Решение № 4373 от 10.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието, храните и горите срещу решение 1753 от 01.10.2021 г., постановено по адм. дело 1000/2021 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед РД 09-155 от 23.02.2021 г. в частта й относно части от 12 броя парцели, които са останали извън специализирания слой Площи, допустими за подпомагане (ПДП) за кампания 2020 г. одобрен с посочения административен акт. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона. Касаторът счита, че съдът не е анализирал и не е взел предвид актуалните за процесната година данни от теренните проверки. Наведени са доводи, че изводите в съдебното решение са базирани изцяло на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която според касационния жалбоподател почти изцяло отхвърля коректността на данните за недопустимост на процесните площи за кампания 2020 г. по отношение на всички 12 парцела, неправилна е, противоречи на установеното от органа в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед като на практика не го опровергава. При това при постановяване на решението не били обсъдени всички събрани в хода на производството доказателства, което обосновавало извод за постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което оспорването на заповедта да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писменото си становище пълномощникът на ответната страна адв. В. Милушева оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед РД 09-155 от 23.02.2021 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2020 г., в частта относно имоти с идентификатори: 1. 57769-52-1-3, находящ се в землището на с. Попско, общ. Ивайловград, обл. Хасково, със заявена площ от 0.54 ха и с площ извън окончателния слой ПДП /размер на недопустимата площ/ от 0.54 ха; 2. 06817-76-1-2, находящ се в землището на с. Бубино, общ. Ивайловград, обл. Хасково, със заявена площ от 0.22 ха и с площ извън окончателния слой ПДП от 0.22 ха; 3. 57769-125-1-4, находящ се в землището на с. Попско, общ. Ивайловград, обл. Хасково, със заявена площ от 2.79 ха и с площ извън окончателния слой ПДП от 2.56 ха; 4. 57769-125-2-3, находящ се в землището на с. Попско, общ. Ивайловград, обл. Хасково, със заявена площ от 0.27 ха и с площ извън окончателния слой ПДП от 0.19 ха; 5. 57769-14-3-3, находящ се в землището на с. Попско, общ. Ивайловград, обл. Хасково, със заявена площ от 3.91 ха и с площ извън окончателния слой ПДП от 2.36 ха; 6. 57769-22-28-1, находящ се в землището на с. Попско, общ. Ивайловград, обл. Хасково, със заявена площ от 0.94 ха и с площ извън окончателния слой ПДП от 0.45 ха; 7. 57769-225-4-3, находящ се в землището на с. Попско, общ. Ивайловград, обл. Хасково, със заявена площ от 0.14 ха и с площ извън окончателния слой ПДП от 0.08 ха; 8. 57769-26-1-3, находящ се в землището на с. Попско, общ. Ивайловград, обл. Хасково, със заявена площ от 0.60 ха и с площ извън окончателния слой ПДП от 0.45 ха; 9. 06817-23-3-1, находящ се в землището на с. Бубино, общ. Ивайловград, обл. Хасково, със заявена площ от 0.12 ха и с площ извън окончателния слой ПДП от 0.03 ха; 10. 06817-5-2-1, находящ се в землището на с. Бубино, общ. Ивайловград, обл. Хасково, със заявена площ от 0.28 ха и с площ извън окончателния слой ПДП от 0.07 ха; 11. 06817-7-1-2, находящ се в землището на с. Бубино, общ. Ивайловград, обл. Хасково, със заявена площ от 0.38 ха и с площ извън окончателния слой ПДП от 0.09 ха; 12. 81044-46-1-1, находящ се в землището на с. Черничино, общ. Ивайловград, обл. Хасково, със заявена площ от 2.05 ха и с площ извън окончателния слой ПДП от 0.28 ха. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта в оспорваната й част, върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъдил МЗХГ да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1624 лева. Решението е валидно и допустимо постановено е в изискуемата от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. С оглед на това спорът между страните в настоящето производство е относно правилността на извода за материална незаконосъобразност на заповедта. Решението е правилно като материално законосъобразно. АС Пловдив е изложил подробни съображения за неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби за всеки един от процесните парцели в оспорените части, съобразявайки установените по делото факти. Вярно е, че съдът е базирал изводите си и на приетата по делото експертиза, но противно на твърденията в касационната жалба вещото лице Л. Добрева е изготвило същата след детайлно анализиране на представените с административната преписка доказателства електронния носител с имотите, хартиените снимки, относимата нормативна база, картен материал от Заявление 2020 с УРН 650005 и УИН 16/020620/08454 на процесните парцели, като констатациите й са описани подробно за всеки от парцелите, при което правилно съдът е кредитирал същата. Процесуалният представител на органа не е присъствал в о.с.з., проведено на 09.09.2021 г., в което е проведен подробен разпит на експерта, същата е защитила експертизата си и тя е била приета от съда. Направените фактически констатации от АС Пловдив не са опровергани от касатора с представяне на допустими по ГПК и АПК писмени или гласни доказателства, поради което оплакванията са неоснователни. Недопустимо е с доводи в касационната жалба да се оспорва експертното заключение, тъй като за касационната инстанция е налице забрана за нови фактически установявания по арг. от чл. 220 от АПК. Няма спор по делото, че органът е спазил административно процесуалните правила, предвидени за издаване на заповедта, спорът е относно направените изводи при извършената дешифровка на актуалната релевантна за кампанията 2020 г. цифрова ортофото карта. По отношение на всички имоти, предмет на спора, е направен обстоен преглед и анализ както на снимките от сателитното заснемане, така и данните от протокола за специализирана теренна проверка и установеното на място. Изводът на вещото лице е, че за парцелите, в с. Бубино, с. Попско и с. Черничино има установени несъответствия между снимките от специализираната теренна проверка на място и реалното (към момента) състояние на парцелите, с които е кандидатствал жалбоподателя; те отговарят на изискванията за подпомагане, тъй като през годините са почиствани и има изменение в състоянието им спрямо ЦОФК 2017 г. В случая вещото лице е направила извод, че именно тази дешифровка е извършена неправилно. При извършената проверка на доказателствата, събрани в хода на производството настоящият състав намира, че изводите на АС Пловдив, че процесните части от имоти не попадат в категорията на имотите по чл. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и по отношение на тях са налице предпоставките по чл. 8, ал. 2 от същата, като липсват предпоставките по чл. 10, ал. 1 и ал. 2, тъй като за нито един от тях не е установено да е трайно или временно неподходящ за подпомагане, са обосновани и законосъобразни и следва да бъдат изцяло споделени. Решението е и обосновано, тъй като е базирано изцяло на събраните по делото доказателства, които съдът е обсъдил изключително подробно, разглеждайки ги поотделно и в съвкупност, а направените изводи са в съответствие с установените по делото факти. Направените правни изводи въз основа на тези фактически установявания са в съответствие с приложимите в случая материално правни разпоредби. При извършената проверка не се установи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила страните са имали възможност да участват активно в производството, да сочат доказателства и да обосновават становището си по законосъобразността на оспорения административен акт. Противно на твърденията в касационната жалба, като бе посочено по-горе, съдът е постановил решението си след пълен и всестранен анализ на събраните в хода на производството доказателства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 400 лв., за които страната е представила писмени доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение