Решение № 8684 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14999/2010 г.
ВАСII отделение20.06.2011 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131/20.09.2010 г., постановено по адм. д. № 69/2010 г. по описа на Административен съд Сливен. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8684 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14999/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ПК "Г. С. Раковски", представлявана от Събка Жечева Стефанова, чрез проц. представител адв. Людмила Дякова, гр. Сливен, против Решение № 131/20.09.2010 г., постановено по адм. д. № 69/2010 г. по описа на Административен съд Сливен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ПК "Г. С. Раковски", гр. Котел, против Заповед № РД-18-95/29.12.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с която заповед и на осн. чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена КК и КР за землището на гр. Котел в частта досежно имот с идентификатор 39030.501.576. Твърдяно е, че заповедта в обжалваната й част е незаконосъобразна, тъй като в КР оспорващата кооперация не е записана като собственик на земята, върху която е построен магазинът, закупен с нотариален акт, легитимиращ я като собственик. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че е налице разминаване между действителната площ на имота и представените документи за собственост от една страна и отразеното в КК като е приел, че е налице спора за материално право, който следва да се реши по исков път, след което жалбоподателят да инициира производство по чл. 53 ЗКИР. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички фактически обстоятелства, свързани с правния спор относно законосъобразността на заповедта. Във връзка с обстоятелството, че проверката на това основание включва обсъждане по спазването на изискванията на разпоредбите на глава V от ЗКИР, то следва да се посочи, че не е налице нарушение на предвидените императивни разпоредби. Съобразени са изискванията на чл. 38 и следващите от ЗКИР. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри са създадени чрез обединяване на данни, съдържащи се в карти, планове и друга документация, като данните за собствениците и актовете, от които черпят правата си, се набират от регистрите на общата администрация /т. 3/. В тази връзка правилно е приложен закона, като съдът е обсъдил данните за собствениците, събрани по този ред, при което е приел, че нанесените данни са в съответствие с установеното. За жалбоподателя на са представени доказателства за придобито право на собственост върху идеална част от земята, нотариалният акт от 09.05.1955 г. се отнася за дюкян без да е придобита земя. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав