Решение № 6189 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12014/2013 г.

Решение № 6189 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12014/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Димитров Попов против решение № 1334 от 18.06.2013 г., постановено по адм. дело № 5/2013 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР гр. Бургас не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас е отхвърлил жалбата на Атанас Димитров Попов против заповед № ЗК-150/11.12.2012 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР гр. Бургас, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника за приложението му. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че дисциплинарното производство е образувано по повод докладна записка на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Бургас. Разпоредено е извършване на проверка срещу Атанас Димитров Попов, назначена е комисия и е постановено за извършената проверка да се изготви справка. Служителят е запознат със заповедта, което е удостоверено с подписа му. В резултат на проверката е изготвена справка, с която Попов е запознат. Същият е дал писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващият орган. Дисциплинарното нарушение е извършено на 18.10.2012 г. и е установено на 30.11.2012 г., когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващия орган, а заповедта е издадена на 11.12.2012 г. от изложеното следва, че при постановяването й са спазени изискванията на чл. 229 от ЗМВР и чл. 237 от ППЗМВР, като административния акт е издаден в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 223 от ППЗМВР. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Фактът, че директорът на ОД на МВР е разпоредил извършването на проверка, а не дисциплинарно наказващия орган - началника на сектор "Пътна полиция" не обосновава съществено нарушения на процесуалните правила. В случая проверката не е задължителна, а извършването й е предоставено на преценката на дисциплинарно наказващия орган (арг. чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР). Дисциплинарното нарушение е установено от дисциплинарно наказващия орган, който е компетентен да наложи дисциплинарното наказание. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е превишил правомощията си като е влязъл в автоматизираната компютърна система и е направил корекции по две наказателни постановления на водач на МПС и е премахнал отнетите 10 и 6 контролни точки по тях, с което е допуснал нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Доводите на касатора, че е имал разрешен достъп и парола до системата не опровергават извършеното дисциплинарно нарушение. По делото е установено, че достъпът, предоставен на Попов е за подсистема АНД за обработка на приведените присъди на водачите на отчет в сектор "Пътна полиция" и същият не е оторизиран да извършва възстановяване на контролни точки и корекции в отчет на наложените им наказания и отнети контролни точки за нарушенията на водачите. Последните правомощия не са възложени на Попов нито с длъжностната му характеристика, нито със заповед или разпореждане на началника му. В тази връзка са неоснователни доводите на касатора, че заповед № з-51/30.03.2006 г. на началника на сектор "Пътна полиция - КАТ" е незаконосъобразна, тъй като липсва упълномощаване на издателя й от министъра на вътрешните работи да издава заповеди, с които да вменява задължения на подчинените му служители. С цитираната заповед са възложени конкретни задължения на Попов в т. ч. и да привежда в изпълнение наложените наказания с наказателни постановления относно отнемане на свидетелства и изпълнява присъди на районните и окръжните съдилища, което е в правомощията на издателя на заповедта, тъй като е свързана с непосредствената организация на дейността на сектора, а нормата на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР въвежда като дисциплинарно нарушение неизпълнението на заповедите и разпорежданията на преките ръководители. Доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни, а и конкретни нарушения в тази насока не са посочени. Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК. Обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил правилен извод за законосъобразност на обжалваната заповед. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,