Решение № 106 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5987/2007 г.

Решение № 106 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5987/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. във вр. с чл. 231, ал. 1, буква "е" ГПК (отм.). Образувано е по молбата на Н. А. Д. от гр. В. за отмяна на определението на Варненския окръжен съд от 26.02.2006 г., постановено по гр. д. № 2207/2006 г., с което производството по делото е прекратено и същото е върнато на Варненския районен съд за изпълнение на процедурата по чл. 192 ГПК (отм.) за отстраняване на очевидна фактическа грешка и евентуално процедурата по чл. 193 ГПК (отм.). Поддържа, че определението, чиято отмяна се иска, е неправилно и заявеният от него правен спор следва да бъде решен по същество, както и че е лишен от право на защита, тъй като е посочено, че същото не подлежи на обжалване. Ответникът по молбата "П"Е. не изразява становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на 232, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на молителя във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Не е налице предвиденото в чл. 231, ал. 1, буква "е" ГПК (отм.) основание за отмяна на влязло в сила решение. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на чл. 231 и сл. ГПК (отм.) представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол, който може да бъде упражнен от ВКС само по отношение на онези съдебни актове, с които определен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по същество, т. е. с постановяването на които производството по делото е приключило. В случая подобна хипотеза не е налице, тъй като постановеното от Варненския окръжен съд по гр. д. № 2207/2006 г. определение не прегражда по-нататъшното развитие на правния спор. Същото не съдържа изявление на съда за десезиране с повдигнатия от молителя правен спор, а само изявление за констатирана от съда очевидна фактическа грешка в обжалваното пред него решение на първоинстанционния съд, която следва да бъде поправена по реда на чл. 192 ГПК (отм.), след което подадената от Н. А. Д. въззивна жалба ще бъде разгледана по същество. Не е налице и нарушаване на съдопроизводствени правила, което да е лишило страната от възможност да участвува в делото-за всички извършени по делото съдопроизводствени действия молителят е бил своевременно уведомяван, а необжалваемостта на постановеното от Варненския окръжен съд по гр. д. № 2207/2006 г. определение е обусловена не от допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, а от разпоредбите на процесуалния закон, който не допуска обжалване на съдебни актове, които не преграждат развитието на правния спор или за които това не е изрично предвидено. Не е налице соченото в молбата основание за отмяна на постановеното от Варненския окръжен съд определение, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение