Решение № 1420 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14814/2012 г.

Решение № 1420 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14814/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Таня Цонева, срещу решение № 13127 от 22.10.2012 г. по адм. дело № 8089/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отменил заповед рег. № К-4037 от 27.04.2011 г., с която касационният жалбоподател е наложил на служителя Светлозар Стоянов Лазаров дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория за срок от една година". За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че: а) дисциплинарното производство е било образувано по заповед на главния секретар на МВР, а не от министъра, с което е допуснато нарушение на чл. 230, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР); б) справка за резултатите от извършена служебна проверка, в която се съдържат всички данни за извършеното нарушение и неговия автор, е била изготвена на 28.01.2011 г. (справка рег. № 489 от 28.01.2011 г.), а оспорената заповед за дисциплинарно наказание е издадена на 27.04.2011 г., т. е. след като преклузивният двумесечен срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР е бил вече изтекъл. С касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, основани на следните аргументи: а) разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ЗМВР се прилага при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 2 - 10 ЗМВР, като дисциплинарното производство в този случай се образува с писмена заповед на административния орган в т. 1 и т. 2, т. е. приложението на чл. 230, ал. 1 ЗМВР касае единствено извършването на тежки дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение; б) съдът е направил погрешен извод относно датата, от която е започнал да тече срокът по чл. 225, ал. 1 ЗМВР - видно от данните по делото материалите за дисциплинарното производство са постъпили при административнонаказващия орган на 18.03.2011 г., още повече че дисциплинарното нарушение на служителя е било установено не със справка рег. № 489 от 28.01.2011 г., а със справка рег. № 1360 от 15.03.2011 г. за извършена повторна проверка, разпоредена със заповед рег. № 1094 от 2.03.2011 г. на директора на Дирекция "Специална куриерска служба" с цел подробно изясняване на обстоятелствата, отразени в справка № 489 от 28.01.2011 г. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно, поради следните съображения: Със заповед № К-4037 от 27.04.2011 г. министърът на вътрешните работи е наложил на главен инспектор Светлозар Стоянов Лазаров, началник на Регионален куриерски сектор гр. Пловдив, дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория за срок от една година" за системни нарушения на служебната дисциплина, извършени във времето от месец май 2010 г. до месец януари 2011 г., включително. Тези нарушения на служебната дисциплина, общо три на брой, са подробно описани в мотивите на заповедта. Извършването им е установено от събраните в хода на дисциплинарното производство писмени сведения на служители, подчинени на главен инспектор Светлозар Стоянов Лазаров, част от които са били разпитани и в първоинстанционното съдебно производство. Тези обяснения (показания в съдебното производство), прочетени съвместно с писмените обяснения, дадени от наказания служител в хода на дисциплинарното производство, обуславят извода, че като ръководител на посоченото териториално звено на специалната куриерска служба главен инспектор Светлозар Стоянов Лазаров, дори полезни иначе за службата бележки за работата на подчинените му служители, прави с неподходящи тон и изразни средства, в резултат на което унижава тяхното човешко достойнство. Обаче оспорената от него заповед № К-4037 от 27.04.2011 г., с която министърът на вътрешните работи му налага дисциплинарно наказание за тези нарушения, е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според чл. 231 ЗМВР дисциплинарните нарушения извън посочените в чл. 227, ал. 1 (тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение) и редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се уреждат в правилника за прилагане на закона. Тези въпроси са предмет на глава шеста "Дисциплинарна отговорност" на Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Според чл. 231, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. В тази разпоредба не е уреден изрично въпросът кой образува дисциплинарното производство. Отговор на този въпрос обаче може да бъде даден при съвместния прочит на ал. 1 с ал. 2 на същия чл. 231 ППЗМВР, според която разпоредба: а) до 24.01.2011 г. (от която дата влиза в сила ПМС № 6 от 17.01.2011 г. за изменение и допълнение на ППЗМВР, обн., ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г., с чийто § 121 е изменена ал. 2 на чл. 231 ППЗМВР) - когато липсват данни за извършителя на дисциплинарното нарушение, компетентният дисциплинарно наказващ орган разпорежда извършване на проверка за неговото установяване и определя нейния срок; б) след 24.01.2011 г. - за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. И в двете редакции на чл. 231, ал. 2 ППЗМВР обаче правилото е, че извършването на проверка се разпорежда от дисциплинарно наказващия орган, а несъмнено проверката е действие с по-малък правен ефект от образуването на дисциплинарното производство. Следователно, щом действието с по-малък правен ефект се извършва от компетентния дисциплинарно наказващ орган, то действието с по-голям правен ефект - образуването на дисциплинарно производство - също следва да бъде извършено от компетентния дисциплинарно наказващ орган. Между страните не се спори, че в случая това е министърът на вътрешните работи. Наложеното дисциплинарно наказание е по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, а според чл. 228 ЗМВР дисциплинарните наказания по чл. 226, ал. 1, т. 4, 5 и 6 (недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години, понижаване в длъжност или степен на длъжност за срок до една година и уволнение) на служителите от категории А, Б, В и Г се налагат само от министъра. А щом компетентният дисциплинарно наказващ орган е министърът на вътрешните работи, само той е процесуално овластен да образува дисциплинарно производство срещу служител от категории А, Б, В и Г за дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 4, 5 или 6 ЗМВР, т. е. общото правило за дисциплинарната практика (по смисъла на чл. 2 от цитираната инструкция) в МВР е, че министърът на вътрешните работи образува дисциплинарното производство в случаите на чл. 230, ал. 1, т. 1 ЗМВР (тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение) и винаги, когато по правилата на чл. 228 ЗМВР е компетентният дисциплинарно наказващ орган. Образуваното в случая от главния секретар и проведено в цялост от него дисциплинарно производство е незаконосъобразна процедура, която е резултат на допуснатото нарушение на чл. 231, ал. 1 ППЗМВР и на чл. 9 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи и поради това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила за образуване и провеждане на дисциплинарно производство по глава шеста на ППЗМВР. До същия извод се стига и при тълкуването на чл. 237, ал. 1 и 2 ППЗМВР, според които дисциплинарното нарушение се установява от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, който за установяване на нарушението може да разпореди извършване на проверка в рамките на дисциплинарното производство. Вярно е, че според чл. 238, изр. 1-во ППЗМВР, ако в хода на дисциплинарното производство органът по чл. 237, ал. 1 (установил дисциплинарното нарушение) установи, че не е компетентен да наложи предвиденото дисциплинарно наказание, той незабавно и писмено уведомява компетентния орган и му изпраща всички събрани материали. Данните в дисциплинарната преписка обаче не сочат да е било приложено това правило. Напротив, с писмо рег. № 1361 от 15.03.2011 г. комисията, назначена със заповед рег. № Iз-3059 от 23.12.2010 г. на главния секретар на МВР да извърши проверка (впоследствие придобила статут на дисциплинарно разследващ орган), е запознала наказания служител с изготвената от нея справка и го е поканила: "Саморъчно отбележете, че в 24-часов срок от момента на запознаването ще дадете/няма да дадете писмени обяснения до министъра на вътрешните работи". Служителят е дал писмени обяснения, адресирани до министъра на вътрешните работи чрез главния секретар на МВР (рег. № 115 от 17.03.2011 г.), а с писмо рег. № 1425 от 18.03.2011 г. ВНД директор на Дирекция "Специална куриерска служба" (чието териториално звено е ръководеният от дисциплинарно наказания служител регионален куриерски сектор) е изпратил на главния секретар на МВР двете справки на комисията (тя и дисциплинарно разследващ орган) и дадените от дисциплинарно наказания служител писмени обяснения. Върху това писмо главният секретар е поставил резолюция "Директор ДЧР - за окончателно становище и заповеди!" и веднага след това (според данните в дисциплинарната преписка) следва заповед № К-4037 от 27.04.2011 г., с която министърът на вътрешните работи налага дисциплинарно наказание. В резюме: главният секретар на МВР със заповед рег. № Iз-3059 от 23.12.2010 г. разпорежда проверка, като същата заповед е и заповед за образуване на дисциплинарно производство, а ако е приложено правилото на чл. 238а, изр. 1-во ППЗМВР и не е отдадена изрична заповед за образуване на дисциплинарно производство, то проверката на комисията, назначена с посочената заповед, е първото действие за установяване на нарушението и по силата на чл. 238а, изр. 2-ро ППЗМВР дисциплинарното производство е започнало от тази проверка и следователно в своята цялост дисциплинарното производство се е развило пред главния секретар, въпреки че още с първата справка комисията (тя и дисциплинарно разследващ орган) е направила предложение на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 5 ППЗМВР, за което дисциплинарно наказващ орган е министърът на вътрешните работи, на когото главният секретар е бил длъжен по силата на чл. 238, изр. 1-во ППЗМВР да изпрати всички събрани материали и от този момент министърът на вътрешните работи, като дисциплинарно наказващ орган да поеме дисциплинарното производство. Както вече се каза по-горе, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че посочените нарушения на правилата по чл. 231, 237, ал. 1 и 2 и чл. 238 ППЗМВР имат за последица едно дисциплинарно производство, незаконосъобразно развило се в своята цялост пред главния секретар на МВР вместо пред министъра на вътрешните работи като компетентен дисциплинарно наказващ орган и поради това тези нарушения са съществени нарушения на посочени административнопроизводствени правила и отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, което обуславя постановената от тричленния състав отмяна на оспорената от Светлозар Стоянов Лазаров заповед № К-4037 от 27.04.2011 г., въпреки че от фактическа страна с писмените обяснения в дисциплинарното производство и със свидетелските показания в първоинстанционното съдебно производство са доказани извършените от него системни нарушения на служебната дисциплина, описани в заповедта. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че само на това отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК постановеното от тричленния състав решение е правилно по резултат и следва да бъде оставено в сила, без да се обсъжда доводът за неправилност на извода, че дисциплинарното наказание е наложено след срока по чл. 225, ал. 1, предложение първо, ЗМВР - незаконосъобразно проведеното дисциплинарно производство обуславя релевантни за този въпрос изводи, за които съществува вероятност да са други, ако дисциплинарното производство бе проведено или довършено (чл. 238, изр. 1-во ППЗМВР) от компетентния дисциплинарно наказващ орган. Въпреки този изход на касационния спор, искането на процесуалния представител по пълномощно на ответника Светлозар Стоянов Лазаров да бъдат присъдени разноски е неоснователно, защото няма доказателства за направени от него разноски в касационното производство. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,