Решение № 1529 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9638/2010 г.

Решение № 1529 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9638/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Христофоров Кирилов от гр. Плевен против решение № 434/02.07.2010 г., постановено по адм. дело № 421/2010 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу т. 4 от Заповед № 11/08.01.2010 г. на административен ръководител - Председател на Районен съд гр. Плевен, с която е изменена Заповед № 237/10.12.2009 г., като при наложено дисциплинарно наказание, както и при висящи дисциплинарни дела, лицата по чл. 2 нямат право на ДМС и жалбоподателят, в качеството му на съдия при РС - Плевен е лишен от допълнително материално стимулиране, поради образувано срещу него дисциплинарно производство. Твърди се, че решението е незаконосъобразно и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което заповедта в оспорената й част бъде отменена. Ответникът - Председателя на Районен съд гр. Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен е отхвърлил жалбата на Димитър Христофоров Кирилов срещу т. 4 от Заповед № 11/08.01.2010 г. на административен ръководител - Председател на Районен съд гр. Плевен, с която е изменена негова Заповед № 237/10.12.2009 г., като при наложено дисциплинарно наказание, както и при висящи дисциплинарни дела, лицата по чл. 2 нямат право на ДМС и жалбоподателят, в качеството му на съдия при РС - Плевен е лишен от допълнително материално стимулиране, поради образувано срещу него дисциплинарно производство. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Изложени са доводи, че волеизявлението на административния ръководител за лишаване на магистрата от ДМС е законосъобразно и намира основание в решение на ВСС от 14.01.2010 г., постановено по предложение на комисия "Бюджет и финанси" на ВСС, взето по протокол № 2 от 08.01.2010 г., и във връзка с решение на МС № 7 от 07.01.2010 г. Според първоинстанционния съд, с решение по Протокол № 2 от заседание на ВСС от 14.01.2010 г., с което на административните ръководители се указва да не бъдат премирани лицата с неприключили дисциплинарни производства, по същество се допълват приетите от ВСС Правила за определяне и изплащане на средства за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт (Правила/Правилата) и с него са санирани фактическите основания за издаването на оспорената заповед. Крайният извод на съда е, че заповедта е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Премирането за цялостен принос в течение или в края на годината - чл. 3, т. 1 от Правилата, е една от формите за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата, право на премиране имат магистратите, съдебните и прокурорски помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписвания и съдебните служители, работели и работещи в съдебната система, пропорционално на отработеното време в органите на съдебната власт през съответната календарна година. Като при наложено дисциплинарно наказание, горепосочените лица нямат право на премиране - чл. 5, ал. 2 от Правилата. При това положение, основание за отказ от изплащане на годишна премия за цялостен принос на магистрат може да бъде единствено и само наложено от компетентния орган по съответния ред и със съответен акт дисциплинарно наказание, т. е. наличие на приключило с налагане на наказание на съответното лице дисциплинарно производство. При разглеждането на настоящия правен спор, релевантни са фактите и разпоредбите, свързани с премирането на Кирилов за цялостен принос през календарната 2009 г. Съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Правилата, ВСС е делегирал на административните ръководители в системата на съдебната власт правомощието да определят конкретния размер на премирането за цялостен принос на магистратите, съдебните и прокурорски помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписвания и съдебните служители съобразно приноса им за резултатите, отчетени от съответния орган на съдебната система за годината. Жалбоподателят е съдия в Районен съд гр. Плевен и същият не оспорва, че към момента на издаване на оспорената заповед срещу него е имало образувано дисциплинарно производство - дисциплинарно дело № 78/2009 г. по описа на ВСС. Последното е приключило с решение № 58 на ВСС по протокол № 9 от 04.03.201 0 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от две години". Следователно при лишаването му от ДМС за 2009 г. дисциплинарното производство срещу него не е приключило и магистратът не е имал наложено дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Правилата. При това положение със Заповед № 237/10.12.2009 г. и съобразно Правилата, на Кирилов, в качеството му на правоимащо лице е следвало да бъде определено ДМС в съответен размер. Изложеното от своя страна обуславя извода, че фактът на висящо дисциплинарно производство не е предпоставка за отказ от премиране, доколкото към меродавния момент не е било налице приключило такова с краен акт, установяващ извършено нарушение и постановяващ съответното наказание. С оглед на тези изложени съображения настоящият състав намира за неправилна преценката на съда, че последвалата с оспорената заповед отмяна на премирането на магистрата поради наличие на висящо дисциплинарно производство е законосъобразна. Изводът, че обжалваният административен акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и съобразно указанията на Комисията "Бюджет и финанси" при ВСС не намира опора в приложимите и относими правни норми. С оглед естеството и характера им, цитираните в заповедта решение на помощен орган при ВСС - решение на комисия "Бюджет и финанси" на ВСС, взето по протокол № 2 от 08.01.2010 г. и решение по протокол № 49 от 03.12.2009 г. от заседание на ВСС, с което ВСС е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт, Администрацията на ВСС, Инспектората към ВСС и НИП да упражняват правомощията си по чл. 9 и чл. 6 от Правилата, не съставляват правно основание за лишаване на магистрата от годишно ДМС за цялостен принос към отчетените от съответния орган на съдебната власт резултати през годината и не предоставят на административния ръководител правомощието да издаде акт с такова съдържание. Посоченото решение на комисия "Бюджет и финанси" на ВСС, взето по протокол № 2 от 08.01.2010 г. няма самостоятелно правно значение, не се ползва с юридическа сила и не обвързва като правен ефект административния орган. Образуването на дисциплинарно производство срещу магистрат не би могло да се обвърже с основанието и целите на премирането за цялостен принос, а също така с оглед висящността на дисциплинарното производство и неизвестността на крайният му акт, е недопустимо без надлежно установено нарушение и наложено наказание, предварително да се прилага допълнителна ограничителна мярка, имаща санкционен ефект върху лицето и произтичаща единствено от факта на образуване на дисциплинарно дело. По изложените съображения касационната жалба е основателна. Обжалваното съдебно решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, по същество на спора. С оглед на установените фактически обстоятелства Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на закона. Към момента на издаването й, Заповед № 11/08.01.2010 г. на административен ръководител - Председател на Районен съд гр. Плевен е в противоречие с Правилата за определяне и изплащане на ДМС в органите на съдебната власт, според които предпоставка за отказ от изплащане на ДМС е единствено наличието на наложено дисциплинарно наказание, но не и факта на висящо дисциплинарно производство. Решението на ВСС, прието след издаване на заповедта не санира порока на акта. Посоченото в обжалваната заповед основание за лишаване от премиране противоречи на презумпцията за невиновност и на принципа за съразмерност. Така констатираните пороци обуславят извод за незаконосъобразност на административния акт, който подлежи на отмяна, на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Направено е искане за присъждане на разноски от пълномощника на касационния жалбоподател. Възражение по реда на чл. 78 от ГПК за прекомерност на възнаграждението не е направено, поради което в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 915.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение