 г. и второто от 21.0.9.2010 г. също не налагат изводи, различни от изложените от съда. Нещо повече - във второто удостоверение се доуточнява, че правата си ползвателят е придобил съгласно решение № 58/1979 г. в приложение на действащото към тази дата ПМС 76/1977 г. То също е включено след актовете на МС в § 63 от ПМС 456/1997 г. На последно място в касационното производство се оспорва застрояването на имота, като се твърди, че постройката в него не съответства на понятието сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Този довод също не намира опора в данните по делото. Още в първата молба от 3.07.1992 г., Павел Симеонов е описал постройка с площ от 20 кв. м и посочено строително разрешение № 103. Постройката с маркировка "МЖ" е отразена и на приложената към преписката скица. Като такава тя не попада сред обектите, изброени в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, които не се считат за сгради по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. От извършения анализ се установява неоснователност на касационната жалба. Решението на съда, като правилно и постановено в съответствие с материалния закон следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,