Решение № 491 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6782/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране срещу решение 3373/22.05.2023г по адм. д. 10505/2022 г. на АССГ. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска същото да бъде отменено. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на приложимия закон. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ненков. Моли да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електроразпределение Юг ЕАД, редовно призовано, не се представлява. Ответникът- Волт Актив ООД- редовно призовано, не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Не се подкрепят от доказателствата по делото твърденията за нарушение на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД срещу Решение Ж-544/04.10.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на електроразпределителното дружество са дадени задължителни указания: 1. В 14-дневен срок от получаване на решението да издаде и предостави на Волт Актив ООД становище с посочени условия за присъединяване на Фотоволтаична централа (ФЕЦ), предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в УПИ VI 154, кв. 1, в с. Радецки, община Нова Загора, съгласно Наредба 6, Глава пета, раздел II, отговарящо за нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ и 2. В 7-дневен срок след приключване на дейността да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. С обжалваното решение съдът е отменил обжалваното решение и е върнал на КЕВР за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Приел е в мотивите си, че жалбата е допустима. По същество е преценил като основателни възраженията на дружеството. Съдът е направил извод, че КЕВР не е приложила правилно материалния закон относно понятието сграда и оспореният акт не съответства на целта на ЗЕВИ, в който се стимулира производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници. Посочил е, че смисълът на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ е да се насърчи използването на енергия от възобновяеми източници от микро, малки и средни предприятия и от отделни граждани за собствено потребление и именно затова се изисква наличието на сграда в имота, като целта е повишаване енергийната ефективност на тази сграда чрез захранването й с електрическа енергия за осветление, отопление и функциониране на дейностите (стопански или битови), за които е предназначена въпросната сграда, намираща се в урбанизираната територия. Поради това, според съда, извън регулацията на разпоредбата на чл. 24 попадат случаите на изградени фиктивни строежи в територии, в които няма потребление и се налага пренасяне на произведената електрическа енергия. Целта на законодателя, която съдът извежда от нормата на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ във връзка с чл. 19 и чл. 20 от същия закон е, че сградата, върху която ще се монтира енергийния обект, следва да има разход на електрическа енергия, а съгласно представеното по делото заявление /искане/ с вх. 9251691 от 21.04.2021 г. за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа, управителят на търговското дружеството Волт актив е декларирал, че произведената електрическа енергия ще се отдава изцяло в електроразпределителната мрежа ( и съответно няма да се използва поне отчасти за собствени нужди). Решението е правилно. АССГ правилно и съобразно с приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и правилно е подвел същите под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. От фактическа страна е установено, че Търговско дружество Волт Актив ООД е подало до Електроразпределение Юг ЕАД Заявление/искане с вх. 9251691 от 21.04.2021 г. за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ в УПИ VI 154, кв. 1, с. Радецки, община Нова Загора при условията на по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. В заявлението на Волт Актив ООД изрично е уточнено, че произведената електрическа енергия ще се отдава изцяло в електрическата мрежа и съответно няма да се ползва за собствено потребление. Сградата е била присъединена към електроразпределителната мрежа с ИТН 4459236, предоставена мощност 6 kW. От съдържанието на заявлението (раздела за деклариране) е видно, че Волт Актив ООД е желаело да се ползва от преференциите по чл. 31 и чл. 32 от ЗЕВИ. Към заявлението били приложени документи, удостоверяващи наемните права на Волт Актив ООД върху имота и такива, доказващи, че същият се намира в урбанизирана територия. Във връзка със заявлението/искането/ е последвал отказ от страна на ЕР Юг ЕАД по писмо с изх. 45637/07.10.2021 г. с мотив, че в недвижимия имот не съществува сграда на основно застрояване, към която може да бъде изградена ФЕЦ по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Правилен е решаващият извод на АССГ за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и с обявената от закона цел. Действително, както КЕВР е посочила в административния акт, ЗЕВИ има за цел да стимулира производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници - чл. 2 от ЗЕВИ, като съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон, на производителите следва да бъде представен гарантиран достъп на енергия, произведена от възобновяеми източници. Обоснован е доводът на АССГ, че гарантиран достъп не следва да означава безусловен достъп и именно поради тази причина в глава четвърта, раздел втори на ЗЕВИ са уредени предпоставките за присъединяване на енергийни обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Разпоредбата на чл. 23 от ЗЕВИ определя реда, по който лицата, които искат да изградят обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници следва да процедират, като тази процедура е предвидена в изпълнение на целите на ЗЕВИ по чл. 2 и чл. 18 с цел постигане на предвидимост и обективност на действията на енергийните дружества. Правилен е и решаващият извод на АССГ за това, че разпоредбата на чл. 24 ЗЕВИ регламентира изключение от въведеното с чл. 23 от същия закон правило. Целта на това изключение е да се стимулира ползването на електроенергия от собствени неголеми обекти и съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници предимно за собствени нужди - затова и законът предвижда задължението да е налице сграда в имота, като само остатъчното количество от произведената и неизползвана за собствени нужди електроенергия да се изкупи от оператора по предвидените в закона преференциални цени. Изграждането на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници с малка мощност, в урбанизирани територии налага извод, че основна част от произведената електроенергия ще се ползва за захранване на обектите, собственост на инвеститора, или за захранване на сгради, намиращи се в имотите, в които са разположени инсталациите и съоръженията, какъвто е смисълът, вложен в понятието сгради, използвано в ЗЕВИ. Именно изложеното разбиране следва да се приеме за съответстващо на разпоредбите на приложимото право на ЕС. В т. 66 от преамбюла на Директива (ЕС) 2018/2001 от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на електроенергия от възобновяеми източници е посочено, че с увеличаване на значението на потреблението на електрическа енергия от възобновяеми източници се появява необходимостта от дефиниране на понятието потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и на съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и, не на последно място, се появява необходимостта от регулаторна рамка, която би дала права на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници да произвеждат, консумират, акумулират и продават електрическа енергия, без да са изправени пред непропорционални административни тежести. В тази връзка следва да се отбележи и съдържанието на определението за потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, въведено с чл. 2, т. 14 на Директива (ЕС) 2018/2001, съгласно което крайния потребител извършва дейност в свои помещения, разположени в определени граници, или когато това е разрешено от държава-членка - в други помещения, който произвежда възобновяема електрическа енергия за собствено потребление и който може да съхранява или продава собствено произведената възобновяема електрическа енергия, при условие, че за небитовите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници тези дейности не представляват основната им търговска и професионална дейност. Видно от приетата по делото съдебно - техническа експертиза, постройката представлява склад за инвентар, която е изградена от газобетонни блокове и покрив от ламарина, а електрическата инсталация в нея включва табло, контакт и осветително тяло. Според тези показатели конкретната постройка, предполага незначителен или никакъв разход на енергия при нейното ползване, поради това че, очевидно не е предназначена за обитаване. С оглед на това, съдът е направил законосъобразен извод, че не са налице изискванията на чл. 24 ЗЕВИ. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на Електроразпределение Юг ЕАД, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,