Решение № 2595 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13311/2016 г.

Решение № 2595 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13311/2016 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 227, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 14639 от 30.11.2017 г. по настоящото дело, във второ по ред касационно производство Върховният административен съд, трето отделение е отменил решение № 1877 от 19.10.2016 г., постановено по адм. д. № 1687 от 2016 г. по описа на Административен съд - П. и е задължил касационния жалбоподател кмета на община Карлово и Министъра на културата да представят писмени доказателства, с цеб изясняване на спора от фактическа страна.

Оспорващият "Б. Б." АД, гр. Б. не е доволен от Заповед № 432 от 08.04.2015 г. на кмета на О. К.. Твърди, че цитираният в заповедта комплекс от сгради не притежава статут на паметник на културата, тъй като процедурата по деклариране и обявяване на комплекса за групов паметник на културата не е изпълнена съгласно нормативните изисквания. Отправя искане за отмяна на атакувания административен акт.

Ответникът - Кметът на О. К. оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че оспорването е подадено в срок и от надлежна страна.

Със заповед № 432 от 08.04.2015 г. на кмета на О. К. "Б. Б." АД, гр. Б., като собственик на комплекс от сгради с фабрика "Т. М." (първа текстилна фабрика на името на Е. Г.) Първа текстилна фабрика "Е. Г.", комплекс от сгради в УПИ II-144, кв. 146а, с идент. 36498.501.144 по кадастралната карта на гр. К., с административен адрес ул. "В." ..№..., да предприеме и извърши за собствена сметка следните действия:

1. Да обезопаси и сигнализира по подходящ начин зоната пред фасадата на сграда с идент. 36498.501.144.3 - западна част, граничеща с уличната регулация от юг, за предотвратяване на инциденти, в тридневен срок от получаване на настоящата заповед.

1. На сгради с идент 36498.501.144.1 и с идент. 36498.501.144.3 - източна част, да се извърши консервация и реставрация в срок от 6 месеца, като предварително се изготви подробно архитектурно заснемане, фотодокументиране и проектна документация за консервационно-реставрационни и ремонтни работи и се представи за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН в Министерство на културата.

1. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗКН на сграда с идент. 36498.501.144.3 - западна част, с цел демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност (НКЦ), да се изготви и представи в МК графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията в срок от 4 месеца.

В хода на настоящото производство е представена наличната в Министерство на културата документация относно Групов паметник на културата "Т. М. /Първа текстилна фабрика на името на Е. Г./. Към нея е приложено предложение от 1987 г. на Националния институт за паметниците на културата за деклариране и обявяване на старата текстилна фабрика "Е. Г." гр. К. за паметник на културата. С писмо № 1474 от 25.03.1988 г. Общински народен съвет гр. К. е уведомен, че съгласно протоколно решение от заседание на Архитектурната комисия при Експертния съвет от 23.06.1987 г., НИПК декларира като групов паметник на културата комплекса от сгради. Цитираното решение на Архитектурната комисия не е представено по делото, включително след изричното му изискване от Министерство на културата.

За процесния обект е представена и декларационна карта за паметник на културата рег. № 155 от октомври 2005 г., издадена от Национален институт за паметници на културата, в която е посочено, че паметникът е деклариран с писмо № 1474/25.03.1988 г.

Обектът е вписан в достъпния на страницата на община Карлово публичен регистър на паметниците на културата на община Карлово като групов паметник с местно значение, под № 150.

С решение по протокол № 2 от 17.01.2006 г. от заседание на експертен съвет на Националния институт на паметниците на културата, назначен със Заповед на Директора на НИПК № Р - 127/13.12.2005 г. е направено предложение за обявяване на архитектурно-строителен и производствено-технически комплекс "Първа текстилна фабрика на името на Е. Г." за групов паметник на културата с категория местно значение, съгласно приложение № 4. В него е посочен териториалният обхват на паметника - по съществуващите регулационни граници в кв. 146а, УПИ II-144 и съставни елементи - производствена сграда, жилищна сграда, вила, прилежаща паркова среда.

С решение по протокол № 8 от заседанието на Националния съвет за опазване на недвижимите паметници на културата (НСОНПК), състояло се на 18.09.2007 г. е прието предложението на НИПК за актуализация на списъци с паметници на културата в гр. К., като цитираното по-горе приложение № 4 е утвърдено от министъра на културата.

Пред настоящата инстанция са представени и доказателства относно кадастралния статут на имота, като е видно, че груповият паметник на културата действително се намира в УПИ II-144, кв. 146а, ПИ с идентификатор 36498.501.144, като промяната в номерата на сградите с идент 36498.501.144.1 и с идент. 36498.501.144.3 е извършена след приемане на заповедта.

Заповедта е издадена въз основа на Протокол от 25.03.2015 г. на Комисия по чл. 73, ал. 1 от ЗКН, назначена от Кмета на О. К. Комисията е констатирала, че горепосоченият обект притежава статут на групов паметник на културата, архитектурно- строителен и производствено- технически комплекс, деклариран с писмо № 1474 от 25.03.1988 г., обявен с протокол № 8 от 18.09.2007 г. на НСОНПК; същият е дарен на Карловското градско общинско управление от Е. Г. със завещание; към настоящия момент собственик е "Б. Б." АД въз основа на нот. акт № 103, том III, н. д. № 487/2009 г. на Службата по вписванията гр. К.. В мотивите на съдебното решение е възпроизведено съдържанието на констатациите в протокола, съгласно които всичките пет сгради в имота са в лошо техническо и аварийно състояние поради системно неполагане на грижи за тяхното поддържане от собственика на имота. Подробно са възпроизведени констатациите на Комисията досежно всяка една от сградите. Статутът и състоянието на обекта са предмет и на констативен протокол на комисия при Министерство на културата № 10-00-25 от 19.02.2014 г.

При тези фактически установявания, оспорването е неоснователно. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗКН, кметът на общината издава заповед, с която да задължи лицата по чл. 71, ал. 1, сред които са и собствениците на недвижими културни ценности за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. В процеса не е било спорно, че процесните сгради са във видимо лошо състояние, неподдържани и занемарени, безспорно нуждаещи се от укрепителни и ремонтни дейности. В хода на процеса е установено, че заповедта касае именно имот - собственост на оспорващия. Поради това законосъобразно административният орган е задължил собственика да извърши необходимите ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН.

Основната защитна теза на оспорващия, която е и единствената, която се поддържа пред настоящата инстанция е, че процесният обект няма статут на недвижима културна ценност по смисъла на Закона за културното наследствопаметник на културата. Тези доводи са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от отменения Закона за паметниците на културата и музеите /ЗПКМ/, при действието на който е извършено декларирането на обекта, предвижда, че дейността по издирване, опазване, възстановяване и използване на недвижимите паметници на архитектурното наследство се осъществява съвместно от Комитета за изкуство и култура и Министерството на архитектурата и благоустройството. Националният институт за паметниците на културата се намира под научно-методичното и творческо ръководство и на Министерството на архитектурата и благоустройството. Разпоредбата на чл. 4 от същия закон предвижда, че обявяването на паметниците на културата се извършва от компетентните централни и местни органи по опазване на паметниците на културата.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 5 за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата, издадена от Комитета за култура /Обн. ДВ. бр. 6 от 19 януари 1979 г., доп. ДВ. бр. 51 от 5 юли 1988 г., отм. ДВ. бр. 60 от 27 май 1998 г./, издирените паметници на културата се декларират от НИПК чрез съставяне на списък на паметниците на културата, един екземпляр от който се изпраща на ОСК, които уведомяват съответните собственици. Волеизявлението на Националния институт за паметниците на културата за деклариране на процесния обект като групов паметник на културата се съдържа в писмо изх. № 1474 от 25.03.1988 г. По делото е налице и предложение от 1987 г. за деклариране и обявяване на обекта за паметник на културата. Законосъобразността на волеизявлението, съставляващо административен акт не може да бъде проверявана преюдициално в настоящото производство. Налице е волеизявление на директора на НИПК за деклариране на обекта, поради което и по силата на чл. 11 от Наредбата той се ползва с временна закрила до установяване, че обектът не притежава необходимите качества за паметник на културата, за което НИПК уведомява ОСК, който писмено съобщава на съответния народен съвет и собственика. Такова уведомяване или съобщаване не е предприемано.

Освен това, процедурата по утвърждаване на обекта за паметник на културата е продължила, като през 2005 г., все още при действието на ЗПМК, е издадена регистрационна карта за обекта, а през 2006 г. е направено ново предложение за обявяване на обекта за паметник на културата, съгласно решение по протокол № 2 от 17.01.2006 г. от заседание на експертен съвет на Националния институт на паметниците на културата и приложение 4 към него. Обектът е утвърден за паметник на културата, чрез включването му в списъка на декларираните обекти и с утвърждаване от страна на министъра на културата на приложение 4 към решение по протокол № 8 от заседанието на Националния съвет за опазване на недвижимите паметници на културата (НСОНПК), състояло се на 18.09.2007 г., с което е прието предложението на НИПК за актуализация на списъци с паметници на културата в гр. К.. Следователно обявяването на обекта за паметник на културата е извършено при действието на Наредба № 5 от 14.05.1998 г. за обявяване на недвижимите паметници на културата и ЗПМК.

Съобразно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 5 от 14.05.1998 г., идентифицираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство се декларират от НИПК след предварителна оценка на културно-историческата им стойност и обществена значимост. Въз основа на резултатите от заключителната комплексна оценка НИПК определя окончателната видова характеристика и категория на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство, както и режимите за тяхното опазване и ги предлага за утвърждаване от органите по чл. 4 от Закона за паметниците на културата и музеите, а именно министерство на културата (чл. 19 от Наредбата).

В съответствие с чл. 21 от Наредбата списъците на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство, предложени от НИПК за придобиване на статут "паметник на културата" по смисъла на чл. 12 от Закона за паметниците на културата и музеите, се утвърждават от министъра на културата. Списъците на паметниците на културата, утвърдени по реда на чл. 21, се обнародват в "Д. вестник" и се регистрират в Националния регистър на недвижимите паметници на културата. Действително, по делото не се твърди и не се установява да е извършено обнародване на обявяването на паметника на културата. Това обстоятелство не води до извод, че процесният обект не съставлява такъв паметник. Обнародването в случая не е част от фактическия състав на придобиването на статут на паметник на културата, който приключва с утвърждаване на съответния списък от Министъра на културата. Аргумент в подкрепа на противното не може да бъде черпен от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата. Временното удостоверение, което е предвидено да се издава на заинтересуваните лица до обнародване в "Д. вестник" на утвърдените списъци цели удостоверяване на вече придобития статут на имота, докато той бъде публично оповестен. Целта на издаденото удостоверение, както и на обнародването е уведомяването на трети лица за статута на имота. В случая обектът е включен в списъка на паметниците на културата с местно значение на територията на община Карлово, който е публичен и може да бъде открит и на интернет страницата на общината. Съгласно § 10, ал. 1 ПЗР ЗКН, заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон, а съгласно § 12 ПЗР ЗКН заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон. По тези съображения доводите на оспорващия, че процесният обект не представлява недвижима клутурна ценност, са неоснователни. Този статут е придобит още преди оспорващият да стане собственик на имота. Въпросът законосъобразно ли е предоставен този статут не подлежи на преюдициална преценка в настоящото производство, чийто предмет е законосъобразността на друг индивидуален административен акт, а именно оспорената заповед. Въпросът знаел ли е собственикът на имота при придобиването му, че купува недвижима културна ценност, е ирелевантен за настоящия спор. Следва обаче да се отбележи, че изследването на вещноправния статут на имота, което се извършва и при нотариалното изповядване на покупко-продажбата на недвижим имот, би показало ясно историческата и културна ценност на придобиваните обекти и че една надлежна проверка както в общината, така и в НИПК във връзка със статута на обекта е била напълно възможна към момента на придобиване.

По изложените съображения оспорването е неоснователно. С оспорения акт ответникът законосъобразно е осъществил правомощията си по чл. 73, ал. 3, ал. 1 от ЗКН, насочени към опазване на недвижима културна ценност, собственост на оспорващия. Поради това оспорването следва да бъде отхвърлено, а на основание чл. 143, ал. 1 АПК и представения списък, на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 600 лв за адвокатско възнаграждение. Доказателства за заплащане на други разноски от ответника не са представени, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Трето отделение