Решение № 7319 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11806/2016 г.

Решение № 7319 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11806/2016 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 08.08.2016 г. по адм. д. № 1739/2015 г. Пловдивският административен съд е отменил мълчалив отказ на кмета на община Р. да издаде акт за осигуряване на достъп по реда на чл. 194, ал. 1 ЗУТ Решението се обжалва с касационна жалба от кмета на община Р.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба А. К. я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Административното производство е започнало по искане на А. К. вх. № 9411-18#2/10.09.2014 г. за издаване на акт за достъп до съседен имот с цел ремонт на стена от жилищната сграда, собственост на К.. Административен съд П. е приел, че е налице мълчалив отказ по направеното заявление. По него със заповед от 04.05.2015 г. кметът на община Р. е назначил комисия. Тя се е произнесла с мнение за издаване на акт за достъп на 14.05.2015 г. На 15.06.2015 г. кметът на община Р. е издал заповед, с която е наредил на комисията по чл. 210 ЗУТ да изготви оценка за дължимото обезщетение. Пловдивският административен съд е приел, че е налице мълчалив отказ, тъй като акт за осигуряване на достъп не е издаден. Приел е, че срокът за обжалването на този отказ следва да се отчита от последното действие на административния орган -15.06.2015 г. Жалбата е подадена на 22.06.2015 г. и е в срок В разпоредата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ е предвидено, че достъп до чужд имот за извършване на оределени дейности е задължение за собствениците на имотите. При неизпълнение на това задължение достъпът се осигурява със заповед на кмета на общината или от органите на ДНСК. В разпоредбата, посочена по-горе не е предвидена процедура, която следва да се проведе преди издаването на заповедта, нито срок, в който да бъде издадена същата. След като в специалния Закон за устройство на територията не е предвиден срок за издаването на искания административен акт, намират приложение разпоредбите на общия закон Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 57, ал. 1 АПК, срокът за издаването на административен акт е до 14 дни, а за индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 2 АПК -7 дни. Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се назначи експертиза, срокът за произнасянето на административния орган е едномесечен от датата на започване на производството съгласно чл. 57, ал. 5 АПК. Датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния орган, в който то е подадено. Искането за издаването на акт за осигуряване на достъп до кмета на община Р. е направено на 10.09.2014 г. Дори да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 57, ал. 5 АПК, административният орган е следвало да се произнесе до 10.10.2014 г. Срокът за обжалване е 14 - дневен съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ и е изтекъл на 24.10.2014 г. Жабата е подадена срещу мълчаливия отказ на 22.06.2015 г. и е просрочена. Н. П. административен съд е приел, че жалбата е процесуално допустима. като я е разгледал по същество е постановил недопустимо решение. В мотивите на съда се съдържат противоречиви съображения. От една страна съдът приема, че е налице мълчалив отказ, а от друг страна приема, че е налице незавършена процедура по заявлението на А. К.. Ако е налице такава процедура, жалбата отново е процесуално недопустима, както и съдебното решение. Решението на Пловдивския административен съд е недопустимо. Следва да бъде обезсилено . Вместо него следва да се постанови ново решение, с което да се остави без разглеждане жалбата на А. В. К. срещу мълчалив отказ на кмета на община Р. по заявление в. № 9411-18#2/10.09.2014 г. и производството по делото се прекрати. А. В. К. следва да бъде осъден да заплати на община Р. разноски по делото за двете инстанции 200 лв. -по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка една от тях по реда на Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения Върховният административен съд