Решение № 6631 от 5.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение 35/01.03.2022 г. по адм. дело 366/2021 г. на Административен съд - Сливен, с която е отменено уведомително писмо 02 -200 -6500/1198#8 от 15.09.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за кампания 2017 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по приложението на закона. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноските за двете инстанции, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - К. Колев, със съдебен адрес в гр. Ямбол, жив. в гр. Сливен, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуални представители, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспореното пред него писмо е оторизирана сумата 0 лв. по заявление на Колев за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за кампания 2017 г. във връзка с влязло в сила решение 5976/18.05.2021 г. по административно дело 10922/2019 г. на Върховен административен съд, отменящо предходно уведомително писмо за същата кампания. Финансовото подпомагане е отказано поради въведена от контролиращото лице информация за неспазване на изисквания от Колев на изисквания на Регламент (ЕО) 889/2008 и 834/2007 г. В мотивите на писмото е посочено е и, че в хода на образуваното административно производство е представен формуляр на инспекторски доклад от 10.10.2017 г., подписан от инспектор на контролиращото лице, според който няма установени несъответствия. В писмо от 04.09.2018 г. контролиращото лице е уведомило земеделския стопанин за липса на несъответствия. Административният орган е изискал допълнителна информация от контролиращото лице дали има или не констатирани несъответствия, и е получил отговор за наличие на следните несъответствия - използван небиологичен посевен или посадъчен материал в 11 парцела и съответно наложените мерки. Посочено е и че 15 парцела не са били нотифицирани своевременно към контролиращото лице и не са били обект на проверка от него, поради което административният орган е отказал изцяло финансиране поради неспазване на изискванията на двата цитирани по - горе регламента. АС е изложил мотиви, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Актът е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган е бил уведомен за нередности в работата на контролиращата фирма от самия земеделски производител с писмото на 26.10.2018 г. Отделно от това МЗХГ й е отказал издаване на временно разрешително, за което Колев е уведомен на 29.03.2019 г. Не са анализирани представените от Колев документи в подкрепа на твърденията му. Съгласно чл.49, ал.5 от Наредба 4/24.02.2015 г. Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и МЗХГ могат да изискат всички необходими документи, свързани с въведените резултати от извършени през текущата година проверки на земеделски стопани. АС е изложил и доводи за липса на нарушение с код 4.2, тъй като към 2017 г. земеделският стопанин не е бил длъжен да уведомява контролиращото лице за извършване на презасаждане. Това му задължение е възникнало с влизане в сила на Наредба 5/03.09.2018 г. и за него Колев е уведомен с писмо от 23.11.2018 г. По отношение на подаването на заявление за нотификация от Колев към контролиращото лице за установените при проверката допълнително 15 парцела, са изложени мотиви, че Колев е спазил срока за подаването му. АС е приел, че уведомителното писмо е издадено без съобразяване на задължителните норми на чл.72, пар.2, б."Г" на Регламент 1306/2013, съгласно който не се прилагат административните санкции посочени в чл.63, пар.2, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентните органи начин, че не носи отговорност за неспазване на задълженията по параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. Решението е правилно като краен резултат. Обоснован е изводът за допуснато съществено нарушение на административно - процесуалните правила. АС правилно е цитирал и приложил нормата на чл.49, ал.5 от от Наредба 4/24.02.2015 г. (отм.ДВ бр.32/2022), действала към момента на издаване на административния акт. В нея не се съдържа твърдяното от касатора ограничение, че подобна проверка е допустима само при техническа грешка. Такова ограничение има в чл.49 ал.4 от същата Наредба, но и в текста, на който се е позовал АС. Освен това съгласно разпределението на тежестта на доказване, в тежест на административния орган е да докаже фактическите и правни основания за издаване на акта си. При противоречивите данни, изходящи от контролиращото лице, относно фактическото основание, обоснован е изводът, че административният орган не е доказал наличието на твърдените нарушения на земеделския стопанин. Същият не е спазил и разпоредбата на чл.35 АПК, задължаваща го да изясни всички правнорелевантни факти и обстоятелства, преди да издаде акта. При противоречива информация, изхождаща от контролиращото лице, очевидно е следвало да събере и обсъди и други доказателства, преди да реши кои от документите, издадени от контролиращото лице, да кредитира. Предвид изложеното решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лева заплатен адвокатски хонорар, който не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение