Решение № 10550 от 31.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14458/2013 г.

Решение № 10550 от 31.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14458/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Нергис 09" ЕООД, гр. Хасково, чрез адв. Захариев, срещу Решение № 1974/11.09.2013 г., постановено по адм. дело № 3009/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 261101944 от 29.07.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, ИРМ - Хасково, потвърден с Решение № 1017 от 24.10.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 69 588.91 лв., непризнато право на данъчен кредит в размер на 212.89 лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 10 962.86 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е разгледал АПВ в контекста на валидността на процесния РА. Излага доводи, че част от представените доказателства не са коментирани от АС, както и че съдът е постановил решението си, без да са събрани всички допуснати от него доказателства. В тези насока навежда аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда с указания за събиране на всички допуснати доказателства, в отношение на евентуалност да постанови друго решение, по съществото на спора, с което да отмени атакувания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на и посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 261101944 от 29.07.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, ИРМ - Хасково, потвърден с Решение № 1017 от 24.10.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 69 588.91 лв., непризнато право на данъчен кредит в размер на 212.89 лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 10 962.86 лв. За периода 08.09.2009 - 30.09.2009 г. са декларирани следните вътреобщностни доставки /ВОД/: За "AUTOМAT CITRUS S. R. L.", RO25486799. Фактура № 0000000001/14.09.2009 г. на стойност 17 224.24 лв. За "ZENIT PERFECT FRUCT S. R. L.", RO25787180. Фактура № 00000000002/14.09.2009 г. на стойност 15 512.71 лв.; Фактура № 00000000003/18.09.2009 г. на стойност 16 251.41 лв.; Фактура № 00000000004/23.09.2009 г. на стойност 16 880.62 лв.; Фактура № 00000000005/23.09.2009 г. на стойност 13 632.56 лв.; Фактура № 00000000006/23.09.2009 г. на стойност 17 194.96 лв.; Фактура № 00000000007/26.09.2009 г. на стойност 15 425.40 лв.; Фактура № 00000000008/28.09.2009 г. на стойност 18 570.76 лв.; За периода 1.10.2009 - 31.10.2009 г. са декларирани следните доставки: За "ZENIT PERFECT FRUCT S. R. L.", RO25787180 Фактура № 00000000009/07.10.2009 г. на стойност 14 973.63 лв.; Фактура № 00000000010/09.10.2009 г. на стойност 16 160.24 лв.; Фактура № 00000000011/12.10.2009 г. на стойност 16 241.74 лв.; Фактура № 00000000012/12.10.2009 г. на стойност 24 174.35 лв.; Фактура № 00000000013/19.10.2009 г. на стойност 22 388.15 лв.; Фактура № 00000000014/19.10.2009 г. на стойност 16 695.54 лв.; Фактура № 00000000016/26.10.2009 г. на стойност 16 747.46 лв.; Фактура № 00000000017/28.10.2009 г. на стойност 25 152.95 лв.; За "S. A. AKGRUP FRUCT S. R. L.", RO2ЗЗ88697 Фактура № 00000000015/21.10.2009 г. на стойност 22 363.35 лв.; С РА на "Нергис 09" ЕООД е отказано право на приспадане на пълен данъчен кредит по фактури, издадени от "ОМВ България" ООД, с предмет на доставката - гориво, по фактури: № 1126365480/21.10.2009 г. с ДО - 58.ЗЗ лв. и ДДС - 11.67 лв.; № 1126365648/22.10.2009 г. с ДО - 41.68 лв. и ДДС - 8.34 лв.; № 1126366190/25.10.2009 г. с ДО - 24.99 лв. и ДДС - 5.00 лв. по фактура, издадена от "Петрол" АД, с предмет на доставка - гориво по фактура № 8203008617:29.10.2009 г. с ДО - 16.66 лв. и ДДС 3.ЗЗ лв. и по фактура № 0000000237/29.10.2009 г., издадена от "Пластер" ЕООД, с предмет на доставката - материали за дограма, с ДДС в размер на 184.55 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган, в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв. От фактическа страна е установено, че през процесния данъчен период ревизираното дружество е издало процесните данъчни фактури и е декларирало ВОД на стоки към горепосочените получатели, установени на територията на Румъния. След анализ на събраните доказателства, съдът е приел, че за доказване транспорта на стоките, предмет на процесните доставки е представен транспортен документ - международна товарителница /CMR/, а също и издадени фактури от превозвачите "Ник транс 90" ООД, "Бултранс" ЕООД и "ВВ и КО Пласт" ЕООД, притежаващи лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари. По отношение на международните товарителници съдът е констатирал, че не съдържат необходимите реквизити, а именно: - заверка за получаване на стоката в кл. 24; не са вписани дата и място на получаване на стоките, констатирано е разминаване в посочените номера на транспортното средство, извършващо превоза на товар в издадените от превозвачите фактури и представени от тях ЧМР, констатирано е и, че транспортните документи, които следва да отразяват движението на внесените от Турция стоки към Румъния, са с дати преди датите, на които е разрешено вдигане на стоките след деклариране на вноса. Относно отказаното право на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от доставчиците "ОМВ България" ООД, "Петрол" АД, с предмет на доставката "гориво", и от "Пластер" ЕООД с предмет на доставката "материали за дограма", АС е приел, че е безспорно установено, че доставките не са свързани с дейността на ревизираното дружество, поради което не е налице условието на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно и допустимо, по същество намира следното: Относно ВОД: Съгласно разпоредбата на чл. 7 вр. с чл. 53, ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са вътреобщностните доставки /ВОД/. ВОД е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1/ да е налице доставка на стоки, 2/ да е налице транспортиране на стоките от територията на РБ на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните /доставчик и получател/ или за сметка на коя да е от тях и 3/ доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в РБ, 4/ получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в РБ, а също и получателят към момента на извършване на ВОД е притежавал валиден VAT №, регистриран е за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. От фактическа страна е установено безспорно, че стоките, декларирани от ревизираното лице като ВОД в СД, са реализирани като изписани от счетоводството на търговеца, при приложена нулева ставка на ДДС. Извършено е пълно разплащане. Приложени са към фактурите писмени двустранно подписани декларации потвърждения, че получателят е получил стоките и товарителници (CMR). Установено е, че транспортът е уговорен и осъществен за сметка на доставчика от трети лица, при което необходимите документи за установяване на ВОД са тези по чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.: транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика и фактурата по чл. 42, т. 1, б. "а" от ППЗДДС. Налице са годни транспортни документи за извършването на превоза - СМR, съдържащи данните по Конвенция CMR, вкл. подпис, печат и дата на получаване. Необосновано АС е приел, че международните товарителници не съдържат необходимите реквизити - че липсва заверка в кл. 24 за получаване, както и не са вписани дата и място на получаване на стоката. При проверка на представените по делото оригинали от ЧМР настоящата инстанция установи, че в товарителниците е налице заверка с подпис, печат и датата на получаване в кл. 24, в повечето от тях е вписано и мястото на получаване ILFOV. Наистина в някои товарителници в кл. 24 не е вписано мястото на доставяне, но в кл. 3 място на доставяне на стоките е посочено Букурещ, Румъния. За доказване на транспорта на стоките, предмет на процесните фактури са представени и фактури от превозвачите "Ник транс 90" ООД, "Бултранс" ЕООД, и "ВВ и Ко пласт" ЕООД, притежаващи лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари. Съдът не е обсъдил наличието на декларации подписани и подпечатени двустранно от изпращача и получателя по ВОД. Въпреки, че нормативната уредба, приложима за процесния период не изисква потвърждаване от страна на получателя, че получил стоките, те са доказателство, което е следвало да бъде обсъдено от АС. В Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата до доказване на противното удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката. Разпоредба на чл. 9, ал. 1 от Конвенцията придава материална доказателствена сила на международните товарителници относно факта на получаването на стоката от превозвача, но установената презумпция е оборима при ангажиране на доказателства за противното. По силата на същата конвенция непълнотата на някои от реквизитите на товарителницата, не прави същата невалидна. Следва да се посочи, че нито един от представените от дружеството документи по чл. 45 ППЗДДС /фактури и ЧМР/ не е оспорен в хода на съдебното производство и не е откривано производство по реда на чл. 193 от ГПК. Доводите на ревизиращите относно липса на осъществен транспорт поради липса на пътни листове не е основателен. Съгласно Наредба № 11 от 31.10.2002 г. изискването за съставяне на пътни листове при международен превоз на пътници и товари е отпаднало. Тези изисквания биха били относими при преценката на реалността на доставките по издадените от превозвачите фактури, но не и при проверка на осъществяването на спорните ВОД. Ето защо данните за разминаване между датите и номера на автомобилите във фактурите и товарителниците и ЕАД, с който стоките са внесени от Турция в България са ирелевантни. Още повече, че няма пречка стоката да е вдигната в деня, в който е издадена фактурата към румънските дружества. Освен това представените ЕАД за внос на маслини от Турция в България имат отношение към произхода на стоката, а не пряко към процесните ВОД. От отговорите на ГД ГП и Агенция "Пътна инфраструктура", се установява че автомобилите са преминали от Турция в България, както и че са заплатили пътни такси на ГКПП по направление България - Румъния, още повече, като се има предвид липсата на изчерпателна регистрация на данните за получател и изпращач в базата данни на вътрешните граници на ЕС. При така установените предпоставки неправилно съдът е приел, че декларираните ВОД не са доказани. Нормативната уредба не въвежда като предпоставка за признаване на ВОД съответстващо установяване на вътреобщностно придобиване от страна на получателя, деклариране на ВОП и заплащане на ДДС по него в съответната друга държава-членка. В този смисъл е и тълкуването на СЕС в решение по дело С - 409/04, в което изрично е посочено, че не е допустимо компетентните органи на държава - членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно е и представил доказателства, които установяват на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътрешнообщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчна измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществената от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. В тази връзка следва да се посочи, че в тежест на органа по приходите е да установи евентуалното участие на доставчика в данъчна измама. След като в хода на ревизионното и съдебното производство не са ангажирани доказателства за противното, то решаващият състав правилно е приел неустановените обстоятелства за неосъществени и е извел заключението, че доставчикът е взел всички разумни мерки, за да предотврати участието си в данъчна измама. Достигайки до извода, че оспореният РА е законосъобразен, решаващият състав е постановил решение, което е в противоречие с материалния закон и като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него, касационната инстанция следва да постанови друго, по изяснения от фактическа страна спор, като отмени обжалвания РА в частта относно ВОД. Относно отказано право на данъчен кредит: В касационната жалба липсват доводи относно тази част на обжалваното решение. В изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата касационна инстанция провери обжалваното решение и в тази част и установи, че АС правилно е приложил материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано лице му е доставил или предстои да му достави. Предмет на процесните доставки от "ОМВ България" ООД, "Петрол" АД, е "гориво", а от "Пластер" ЕООД "материали за дограма". В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството не разполага с автомобили - собствени или наети, не са представени каквито и да било доказателства, установяващи изразходването на горивото за дейността на РЛ. Няма заведени и дълготрайни материални активи. Поради изложеното правилно АС е потвърдил извода на органа по приходите, че не е изпълнено условието на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, стоките да се използват за целите на извършваните от РЛ облагаеми доставки и е отхвърлило жалбата на "Нергис 09" ЕООД, поради което в тази част решението следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението и с оглед доводите в касационната жалба настоящият състав намира за необходимо да посочи, че споделя мотивите на съда относно издадения и влязъл в сила АПВ, касаещ процесния ревизиран период. Неговият стабилитет е настъпил след изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК - ДВ, бр. 108 от 2007 г., поради което независимо от извършването на прихващане или възстановяване, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия по общия ред. Законодателят изрично е предвидил тази възможност, поради което не би могла да бъде споделена тезата на касатора, че фактическите констатации в стабилния АПВ обвързват органите по приходите в последваща ревизия по общия ред. С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на касатора за присъждане на разноски на "Нергис 09" ЕООД разноски, възлизащи не сумата от 75 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение