Решение № 11074 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2019 г.
ВАСV отделение13.08.2020 г.докладчик Мария Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 998/19.07.2019 г. на Административен съд София-област постановено по адм. дело № 420/2019 г. ОСЪЖДА "АГРОВАЛ БГ" ЕООД, ЕИК 200303425 да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 14 742, 00 (четиринадесет хиляди седемстотин и четиридесет и два) лева разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11074 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АГРОВАЛ БГ" ЕООД срещу Решение № 998/19.07.2019 г. на Административен съд София-област (АССО) постановено по адм. дело № 420/2019 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата "АГРОВАЛ БГ" ЕООД срещу Заповед № 03-РД/2617 от 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като излага съображения, че са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Съдът не се е произнесъл по всички наведени доводи за незаконосъобразността на оспорваната заповед, както и не е изяснил правилно фактическата обстановка. Неправилно е приел, че обжалваният акт е изготвен съобразно изискванията на чл. 59 АПК, като в обжалваната заповед липсват мотиви на какво правно основание е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на дружеството. Неправилно съдът е приел, че "АГРОВАЛ БГ" ЕООД не отговаря на задължителните условия за допустимост на подпомагане на кандидатите по подмярка 4. 1. Излага съображения, че дружеството е допустим кандидат по мярката. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени Заповед № 03-РД/2617 от 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Представя писмена защита Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касаторът се представлява от адв. Златева и адв. Зарева. Ответникът по касация – Изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Стоева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено, че "АГРОВАЛ" ЕООД е собственик на комплекс от птицеферми за отглеждане на патици. Подал е пред Министерството на земеделието и храните (МЗХ) проектно предложение по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" с УРН 583883 с предмет на дейност "Закупуване на ново техническо оборудване, мобилна инсталация за сушене на тор и товарен автомобил" на 07.12.2016 г. на стойност 1 951 065, 31 лв., видът на домашните животни е патици, които се отглеждат за месо. В Декларацията за изчисление на минималния стандартен производствен обем (СПО) на стопанството, към датата на подаване на заявлението за подпомагане, са посочени (към 07.12.2016 г.) животните, за които към анкетна карта е приложен опис, заверен от официален ветеринарен лекар не по-рано от 4 месеца преди датата на подаване на заявлението, а именно патици - 5800 бр. Към заявлението са приложени и Справка за дейността на "АГРОВАЛ БГ" ЕООД, в която са посочени вид животни - патици - 5800 бр. Документът е с дата 28.10.2016 г. и е заверен от Областна дирекция (ОД) "Земеделие" - София-град; Опис на животни, различни от ЕПЖ, ДПЖ, СВ, видно от който за дружеството-жалбоподател е посочено, че като собственик на животновъден обект (ЖО) има патици - 5800 бр. Документът е заверен от официален ветеринарен лекар д-р Г. Генадиев към ОДБХ - София-област на 14.10.2016 г. Във връзка с възникнали съмнения досежно инвестицията на дружеството-жалбоподател (сега касатор) е инициирана проверка на място за установяване основателността на инвестицията и наличието на декларирания СПО. При извършена проверка на място на 09.03.2017 г. се е установило, че на мястото, където ще се извършва инвестицията няма СМР, свързани с входираните проектни предложения. няколко дружества, вкл. и "АГРОВАЛ БГ" ЕООД, имат реализирани проекти по подмярка 121 на проверяваните поземлени имоти, като в изградените халета не са налични животни (Докладна записка изх. № 05-2-230/272 от 10.03.2017 г). Д-р Генадиев, обслужващ ЖО, е представил ветеринарномедицинско свидетелство (ВМС) за движение на животните (продажби), от което е видно, че след 20.09.2016 г. няма изходящо движение на животни извън ЖО. Представил е също така документи, от които се установява, че от 29.11.2016 г. е прекратена дейността в ЖО на "АГРОВАЛ БГ" ЕООД. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че оспореният акт е валиден административен акт, като издаден от компетентен административен орган, предвид чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9/2015 г.) във вр. с чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Приел е, че заповедта е издадена в установената писмена форма и съдържа правните и фактически основания за издаването й, представляващи мотивите на административния орган да издаде акта. Възражението за обратното, направено от жалбоподателя, е прието за неоснователно. Изложил е съображения, че в заповедта ответникът подробно е описал хронологията на фактите в случая. Приел е, че заповедта е съответна на материалния закон. Посочил е, че страните не спорят по фактите. Безспорно по делото е, че към 14.10.2016 г. и 28.10.2016 г. в ЖО е имало 5800 бр. патици, което е повече от левовата равностойност на 8 000 евро, а "АГРОВАЛ" ЕООД не оспорва, че към датата на подаване на заявлението в ЖО не е имало животни – патици, към този момент ЖО е бил спрян от експлоатация с разпореждане на БАБХ. В тази връзка е приел, че спорът е правен и се свежда до отговора на въпроса съгласно разпоредбите на приложимата Наредба № 9/2015 г., към кой момент заявителят следва да установи минимален СПО в посочения по-горе размер - към датата на подаване на заявлението или четири месеца преди тази дата. След анализ на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. решаващият съд е приел, че релевантния момент, който се преценя е към датата на подаване на заявлението за подпомагане. Посочил е, че в случая, към тази дата - 07.12.2016 г. в ЖО на дружеството-жалбоподател е нямало патици, СПО е равен на 0 и при правилно прилагане разпоредбите на материалния закон ответникът е извел извод, че заявлението на "АГРОВАЛ БГ" ЕООД е недопустимо за подпомагане и на това основание е постановил процесния отказ за финансиране. Приел е, че е спазена и целта на закона – да се финансират заявления, които отговарят на предварително зададени критерии. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е законосъобразна, като решението е обосновано. Обсъдени са основните възражения на жалбоподателя относно спорния правен въпрос по делото. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е изяснил правилно фактическата обстановка. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане – 07.12.2016 г. в животновъдния обект на "АГРОВАЛ БГ" ЕООД не са били налични описаните в "Декларация за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството към датата на подаване на заявлението за подпомагане" 5800 патици, което обстоятелство не се оспорва от касатора и се подкрепя от събраните по делото доказателства. С оглед установените факти и изложените съображения от жалбоподателя, които се преповтарят и пред настоящата инстанция, правилно съдът е определил и спорния правен въпрос по делото, а именно към кой момент заявителят следва да установи минимален СПО в посочения в чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. размер и в тази връзка е отговорил на възраженията на жалбоподателя. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. земеделските стопани по чл. 7, ал. 1, т. 1 към датата на подаване на заявлението за подпомагане трябва да отговарят на следното условие: минималният стандартен производствен обем на земеделското им стопанство е не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро. Съгласно § 1, т. 44 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 9/2015 г. "Стандартен производствен обем" е стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт, изчислена в евро по таблица съгласно приложение № 14. Правилно съдът е приел, че релевантният момент, към който се преценя СПО е към датата на подаване на заявлението за подпомагане. Изложените в касационната жалба и в писмената защита съображения, че СПО следва да се изчислява до четири месеца преди датата на кандидатстване, не намира опора в приложимата нормативна уредба. В чл. 8, ал. 2 от Наредба № 9/2015 г. е посочено как се доказва минималния СПО на земеделското стопанство, а именно със: 1. регистрация на обработваната от кандидата земя и отглежданите животни в Интегрираната система за администриране и контрол и декларация (по образец) за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване; или 2. документ за собственост или ползване на земята или заповеди по чл. 37в, ал. 4, 10 и 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която участва при изчисляването му, и декларация (по образец) за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване; или 3. анкетните формуляри от анкетна карта/анкетни карти на земеделския стопанин, издадени по реда на наредбата по § 4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) за създаване и поддържане на регистър на земеделски стопани, и декларация по образец за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване. За доказване на минималния СПО в случая, касаторът е представил документи по т. 3. Наредбата по § 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПЗП е Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредба № 3/1999 г.). Същата в чл. 8, ал. 1, изр. първо предвижда, че земеделският стопанин, който отговаря на условията по чл. 3, ал. 1, подава в съответната ОСЗ или ОДЗ попълнена анкетна карта с анкетни формуляри по образец съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 3/1999 г. изр. трето когато земеделските стопани отглеждат животни, прилагат опис на номерата на ушните марки и/или електронните идентификатори по реда на чл. 7, ал. 2, опис на животните, които не подлежат на идентификация, или заверен опис от официалния ветеринарен лекар, контролиращ съответния животновъден обект. Нормата не сочи дата за заверка на описа на животни и от нея не може да се направи извод, че минималния СПО следва да се установи до 4 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане. Вярно е, както сочи касаторът, че в образеца заявлението за подпомагане, в т. 16 от раздел VI "Придружаващи общи документи" е посочено, че към анкетните формуляри се прилага опис, заверен от официален ветеринарен лекар не по-рано от 4 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане, когато в изчисляването на СПО участват животни. Това обаче не променя нормативно закрепеното изискване на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. относно момента, към който следва да е налице минималния СПО на земеделското стопанство на земеделския производител. Събраните по делото доказателствата категорично водят до извод, че към момента на подаване на заявлението за подпомагане в животновъдния обект на "АГРОВАЛ БГ" ЕООД са липсвали декларираните 5800 бр. патици, поради което към датата на подаване на заявлението за подпомагане СПО е равен на нула. Съображенията изложени в писмената защита относно технологията на отглеждане на патици и връзката с изчисляване на СПО са неоснователна, тъй като по делото липсват доказателства, че при извършената проверка на място, констатираната липса на декларираните 5800 патици е поради приключилия процес по тяхното отглеждане и че същите са реализирани. От доказателствата се установява, че след 20.09.2016 г. няма изходящо движение на животни извън ЖО, а от 29.11.2016 г. е прекратена дейността в ЖО на "АГРОВАЛ БГ" ЕООД. Правилно съдът е приел, че "АГРОВАЛ БГ" ЕООД не отговаря на задължителните условия за допустимост на подпомагане на кандидатите по подмярка 4. 1. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е изготвен съобразно изискванията на чл. 59 АПК. Административният акт съдържа ясни и подробни фактически установявания, които съответстват на приложените от органа правни основания за постановения пълен отказ за финансиране на подаденото от "АГРОВАЛ БГ" ЕООД заявление с ИД № 23/04/1/0.0.2425 от 07.12.2016 г. – чл. 39, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 14 742, 00 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Доказателства за посочената в списъка за разноски сума от 70, 00 лв. заплатена държавна такса по делото не са представени, като следва да се отбележи, че в производството изпълнителният директор на ДФЗ е ответник и не е дължал заплащането на държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 8, ал. 1